Химиотерапия по повод на новообразувание МКБ Z51.1

В рубриката химиотерапия по повод на новообразувание се разглежда химиотерапията, като метод на лечение, при което се използват едно или повече лекарства срещу рак (химиотерапевтични агенти).

Химиотерапевтиците са насочени към клетки, които растат и се делят бързо, каквито са раковите клетки. За разлика от радиотерапията (лъчелечение) или хирургичната намеса, които са насочени към конкретни области, химиотерапията въздейства върху цялото тяло. Неприятна последица е, че може да повлияе и на някои бързорастящи здрави клетки, като тези на кожата, косата, червата и костния мозък.

Кога се използва химиотерапията?

1. Лечение — в някои случаи лечението е напълно успешно, раковите клетки са изцяло унищожени и се очаква да не се появят нови, но това не винаги се случва.
2. Контрол — понякога може да се предотврати разпространението на рака в други части от тялото или да се забави растежа на неоплазми.
3. Облекчаване на симптомите — когато химиотерапията не може да лекува или контролира разпространението на злокачественото новообразувание, се използва за свиването на тумори, причинявайки болка или натиск. Тези тумори често продължават да нарастват.

Как се използва химиотерапията?

Може самостоятелно да се прилага, но най-често се комбинира с други видове лечения:

1. Хирургично
2. Лъчева терапия
3. Биологична терапия — бактерии, ваксини или антитела се въвеждат внимателно, за да убият раковите клетки

Химиотерапията може да се използва за:

• свиване на тумора преди лъчева терапия или операция (неоадювантна химиотерапия)
• унищожаване на всички останали ракови клетки след операция или лъчева терапия (адювантна химиотерапия)
• подобрява други терапии (биологични или лъчеви)

Продължителността на лечението за химиотерапия по повод на новообразувание зависи от следните фактори:

• вида на злокачественото новообразувание
• стадий
• цел на лечението: излекуване, контрол на растежа или облекчаване на болката
• вид на химиотерапията
• начинът, по който тялото реагира на лечението

Понякога химиотерапията се провежда на цикли, което означава период на лечение, последван от период на почивка. Например 4-седмичният цикъл може да бъде 1 седмица на лечение и след това 3 седмици почивка. Това позволява на тялото да образува нови здрави клетки.

След като цикълът е планиран, не трябва да се пропуска лечение, но ако страничните ефекти са сериозни, най-вероятно медицинският екип ще планира нов цикъл.

Прилагане на химиотерапия

1. Инжектиране — Лекарствата се доставят с инжекция директно в мускула (бедрата, ръка) или в подкожните мазнини на ръката, крака или стомаха.
2. Вътреартериален — Лекарствата постъпват директно в артерията, която кръвоснабдява рака, чрез игла или мека тънка тръба (катетър).
3. Интраперитонеален — Лекарствата се доставят в перитонеалната кухина, в която се намират черният дроб, червата, стомаха и яйчниците. Прави се по време на операция или чрез тръба със специален порт.
4. Интратекална химиотерапия — Медикамента се инжектира в цереброспиналната течност, която се намира в областта около гръбначния и главния мозък.
5. Интравенозно — Химиотерапевтика преминава директно във вена.
6. Повърхностен — Лекарствата са под формата на крем и се втриват в кожата.
7. Орално — Под формата на хапче или течност.

Състояние на пациентите

Обикновено след химиотерапия по повод на новообразувание пациентите се чувстват зле или много уморени след химиотерапия, затова избират някой да ги води и прибира от медицинския център. Налага се пациента да си взима почивка от ежедневната си работа в деня на лечението и след това.

Кръвни изследвания

Те оценяват здравето на пациента и гарантират, че той ще може да се справи с възможните странични ефекти.

Черният дроб разгражда медикаментите от химиотерапия и други лекарства. Претоварването му може да доведе до други заболявания. Ако кръвен тест открие отклонения от нормалните стойности на чернодробните ензими преди лечението, може да се наложи да се отложи лечението, докато пациентът се възстанови.

