Паратиф В МКБ A01.2

Паратиф В е антропонозно инфекциозно заболяване, подобно на коремния тиф, което може да протече с различна тежест от хранителна токсикоинфекция до сепсис и гноен менингит. От всички паратифни заболявания и коремния тиф, Паратиф в се среща с най-голяма честота в България.

Причини

Причинител на паратиф В е Salmonella paratyphi B. Бактерията е член на семейство Enterobacteriaceae и предтавлява Грам-отрицателна, неспорообразуваща пръчица. Тя е факултативен анаероб и притежава три основни антигена

• О-антиген, познат още като соматичен антиген и произлиза от клетъчната стена;
• Н-антиген, свързан с ресничките;
• Vi-антиген, който е с полизахаридна природа и е свързан с бактериалната вирулентност.

Резистентността на паратифните бактерии в околната среда е значителна, особено в тъмни и влажни места, а в естествени водоеми и лед запазват своята жизненост в продължение на месеци. На стайна температура се запазват жизнеспособни 60 дни. Проявяват устойчивост спрямо някои дезинфекциозни средства, но сухата топлина, хлорните съединения и автоклавирането ги инактивират за минути.

Разпространение

Паратиф В е най-често срещаният вариант на заболяването в България и Европа, дори по-често срещан от коремния тиф. Възприемчивостта към заболяването е всеобща, пик на заболяевамостта се наблюдава през лятно-есенния период. Най-често се наблюдават спорадични случаи.

Механизмът на предаване на заразата е фекално-орален. Заразяването се осъществява чрез поглъщане на причинителя - Salmonella paratyphi B. Основни фактори за предаване на заразата са контаминирани хранителни продукти, вода, замърсени ръце и предмети на болния.

Патофизиология

Входна врата за инфекцията е устната кухина. Бактериите, които успеят да оцелеят след въздействието на стомашната киселина, остигат до тънките черва, където се размножават, преминават през епителният слой и достигат чревната мукоза. В мукозният слой паратифните бактерии биват погълнати от макрофагите и чрез тях достигат до регионалните лимфни възли и кръвта. Чрез повторна бактериемия (наличие на бактериите в кръвта) инфекцията се разпространява във всички органи и системи.

Симптоми

Инкубационният период на заболяването е 6 - 14 дни, но при деца може да бъде и по-кратък.

В своето клинично протичане паратиф В преминава през три етапа:

1. Начален етап - характеризира се с висока температура и главоболие;
2. Токсичен етап - Този етап съответства на увреждането на чревната мукоза и протича със загуба на апетит, гадене, повръщане,коремна болка и диария. В повечето случаи Паратиф В протича с клиничната картина на хранителна токсикоинфекция, но в случаи на инфектиране на организма с по-вирулентен щам или намален имунен отговор от страна на гостоприемника е възможно развитието на сепсис и гноен менинигит през периода на повторна бактериемия, следващ токсичният етап.
3. дълъг период на възстановяване от треската, често се установява спленомегалия.

Клиничната картина обикновено започва постепенно при възрастните, но при децата симптомите често започват остро. При част от болните се наблюдава обрив по предната част на гърдите по време на първата седмица от началото на заболяването. Обривът е розеолен и знаително по-обилен от този при коремният тиф.

Изследвания

За поставяне на диагнозата Паратиф В е необходимо провеждането на лабораторни, серологични и микробиологични изследвания.

Лабораторни изследвания

• ПКК;
• ДКК.

Серологични изследвания

• Елайза;
• PCR;
• Реакция аглутинация.

Микробиологични изследвания

• Изолиране на S.paratyphi В от посявка, след направата на хемокултура или фекална култура.

Диференциална диагноза

Поради приликата на Паратиф В с клиничната картина на други заболявания, причинени от салмонелни бактерии, диференциално диагноза се прави с:

• Коремен тиф;
• Паратиф А;
• Паратиф С.

Диагнозата се поставя въз основа на клиничните и епидемиологични данни. Микробиологичните изследвания поставят окончателната диагноза.

Лечение

Болните задължително се хоспитализират. Етиологичното лечение се провежда с антимикробни средства от групата на цефалоспорините или флуорохинолоните. Симптоматичното лечение на Паратиф В включва приложение на спазмолитици за облекчаване на коремната болка и антипиретици при повишена температура. При ранно и адекватно лечение прогнозата е добра. Леталитетът в съвременни условия е под 1 %.

Профилактика

Профилактика на заболяването се налага в ендемични райони и високорискови контингенти. Спрямо околната среда се провежда задължителна дезинфекция на помещението, в което е бил болния и дезинфекция на всички предмети и вещи които е използвал.