Недостиг на кислород в мозъка

› Въведение

› По-чести причини за възникване

› Симптоми 

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Недостиг на кислород в мозъка представлява състояние, при което се наблюдава нарушение в доставката на кислород чрез артериалната кръв към мозъчната тъкан. Това нарушение се означава още с медицинския термин мозъчна хипоксия. То може да бъде животозастрашаващо състояния и затова изисква спешна медицинска намеса. 

Недостиг на кислород в мозъка може да се дължи на:

• Болести на сърдечно-съдовата система - инфаркт на миокарда, исхемична болест на сърцето (ИБС), сърдечна недостатъчност, аортна стеноза, предсърдно мъждене, белодробна хипертония.
• Болести на дихателната система - бронхиална астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), сънна апнея, белодробен оток, пневмония, бронхиолит, емфизем.
• Инфекциозни и паразитни болести - коклюш, дифтерия, сепсис.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - черепно-мозъчна травма, планинска болест, отравяне с въглероден оксид, вдишване на серен диоксид, недостиг на витамин Б12, мастна емболия.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - тетралогията на Фало (Fallot's tetralogy), белодробна артериовенозна малформация, белодробна атрезия с камерен преграден дефект, вродени нарушения на сърдечната преграда, транспониране на големите съдове.
• Болести на кръвотворната система - желязодефицитна анемия, хемоглобинопатия, таласемия, сърповидно-клетъчна анемия.
• Болести на храносмилателната система - остър панкреатит, чернодробна недостатъчност.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - муковисцидоза (кистична фиброза), диабетна кетоацидоза, хипотиреоидизъм. 
• Болести на нервната система - епилепсия, инсулт, множествена склероза.
• Новообразувания - белодробен карцином.

По-чести причини за възникване 

Астма

Бронхиалната астма е респираторно заболяване, което се характеризира с хронично възпаление на бронхиалната лигавица и обратима обструкция на дихателните пътища. По време на астматичен пристъп се наблюдава значително стеснение на бронхиалния лумен поради повишена секреция на слуз (мукус) и контракция на гладкомускулните клетки в бронхите. В резултат на това се намалява потокът на въздух и се затруднява обмяната на газове между белите дробове и атмосферния въздух. При значителна обструкция на бронхите се наблюдава спад в нивата на кислород в кръвта и се развива недостиг на кислород в мозъка. Обикновено състоянието преминава бързо при прилагане на инхалаторни бронходилататори или кортикостероиди. 

» Повече информация по темата: Бронхиална астма

Сънна апнея

Сънната апнея е често срещано състояние, при което се наблюдават множество паузи в дишането по време на сън. Апнеичните паузи обикновено се проявяват с честота от 5 до 30 на час и продължават от няколко секунди до няколко минути. Те се дължат на отпускане на меките тъкани в задната част на гърлото и обструкция на горните дихателни пътища. Поради многократните паузи в дишането по време на сън, сънната апнея често води до недостиг на кислород в мозъка и редица нарушения в качеството на съня. След апнеичната пауза, обикновено човек се събужда и последва дълбоко вдишване, чрез което се възстановяват нивата на кислород в мозъка. Предразполагащи фактори за развитие на сънна апнея са тютюнопушене, прием на алкохол, затлъстяване, увеличени сливици, хормонални нарушения и др. 

» Повече информация по темата: Сънна апнея

Анемия

Един от механизмите за възникване на недостиг на кислород в мозъка е нарушение в хемоглобиновия транспорт на кислорода до мозъчната тъкан. При хората, страдащи от анемия, броят на червените кръвни клетки (еритроцити) или нивата на хемоглобин в тях е под нормалните стойности. Хемоглобинът представлява специфичен протеин, който се свърза с кислород в белите дробове и го транспортира до всички тъкани и органи в тялото. Поради недостатъчния брой на червени кръвни клетки или намаление в стойността на хемоглобин, общия капацитет за пренос на кислород при анемия е намален. При по-тежки анемични състояния, нивата на кислород в кръвта може да спаднат драстично, което да доведе и до недостиг на кислород в мозъка. 