При нисък брой на червени (еритроцити), бели кръвни клетки (левкоцити) или тромбоцити, се налага лечението да се отложи, докато достигнат стандартните нива, преди да започне химиотерапия.

Важно е да се правят редовни кръвни изследвания през периода на лечение, за да се гарантира, че функциите на кръвта и черния дроб са максимално запазени и да се следи ефективността на лечението.

Странични ефекти

Гаденето и повръщането са типични странични ефекти. Предписват се антиеметични лекарства за справянето с тях. Приемът на добавки от джинджифил може да помогне за повишаване на ефективността на антиеметиците.

При някои хора химиотерапията води до косопад или космите стават тънки, чупливи. Този ефект може да засегне всяка част на тялото. Ноктите също могат да станат люспести и чупливи, а кожата — суха, възпалена и свръхчувствителна към слънчева светлина. Заради това се препоръчва да се избягва слънцето, доколкото е възможно и използването на слънцезащитен крем.

След започване на химиотерапия по повод на новообразувание, повечето пациенти изпитват умора. За да се намали, трябва да си почиват след терапиите, да избягват задачите, които ги преуморяват. Умората може да е признак на анемия, затова се провеждат рутинни кръвни изследвания.

Токсините при някои видове химиотерапия могат да повлияят на нервната система и да доведат до увреда на слуха. Пациентите се оплакват от шум в ушите и проблеми с баланса.

Химиотерапията често води до намаляване на броя на белите кръвни клетки (левкоцити), които защитават тялото от инфекция. Това води до отслабване на имунната система и по-висок риск от възникване на инфекции.

Химиотерапията може да намали броя на тромбоцитите. Това означава, че кръвта вече няма да се съсирва, както обикновено. Появяват се лесно синини, раните кървят по-обилно, чести кръвотечения от носа или кървящи венци. Ако броят на тромбоцитите падне твърде ниско, човек може да се нуждае от кръвопреливане.

Мукозитът представлява възпаление на лигавицата и може да засегне всяка част от храносмилателната система, от устата до ануса. Оралният мукозит засяга устата. Често се появява 7-10 дни след започване на лечението. Симптомите, които могат да варират според дозата на химиотерапията, водят до болезнено хранене или говорене. Някои хора изпитват пареща болка в устата или по устните.

Химиотерапията, ракът или и двете могат да повлияят на това как тялото обработва хранителни вещества, което води до загуба на апетит и на тегло. Тежестта зависи от вида на рака и химиотерапевтичното лечение, но човекът обикновено възвръща апетита си след лечението.

Химиотерапията също води до диария или запек, тъй като тялото изхвърля увредените клетки. Симптомите често започват няколко дни след започване на лечението.

До 75% от хората съобщават за проблеми с вниманието, мисленето и краткосрочната памет по време на химиотерапията. За до 35% от тези хора, когнитивните проблеми могат да продължат месеци или години след лечението.

Химиотерапията може също да доведе до затруднения с разсъжденията, организирането. Някои хора изпитват промени в настроението и депресия.

Бременност по време на химиотерапия

Някои видове химиотерапия могат да намалят фертилитета при двата пола. Това често, но не винаги, се връща след приключване на лечението. Хората, които желаят да имат деца в бъдеще, могат да обмислят замразяване на сперматозоиди, зрели яйцеклетки или ембриони.

Не е напълно ясно как различните видове химиотерапия могат да повлияят на растящия плод. Ако жената се нуждае от химиотерапия по време на бременност, лекарят може да препоръча да се отложи след първите 12-14 седмици, защото това е времето, в което органите на плода се развиват. Химиотерапията може да започне след първия триместър, ако лекарят сметне за необходимо.

Бременната жена може да получи последния курс химиотерапия около 8 седмици преди датата на раждане, за да се намали риска от инфекция както при майката, така и при плода.

Тъй като химиотерапията може да има тежки нежелани странични ефекти, е най-добре да се избягва забременяването, докато пациентът се лекува.