Паратиф С МКБ A01.3

Паратиф С е системно инфекциозно заболяване, причинено от Salmonella paratyphy C (S.hirschfeldii). Причинителят на паратиф С предизвиква заболяване както при опитни животни, така и при човека. Тази характеристика го отличава от останалите салмонелни видове (S.typhi, S.paratyphi A, S.paratyphi B), които са антропонозни заболявания и заразяват единствено човека. Заболяването се появява спорадично и в малки групи по целия свят.

Причини

Причинителят на Паратиф С - Salmonella paratyphy C е Грам-отрицателна пръчица, факултативен анаероб, представител на семейство Enterobacteriaceae. Бактерия притежава три основни антигена - О-, Н- и Vi-антигени.

• О-антигенът произлиза от клетъчната стена;
• Н-антигенът е свързан с бактериалните ресни и подвижността;
• Vi-антигенът е с полизахаридна природа и се свързва с бактериалната патогенност.

Разпространение

Паратиф С е често срещан в районите по света, където хигиенните стандарти са ниски и питейната вода често бива замърсена с отпадни води. Голяма част от документираните случаи се срещат в Азия, Централна и Южна Америка, части от Южна Европа и Африка. Салмонела Паратифи С причинява най-малък процент от общия дял на паратифните заболявания.

Механизмът на предаване е фекално-орален, а основните фактори за разпространение на заболяването биват контаминираните хранителни продукти и вода. Входна врата за инфекцията е устната кухина.

Рискови фактори

• Консумация на контаминирани хранителни продукти или вода;
• Контаминация на водопроводната система;
• Замърсени ръце;
• Контакт с болен от Паратиф.

Патофизиология

Единствени източници на заразата са болният човек и заразоносителите. Болният отделя паратифните бактерии с фекалиите и урината още в края на инкубационния период, през цялото боледуване и 2-3 седмици през реконвалесцентния (оздравителен) период. Попадналите през входната врата бактерии устояват на стомашната киселинност и достигат лигавицата на тънките черва, където се осъществяват основните патоморфологични промени. Паратифните бактерии се размножават и проникват в епителния слой и чревната мукоза, където биват погълнати от макрофагите в които продължават да се размножават. Чрез макрофагите салмонелите достигат регионалните лимфни възли и кръвта, което е последвано от повторна бактериемия (наличие на бактерии в кръвния ток) и разпространение на бактериите в целия организъм.

Симптоми

Инкубационния период на заболяването бива от 6 до 14 дни. Клинично заболяването се характеризира с:

• висока температура, остигаща до 39-40°C;
• отпадналост;
• главоболие;
• безапетитие;
• болки в корема;

Диарията не е характерна, констипацията дори е по-честа.

Към 10-ия ден се появява розеоло-петехиален обрив, който съответства на периода на повторна бактериемия. Обривът се разполага най-вече по страничните части на гръдния кош и корема. Розеолите представляват розово-червени петна с диаметър 2-3мм. Обръвът е бързопреходен, но може да се появи неколкократно в рамките на едно заболяване.

Изследвания

За поставяне на диагнозата Паратиф С е необходимо провеждането на лабораторни, серологични и микробиологични изследвания.

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина;
• Левкоцити.

Серологични изследвания

• Елайза;
• PCR;
• Реакция аглутинация.

Микробиологични изследвания

При данни за паратиф от съмнителни лица се изследват кръв, фецес, урина, дуоденално съдържимо.

Изолиране на S.paratyphi С от посявка, след направата на хемокултура или фекална култура. Микробиологичните изследвания поставят окончателната диагноза.

Диференциална диагноза

Поради приликата на Паратиф С с клиничната картина на останалите паратифни заболявания и коремният тиф, диференциална диагноза се прави с:

• Коремен тиф;
• Паратиф А;
• Паратиф В.

Диагнозата се поставя въз основа на клиничните и епидемиологични данни.

Лечение

Лечението на Паратиф С бива етиологично и симптоматично. Макар и рядко срещано, заболяването налага хоспитализация и провеждането н а антибиотично лечение. Антибиотици на избор са групите на цефалоспорините или флуорохинолоните. Симптоматичното лечение включва приложение на спазмолитици за облекчаване на коремната болка и антипиретици при повишена температура.