Локализиран оток МКБ R60.0

Носене на неудобни обувки

При тесни обувки, обувки на висок ток или обувки с неподходящи подметки се променя естественото положение на ходилото. Отокът настъпва поради нарушаване на регионалната циркулация.

Хормонални колебания

При млади жени е свързано с колебания на менструалния цикъл. Хормонален дисбаланс настъпва и при менопауза.

Нездравословно хранене, тютюнопушене, намалена физическа активност са допълнителни фактори влошаващи периферната циркулация на крайниците и предизвикване на локализирани отоци.

Патологичен оток

Патологичните отоци настъпват при дисбаланс на хидростатичното и онкотичното налягане в артериалната и венозната част на капилярите. При физиологично състояние хидростатичното налягане в артериалната част на капилярите е по-високо от онкотичното, тоест 40 mm Hg към 30 mm Hg. В същото време хидростатичното налягане във венозната част на капилярите е по-ниско в сравнение с онкотичното, тоест 15 mm Hg към 25 mm Hg. Патогенетични механизми на този дисбаланс са:

• Болести, свързани с повишено хидростатично налягане
• Болести, свързани с понижено онкотично налягане в кръвоносните съдове
• Повишена пропускливост на кръвоносните съдове, например при възпаление
• Повишено онкотично налягане в тъканите
• Нарушения в лимфотока

Тези патологични механизми могат да бъдат групирани като три основни механизма, поради които възниква локализиран оток:

• Нарушаване на ендокринно-бъбречната регулация, при което се задържа излишно количество натрий и вода. Установява се при остра бъбречна недостатъчност, шокови състояния, тромбози, аневризми, дисекация на кръвоносните съдове и други. При настъпване на тези остри и животозастрашаващи състояние организмът преразпределя циркулацията от периферните органи към централните - сърце, бял дроб и мозък. Тоест настъпва състояние, известно като централизация на кръвообращението. Като резултат се нарушава кръвообращението в бъбрека и намалява филтрационната им способност. При намалена бъбречна перфузия (оросяване) бъбрекът предизвиква вазоспазъм на еферентните артериоли и се опитва самостоятелно да подобри регионалния кръвоток и по този начин да възстанови филтрационната способност. Активира и ренин-ангиотензин-алдостероновата система. Впоследствие се увеличава концентрацията на натриевите йони и настъпва "задържане на вода".

• Нарушаване на равновесието на Старлинг, тоест доминиране на хидростатичното налягане над онкотичното - белодробен оток, плеврален излив, сърдечна недостатъчност, хронични бъбречни заболявания, чернодробна цироза с асцит, чернодробна недостатъчност.
• Нарушен лимфоток - първични заболявания на лимфната система, постоперативни нарушения на лимфотока, паразитози (токсоплазмоза, филариоза). Честа причина за локализиран оток на долните крайници се явява нарушеният лимфен дренаж при механична блокада или спазъм. Лимфна стаза се установява при ракови заболявания или метастази.

Симптоми

Клиничната презентация на локализиран оток по долните крайници е спрямо произхода на отока.

Ортостатичен оток след натоварване се изразява с тежест, затруднена подвижност, но след краткотрайна почивка и елевация (повдигане на крайника) отокът се резорбира. Не се установява болка или промяна на цвета на кожа. Отоци при венозни заболявания, като например емболия и тромбоза на артерии на долните крайници, протичат с драматична клинична картина, породена от силна болка, промяна на цвета на кожата, промяна на регионалната температура и сетивността.

Графично представяне на произхода и симптоматичното протичане на локализирания оток на долните крайници:

Диагноза

След снемане на анамнестичните данни се прилага физикален преглед на пациента. Палпаторно се изследва степента на локализирания оток. Отокът се класифицира в четири степени:

• Нулева степен - при тангенциален натиск няма хлътване.
• Първа степен - при умерен тангенциален натиск кожата хлътва до 2 мм, но след това бързо се възстановява до първоначалния си вид.
• Втора степен - хлътването е до 4 мм, а възстановяването на структурата до първоначалното си положение трае около 15 секунди.
• Трета степен - отново се прилага умерен тангенциален натиск, при който се установява депресия (хлътване) около 6 мм и бавно възстановяване, траещо около минута.
• Четвърта степен - при натиск депресията е над 8 мм, а времето за възстановяване на първоначалната форма е повече от 2 минути.

В диагностицирането на "задържането на вода" се прилагат клинични и параклинични изследвания за установяване на произхода на отока.

Лечение

До етиологично уточнение терапията на локализиран оток е симптоматична. Нефармакологичният етап от лечението включва спазването на хигиенно-диетичен режим. Препоръчва се:

• Ограничаване на приема готварска сол и вода. Препоръчителната дневна доза на готварската сол около 1,6 г., а приема на вода при здрави около 2 литра. 
• Избягване на продължителното изправено стоене.
• Носене на еластични чорапи.
• Препоръчва се ежедневна и с умерен интензитет физическа активност, траеща около 120 минути.

Медикаменти, които стимулират диурезата, се наричат диуретици. За бързото редуциране на локализирания оток се приемат бримкови диуретици. Те са основен клас диуретици, чийто ефект настъпва в рамките на няколко минути. Но този ефект е краткотраен. Тяхното действие на нивото на нивото на възходящата част на бримката на Хенле и ограничават натриевата резорбция. Като резултат се увеличава отделянето на вода, тоест стимулира се диурезата.

Тиазидните диуретици се препоръчват при наличието на хронични отоци. Те действат на нивото на дисталната част на бъбречните тубули. Действието им се свежда до блокиране на натриевата реабсорция и увеличаване на водата екскреция. При приемане на диуретици, освен натриевия и водния баланс, се нарушава баланса и на другите йони. Следователно настъпва електролитен дисбаланс, например при задържането на калиеви йони се увеличава калиевата концентрация и може да настъпят ритъмно-проводни нарушения. Затова диуретичната терапия се назначава и контролира от лекар.