» Повече информация по темата: Анемия

Инфаркт на миокарда

Животозастрашаващо състояние, което възниква поради прекъсване на кръвния поток към сърдечния мускул. Инфарктът на миокарда предизвиква увреждане и смърт на мускулните сърдечни клетки (кардиомиоцити) и възниква най-често поради запушване и спазъм на коронарните артерии. Нарушенията на сърдечната функция водят до понижение в доставката на кислород към всички тъкани и органи. Недостатъчното кръвоснабдяване към мозъка предизвиква недостиг на кислород и развитие на мозъчна хипоксия. Инфаркт на миокарда изисква спешна лекарска намеса, за да се възстанови нормалното кръвообращение преди настъпване на тежки увреждания. 

» Повече информация по темата: Инфаркт на миокарда 

Отравяне с въглероден окис

Въглеродният окис е силно отровен газ, който при по-високи концентрации може да доведе до смъртоносно отравяне. Въглеродният окис се свързва с хемоглобина в червените кръвни клетки и блокира способността му да транспортира кислород към тъканите в организма. При свързването на въглероден окис с хемоглобин се получава трайното съединение наречено карбоксихемоглобин, което заема мястото на кислорода и води до развитие на хипоксия. Интоксикацията с въглероден окис настъпва най-често при вдишване на дим в хода на пожари, запалване на електроуреди, използване на газови печки и при промишлени инциденти с изгорели газове. Най-характерните симптоми са главоболие, задух, световъртеж, объркване в съзнанието и дезориентация. 

Симптоми

Симптомите при недостиг на кислород в мозъка могат да варират от леки до тежки. Тяхната степен зависи главно от продължителността на лишаване на мозъка от кислород. 

Леки симптоми

• Замайване
• Главоболие
• Световъртеж
• Учестено дишане
• Учестена сърдечна дейност
• Изпотяване
• Умора
• Задух

Тежки симптоми

• Невъзможност за поемане на въздух
• Обърканост в съзнанието
• Причерняване пред очите
• Цианоза (посиняване на кожата) 
• Загуба на съзнание
• Мозъчна смърт

Диагноза

Недостигът на кислород в мозъка е спешно състояние и е препоръчително незабавно да потърсите лекарска помощ. Бързата намеса на медицински специалист може да предотврати трайни усложнения и увреждания, които могат да възникнат вследствие на мозъчната хипоксия. Установяването на подлежащата причина, довела до недостиг на кислород към мозъка, изисква комплексен подход. На първо място включва подробен разпит на пациента или близките му, ако той е загубил съзнание. След това се пристъпва към провеждане на обстоен физикален преглед и оценка на клиничните симптоми. По преценка лекарят може да назначи следните изследвания:

• Изследване на сатурацията с пулсоксиметър - измерва се насищането на кръв с кислород.
• Лабораторни изследвания - пълна кръвна картина, кръвно-газов анализ, киселинно-алкално равновесие.
• Електрокардиография (ЕКГ) - измерва електрическата активност на сърцето.
• Ехокардиография - визуализира сърцето и оценява помпената му функция. 
• Електроенцефалография (ЕЕГ) - измерва електрическата активност на мозъка.
• Образни изследвания - рентгенова снимка, компютърна томография (КТ), ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).

Лечение

Лечението при недостиг на кислород в мозъка зависи от тежестта и причината на мозъчната хипоксия. Препоръчително е да се започне незабавно, за да се избегнат тежки увреждания или мозъчна смърт. На първо място лечението цели да възобнови нивата на кислород и да възстанови нормалния приток на кръв към мозъка. В повечето случаи мозъчната хипоксия изисква хоспитализация и проследяване на състоянието от медицински специалисти. Лечението включва следните стъпки:

• Проследяване на жизнените показатели - артериално кръвно налагяне, сърдечна честота, дихателна честота.
• Осигуряване на кислород към мозъка - прилага се кислородна терапия чрез маска или назален катетър, а в по-тежки случаи се пристъпва към механична вентилация.
• Рехидратация на организма - чрез интравенозно вливане на физиологичен разтвор и електролити.
• Възстановяване на кръвообращението - при нарушения в сърдечния ритъм или спиране на сърдечната дейност се прилага кардиопулмонална ресусцитация (CPR) или дефибрилатор.
• Медикаментозна терапия