Други уточнени видове хипотиреоидизъм МКБ E03.8

Щитовидната жлеза, заедно с продуцираните от нея щитовидни хормони (тироксин, Т4 и трийодтиронин, Т3), изпълнява ключови функции в организма и участва в редица жизненоважни физиологични процеси.

Нейната функционална активност и хормонална хомеостаза подлежи на строг контрол от хипофизата, като на принципа на обратната връзка при понижение на нейните хормони се повишава секрецията на тиреостимулиращ хормон (TSH) от хипофизната жлеза.

Редица фактори могат да въздействат върху хормоналния баланс на жлезата, водейки до хипофункция.

Към други уточнени видове хипотиреоидизъм се отнасят следните:

• централен хипотиреоидизъм: нарича се още хипофизен (вторичен) или хипоталамичен (третичен) и възниква при нарушения в активността и синтезата на хормони и други субстанции от хипоталамуса и/или хипофизата
• хипотиреоидизъм, развиващ се на фона на възпалителни процеси на тиреоидеята: при тиреоидит с различна етиология (инфекциозен, автоимунен) е възможно нарушение на функционалната активност на жлезата
• нарушения в активността на жлезата в резултат от навлизане в пубертета
• нарушения в активността на жлезата при новородени в резултат от недоносеност

Многобройните причини за развитие на хипофункция увреждат по различни механизми нейната функционална активност.

Значение оказват също и възрастта на пациента, полът (жените се засягат няколко пъти по-често от мъжете), наличието на подлежащи заболявания, генетична предиспозиция (родственик с патология на жлезата), приемът на медикаменти (например амиодарон, литий и други), хранителните навици (недостатъчен внос на йод с храната), географският район (в ендемичните зони, с бедна на йод почва, честотата е по-висока).

Симптоми при други уточнени видове хипотиреоидизъм

Клиничната картина при голяма част от различните видове хипотиреоидизъм се припокрива и е идентична. Хипофункцията на жлезата води до промени и увреждания на редица органи, засягайки терморегулацията, когнитивния капацитет, психичния и емоционалния статус, репродуктивното здраве, сърдечната дейност и други.

Най-честите прояви, наблюдавани при хипофункция на щитовидната жлеза, включват:

• повишена чувствителност и усещане за студ (зиморничавост)
• спад в когнитивните възможности: отслабване на вниманието, концентрацията, паметта, забавяне на мисловния поток
• повишена раздразнителност и апатия, депресивни епизоди
• изразена сънливост
• наддаване на килограми, без видима промяна в хранителните навици
• мускулна хипотония (слабост), лесна уморяемост
• запек
• подуване на клепачите, лицето, често и на крайниците
• забавяне на сърдечната честота и пулса
• уголемяване размерите на щитовидната жлеза (развитие на гуша)
• изразен косопад, суха кожа, чупливи нокти

Често началните прояви на заболяването се възприемат и диагностицират погрешно като сезонни разстройства, промени, характерни за напредналата възраст или някои други заболявания.

В напреднала възраст симптомите наподобяват характерните за тази група пациенти прояви, а именно запек, когнитивен спад и деменция, промени в сърдечно-съдовата активност.

По време на бременност проявите могат да се изтълкуват погрешно като нормални признаци на бременността, което крие сериозни рискове както за жената, така и за развиващия се плод.

Своевременното откриване на състоянието, независимо дали се касае за бременни, възрастни лица или хора в активна възраст с други подлежащи заболявания, е от ключово значение за подобряване на дългосрочната прогноза и намаляване риска от усложнения.

Поставяне на диагнозата при други уточнени видове хипотиреоидизъм

Диагностицирането при отделните форми на хипофункция на щитовидната жлеза се осъществява съобразно възприетите методи, като обикновено се прилагат физикални, лабораторни и образни методики на изследване.

