Начало Медицинска енциклопедия Физиология Физиология на дихателната система Особености на дишането и газовата обмяна при променени условия Планинска болест

Планинска болест

Планинска болест - изображение

Различната надморска височина се характеризира с различно налягане на кислорода в атмосферата. В зависимост от това на каква надморска височина се намира организма, се наблюдават различни изменения в физиологичните механизми, които имат за цел приспособяване на индивида към новите условия на средата. Налягането на кислорода намалява с увеличаване на надморската височина. В корелация с височината се разграничават три зони, които се различават по това в каква степен компенсаторните механизми на човешкия организъм се справят с пониженото барометрично налягане на кислорода.

кислородНа морското равнище концентрацията на кислорода във въздуха е около 21%. При висока надморска височина това съдържание не се променя, а се наблюдават промени в парциалното налягане на кислорода. Например на около 5 000 метра във вдишваният въздух се намира само половината необходим кислород на организма. За да компенсира този недостиг, човешкото тяло ускорява дихателната и сърдечната си честота, като в случая те се явяват компенсаторни механизми. Ако индивидът продължава да се изкачва без адекватна аклиматизация (компенсаторни механизми) съществува риск от заболявания, дължащи се на настъпилата хипоксия.

скиорКогато изкачването е много бързо се развива състояние, наречено планинска болест. Тя предизвиква съвкупност от промени в организма, дължащи се на кислородната недостатъчност и намаленото барометрично налягане при височина 3000 м. Това заболяване е често срещано сред скиори, алпинисти и хора, които прекарват времето си високо в планината. Планинската болест притежава две форми: остра и хронична. Острата планинска болест се развива при хора, които временно пребивават на висока надморска височина, а хроничната – при индивиди, които прекарват много време там.

Остра планинска болест

симптоми на остра планинска болестОстрата планинска болест се наблюдава при бързо изкачване на индивидите на висока надморска височина, съпроводено с невъзможност за аклиматизация на организма към пониженото налягане на кислорода в атмосферата. Тежестта на симптомите при това заболяване зависи от възраст, тегло, физика, кръвно налягане, скоростта на изкачване и времето на престоя. Основният симптом е главоболието, което не се повлиява от прием на обезболяващи. Други признаци за настъпването на планинска болест са тахикардия (учестен пулс над 100 удара в минута), затруднено дишане, цианоза, посиняване на кожата и видимите лигавици (устни), кървене от носа (епистаксис), смущения в координацията и когнитивните способности, липса на апетит, гадене или повръщане, замаяност, безсъние, оток на ръцете, краката и лицето. По тежките форми на планинска болест се характеризират със суха кашлица, треска, задъхване, нестабилна походка, загуба на съзнание.

Основи причини за острата планинска болест

планинска болестЧовешкото тяло се нуждае от време, за да се адаптира към новите условия на средата и в случая към по-ниското кислородно съдържание. Средно физиологията на организма се нуждае от 1-3 престой на висока надморска височина, за да се включат процесите на аклиматизация (приспособяване). На този факт се дължи основната причина за появата на остра планинска болест, а именно бързото изкачване на индивидите, които не са престояли достатъчно време на една надморска височина, за да започнат процеси на аклиматизация. Това заболяване е реакция на тялото на по-ниско подаване на кислород към мускулите и мозъка.

еритроцитиВъпреки възникването на остра планинска болест, се наблюдават приспособителни реакции. В условия на трайна хипоксия се увеличава използването на кислорода от тъканите, което улеснява дифузията му от кръвта към тях. При това дифузионният капацитет нараства 3 пъти (от 20 на 60 мл кислород за 1 литър при 0,133 kPa пресорен градиент). Повишава се активността на ензимните системи, вследствие на което се улесняват окислителните процеси в клетките, ускорен е и преносът на кислород в тъканите. При опити с животни се установява, че трайната хипоксия води до увеличение на миоглобиновото съдържание в мускулите. Веществото 2,3-дифосфоглицерат (2,3-ДФГ), намиращо се в еритроцитите се повишава значително, няколко часа след изкачване на голяма височина. Това вещество намалява афинитета на хемоглобина към кислорода, което позволява отдаването на кислорода на тъканите и при ниско стойности на парциалното налягане на кислорода в кръвта. Важно е да се отбележи обаче, че 2,3-ДФГ при голяма надморска височина ограничава насищането на Hb с кислород в белите дробове, което води до намаляване на общия капацитет на кръвта по отношение на кислорода.

Лечението на остра планинска болест се осъществява с даване на чист кислород, болкоуспокояващи, ацетазоламид, дексаметазон, нифедипин.

Хронична планинска болест (болест на Монж)

планинска болестХроничната планинска болест е силно преобладаващ инвалидизиращ синдром в повечето райони с висока надморска височина. С всеки един изминал ден това заболяване става все по-социално значимо, защото се очаква увеличаване на миграцията на населението към по-високите места, поради развиващите се икономически дейности. Хроничната планинска болест се дефинира като клиничен синдром, срещащ се при местните жители на височина над 2500 метра. Заболяването се характеризира с прекомерна еритроцитоза (повишен брой на еритроцити) и тежка хипоксемия (понижено съдържание на кислород в кръвта). Хроничната планинска болест включва симптомите: главоболие, световъртеж, тахикардия, локализирана цианоза в дланите на ръцете и стъпалата на краката, разширение на повърхностните вени, болки в мускулите и ставите, загуба на апетит, невъзможност за концентрация, отслабена памет. Симптомите постепенно изчезват със спускане на по-ниски височини и се връщат, когато индивидът отново се изкачи. Лекува се по фармакологични и нефармакологични начини. Лекарствата, които се използват, включват АСЕ инхибитори, допаминергични антагонисти и алмитрин.

Начини за предотвратяване на планинската болест

предотвратяване на планинска болест

Най-добрият начин за предотвратяване на острата планинска болест е постепенното изкачване. Това ще позволи на тялото да се адаптира към променящата се височина. Като предпазна мярка се смята и повишеният прием на течности 4-6 литра на ден. Добре е и да се консумира висококалорична храна и да се избягва алкохола и тютюнопушенето. Най-важно е на височина над 3000 метра да не се изкачват повече от 300 метра на денонощие.

5.0, 4 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.medicalnewstoday.com/articles/179819.php

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4913504/

http://www.webmd.com/a-to-z-guides/tc/altitude-sickness-topic-overview

http://www.medicinenet.com/altitude_sickness_symptoms/views.htm

http://www.emedicinehealth.com/mountain_sickness/article_em.htm

Л. Витанова, Р. Гърчев; „Физиология на човека”; издателство АРСО

Arthur C. Guyton, M.D., John E. Hall, Ph.D.; „Text book of Medical Physiology“

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияАнатомияСпортФизиологияЛеченияИсторияНовиниЛюбопитноАлт. медицинаЗдравни съветиПроизводителиИзследванияЛайфстайл