Дендритни клетки

Дендритните клетки са основните антиген-представящи клетки. Те представят антигена на Т-клетките, които са част от придобития имунитет. Работят като "пощальони" между вродения и придобития имунитет. Дендритните клетки се откриват в тъканите, които се намират в контакт с външната среда, като кожа (в епидермиса – Лангерхансови клетки), нос, бели дробове, гастроинтестинален тракт. Незрели дендритни клетки могат да бъдат открити и в кръвта. След като се активират те мигрират до лимфните възли, където взаимодействат с Т- и В-лимфоцитити с цел иницииране на придобит имунен отговор. Дендритните клетки са единствените професионални антиген презентиращи клетки (АПК).

Дендритните клетки за пръв път са описани от Ралпх Стеинман в края на 18-ти век. Терминът „дендритна клетка“ е въведен през 1973.

Произход на дендритните клетки

Дендритните клетки произлизат от хематопоетичните прогениторни клетки на костния мозък. От тях първоначално се образуват незрели дендртини клетки, които по-късно пролиферират в зрели дендритни клетки. Незрелите дендритни клетки се характеризират с нисък потенциал за активиране на Т-клетките. Те непрекъснато „сканират“ околната среда за патогени като вируси и бактерии. Това се осъществява чрез PRRs-рецептори и TLRs-рецептори, които разпознават специфични химични съединения, отделяни от патогена. Незрелите дендритни клетки имат и още една способност – да фагоцититрат малки количества от мембраната на живи собствени клетки. След като се срещнат с антигена те го фагоцитират, разграждат неговите протеини на по-малки парчета и ги представят на клетъчната си мембрана, използвайки MHС-молекули. Едновременно с това експесират на плазмалемата си и ко-рецептори за активирането на Т-лимфоцитите – CD80, CD86, CD40. Образуването на зрели дендритни клетки става след контантакта на незрялата дендритна клетка с антигена. След като се образуват зрелите дендритни клетки мигрират в лимфните възли. В лимфните възли зрелите дендритни клетки действат като антиген-представящи клетки, като активират Т-хелпери, Т-ефекторни клетки и В-лимфоцити. Дендритните клетки могат да индуцират толерантност на Т-клетките.

Основният белег за идентифицирането на дендритните клетки, е фактът, че те притежават множество мембранни израстъци, подобни на дендритите на невроните. В клетките се намират множество структури, които служат за антигенна презентация, като ендозоми, лизозоми, телца на Бирбек (Birbeсk bodies) в Лангергансовите клетки в епидермиса. Незрелите дендритни клетки живеят доста дълго, докато зрелите - само няколко дни. С нарастването на научните изследвания за дендритните клетки става ясно, че съществуват различни типове дендритни клетки. Все още взаимовръзките между тях не са изяснени.

Функции на дендритните клетки

Функциите на дендритните клетки могат да бъдат разделени в три групи, всяка от които включва антигенна презентация. Първата група функции се основана на представянето на антигени на Т-клетките и активирането им, втората група – включва ролята им в индуцирането на имунна толерантност, а третата – значението им за поддържането на имунната памет заедно с В-лимфоцитите.

1. Т-клетъчно активиране – дендритните клетки представят антигените както на CD4+ така и на CD8+ Т-лимфоцитите. Те са способни да активират и наивни Т-клетки. Незрелите дендритни клетки произлизат от костния мозък и се разпространяват из цялото тяло, където стоят в неактивно състояние, чакайки да взаимодействат с патогени или други чужди тела. След като се срещнат с антиген, те го представят на Т-ефекторните клетки и на Т-хелперите. Ключов момент в допълнение към улавянето, обработката и представянето на антигена, е наличието на костимулаторни молекули.
2. Имунна толерантност – толерантността е способността на имунната система да реагира на специфични антигени. Т-клетките придобиват толератност в тимуса, а В-клетките в костния мозък. Основният механизъм за придобиване на Т-клетъчна толерантност е индуцирането на Т-клетъчна смърт. Дендритните клетки имат ключова роля в този процес. Когато те мигрират в тимуса, ако Т-клетките реагират срещу тях, те се подлагат на апоптоза (програмирана клетъчна смърт). С други думи дендритните клетки допринасят за процесите на негативна селекция. Секрецията на интерлевкин 10 от дендритните клетки също стимулира апоптозата.
3. Стимулиране на В-клетките – дендритните клетки могат да допринесат за стимулирането на В-клетките в лимфните възли.

Роля на дендритните клетки в имунотерапията

Съществува голям интерес към това как дендритните клетки могат да бъдат използвани в имунотерапията. Те се изследват като помощни средства за ваксини. Проучва се и ролята им в директна терапия за индуциране на имунитет срещу рака.