С високо значение за откриването на болестта са данните от проведените изследвания:

• разпит на болния, епидемиологична анамнеза: данни за наличие на родственик със заболяване на жлезата, прекарани наскоро инфекции, травми, облъчване в областта на шията, хранителни навици (прием на достатъчно количества йод с храната и питейната вода), прием на медикаменти (метимазол, пропилтиоурацил)
• физикални находки: оглед и палпация на щитовидната жлеза (наличие или липса на гуша), характерен вид на кожата и косата, промени в пулса и сърдечната честота, промени в неврологичния статус
• лабораторни находки: при изследване на щитовидните хормони се установяват намалени нива на Т3 и Т4, а изследването нивата на тиреостимулиращия хормон показва повишени стойности. Често се установяват и повишени нива на холестерол и чернодробни ензими, промени в кръвната захар, нисък хемоглобин и еритроцити
• образна диагностика: визуализирането на структурата на жлезата се осъществява с помощта най-често на ехография (ултразвуково изследване), при необходимост се провежда и радиоизотопно изследване или компютърна томография на щитовидната жлеза

Ранното откриване на болестта, изясняването на етиологичните причини и изборът на подходящо лечение значително подобряват дългосрочната прогноза и намаляват риска от развитие на различни по тежест усложнения, свързани с хипофункцията на жлезата (микседемна кома, сърдечно-съдови инциденти, репродуктивни увреждания).

Диференциалната диагноза е широка и налага разграничаване от другите възможни причини за хипотиреоидизъм (йоден недоимък, автоимунни заболявания, неопластични процеси, прием на медикаменти, постиинфекциозен хипотиреоидизъм и други), както и от някои системни заболявания и синдроми, протичащи с хипофункция на жлезата (процеси, засягащи хипоталамуса и/или хипофизата).

Лечение при други уточнени видове хипотиреоидизъм

Терапията е хормонална, заместителна и включва приложение на левотироксин под формата на таблетки. Медикаментът представлява синтетичен аналог на произвеждания от щитовидната жлеза хормон тироксин и ефективно повлиява симптомите при хипофункция на жлезата. Прилага се перорално, като съществуват различни дози от препарата с цел оптимално улесняване на пациентите по отношение на дозовия режим.

Препоръчва се прием сутрин, преди хранене приблизително по едно и също време.

Препаратът се отличава с дълъг плазмен полуживот и висока активност и ефективност, като още в първите няколко седмици от началото на приема се наблюдава обратно развитие и затихване на част от проявите. Няколко месеца след началото на терапията голям процент от характерните за хипотиреоидизъм прояви са под контрол.

Медикаментът се отличава с висока безопасност, нисък риск от токсични прояви, включително и по време на бременност. През бременността дори е възможно (и в някои случаи препоръчително) повишение на дозата, поради повишените изисквания към организма на жената.

Дозата се назначава от специалист, ендокринолог, като се започва с по-ниска доза и през няколко седмици (между четири и осем) се назначава леко повишение на дозата до стихване на всички прояви и овладяване на състоянието.

С повишено внимание левотироксин се прилага при лица с подлежащи хронични заболявания, като например аритмия, сърдечна недостатъчност, високо кръвно, захарен диабет и други във връзка с възможния риск от нежелани лекарствени взаимодействия при едновременна употреба с бета блокери, амиодарон, литий, някои антидепресанти, перорални медикаменти за лечение на диабет и други.

Заместителното лечение с левотироксин продължава цял живот при голям процент от пациентите. В редки случаи е възможно спонтанно обратно развити на проявите.

Препоръчва се редовен скрининг и профилактични изследвания (физикални, лабораторни, образни), първоначално на всеки три месеца, впоследствие (след определяне на оптималната доза) на всеки шест до дванадесет месеца.

Прогнозата при други уточнени видове хипотиреоидизъм се определя индивидуално в зависимост от етиологичната причина, своевременното откриване на болестта, терапевтичното повлияване от приложеното лечение, наличието на подлежащи заболявания и развитието на усложнения.