Паратиф, неуточнен МКБ A01.4

Паратиф, неуточнен включва група остри инфекциозни заболявания сходни по своята етиология, патогенеза, клинични прояви и лечение. Към Паратиф, неуточнен се отнасят:

• Паратиф А;
• Паратиф В;
• Паратиф С.

Причини

Причинители на паратифните заболявания са бактерии от семейство Enterobacteriaceae, род Salmonella. Представителите на рода, които предизвикват паратиф са S.paratyphi A, S.paratyphi B и S.paratyphi C. В зависимост от причинителя паратиф, неуточнен бива Паратиф А (причинен от S.paratyphi A), Паратиф В (причинен от S.paratyphi В) и Паратиф С (причинен от S.paratyphi С).

Паратифните бактерии представляват Грам-отрицателни, факултативни анаероби. Те са подвижни пръчковидни бактерии и подобно на останалите Грам-отрицателни батерии, отделят ендотоксин при своето разрушаване, който допълнително утежнява клиничното протичане на заболяването, но основните фактори на патогенност биват трите антигена, общи за салмонелните бактерии - O-, H- и Vi-антигени.

• О-антигенът е част от бактериалната стена;
• Н-антигенът е свързан с ресничките, подвижността и способността за инвазивност;
• Vi-антигенът се свъзрзва с високата вирулентност.

Вирулентността е способността на патогена да заразява своя гостоприемник. Подвижните и високо вирулентни салмонели се свързват с по-тежко протичащите форми на паратиф.

Разпространение

Паратифните заболявания са ендемични за Азия, Африка, Централна и Южна Америка. Механизмът на предаване е фекално-орален, различават се хранителен, воден и кантактно-битов път на предаване. Основните фактори за разпространение на заболяванията са контаминираните хранителни продукти, вода, замърсени ръце или предмети от обкръжението на болния.

Паратиф, неуточнен се отнася към антропонозните заболявания, с изключение на салмонела паратифи Б, която предизвиква заоляване и при опитни животни. Боледуват всички възрасти, най-често от 15 до 30 годишна възраст. В миналото заболяванията са се увеличавали през лятно-есенния сезон. След преболедуване остава траен имунитет. При отделни болни настъпва пожизнено заразоносителство. Хроничните заразоносители се смятат за основен източник на паратифните заболявания.

Патофизиология

Входна врата за инфекцията е стомашно-чревният тракт. В стомаха голяма част от причинителите биват разрушени поради действието на солната киселина. Попаднали в тънките черва, те бързо се размножават, след което се локализират в лимфния апарат на червата и предизвикват хиперплазия на лимфните структури, сенсибилизиране и образуване на грануломи. Агентите попадат в мезентериалните лимфни възли, където също се размножават и предизвикват възпалителни и хиперпластични процеси. Следва постъпване в общото кръвообращение и развитие на бактериемия, което съвпада с началото на заболяването. Част от причинителите се разрушават и отделят ендотоксин, който предизвиква специфична интоксикация, а друга част се локализира в различни органи, в които настъпват възпалителни и дистрофични промени (черен дроб и жлъчни пътища, бъбреци, кожа и др.). Микроорганизмите отделени чрез жлъчните пътища повторно попадат в тънките черва и предизвикват хиперергично възпаление с некрози на сенсибилизирания лимфен апарат.

Симптоми

Инкубационният период на паратифните заболявания е средно 3 до 10 дни. Клиничното протичане на всички паратифни заболявания е сходно и наподобява леката и средно тежка форма на коремен тиф. Основните симптоми биват

• Катар на горни дихатени пътища (характерен при паратифните заболявания, но липсващ при коремен тиф);
• Висока температура;
• Мускулни болки;
• Загуба на апетит;
• Отпадналост;
• Обрив - розеолен, морбилоподобен или петехиален.

Често се наблюдава остър гастроентерит, наподобяващ хранителна токсиинфекция. Липсва тифозен статус с промени от страна на ЦНС.

Изследвания

Направата на пълна кръвна картина и изследване на левкоцитния брой са задължителен компонент в диференциално-диагностичен план.

Серологична диагностика

Серологичната диагностика позволява установяването на нарастване на титъра на специфични антитела.

Провеждат се:

• Реакция аглутинация;
• Елайза;
• PCR.

Микробиологична диагностика

Определящо значение за разграничаване на паратифните заболявания е доказването на бактериални причинител чрез микробиологична диагностика. Най-често използван е фекалният тест.

Изследват се:

• Кръв;
• Урина.

Събраните проби се посяват на подходящи хранителни среди, след което от тях може да бъде изолиран причинителя.

Диагностичната идентификация може да се постигне чрез растеж на агари MacConkey и EMB.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза на паратиф, неуточнен се прави с:

• Паратиф А;
• Паратиф В;
• Паратиф С;
• Коремен тиф.

Диагнозата обикновено е трудна, поради липсата на някои основни симптоми при леките клинични форми. Диагнозата може да се подозира при наличие на висока температура с давност повече от 6-8 дни при увредено общо състояние, хепатоспленомегалия, коремна болка, розеолен обрив. Основно място заема епидемиологичната анамнеза - контакт с болни или хронични заразоносители, епидемия в населеното място. Необходимо е излиране на причинителя от кръвта през целия фебрилен период, от урината и фекалиите - след първата седмица, от жлъчния сок - след 2-3 седмици.

Лечение

Лечението изисква хоспитализация и почивка на легло до нормализиране на температурата и получаването на две отрицателни проби от фекален тест. Етиологичното лечение включва антибиотици от групата на флуорхинолоните или цефалоспорини трета генерация. Назначават се също симптоматични средства - антипиретици, аналгетици, спазмолитици и други.

Прогнозата на паратиф, неуточнен при своевременна диагноза и адекватно лечение е благоприятна.