Задръжка на течности

Задръжката на течности e състояние, при което в организма се задържат течности. Клинично това се проявява с отоци и подпухналост. Установяват се подуване на корема, краката (особено глезените), подпухване на лицето, колебания в теглото и други.

На какво може да се дължи задръжката на течности?

Задръжката на течности може да се дължи на:

• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - заболявания на щитовидната жлеза, хипопротеинемия, микседем.

• Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм - анемия.
• Болести на органите на кръвообращението - застойна сърдечна недостатъчност, кардиомиопатия, автоимунен миокардит.
• Болести на пикочо-половата система - остра и хронична бъбречна недостатъчност, камъни в бъбреците, гломерулонефрит, интерстициален нефрит, предменструален синдром, нефрозен синдром, тубулоинтерстициален нефрит.
• Симптоми, признаци и отклонения от нормата - локализиран оток.
• Болести на храносмилателната система - алкохолна болест на черния дроб.
• Бременност, раждане и послеродов период - бременност, прееклампсия.
• Инфекциозни и паразитни болести - филариаза, тежък сепсис, хеморагична треска с бъбречен синдром.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - алергична реакция.
• Болести на дихателната система - хронична обструктивна белодробна болест.
• Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан - дисеминиран лупус еритематозус.
• Външни причини за заболеваемост и смъртност - прием на някои лекарства (орални контрацептиви, НСПВС, бета-блокери).
• Други - прием на големи количества сол.

Причини за задръжката на течности

Водният баланс в организма се регулира от различни системи. Задръжката на вода или течности възниква, когато има проблем в регулаторните механизми в тялото. Кръвоносната система, бъбреците, лимфната система и хормоналните фактори стоят в основата на поддръжката на водния баланс в организма. Основните симптоми на задръжката на течности включват скованост в ставите, промени в цвета на кожата и урината, подуване, болка и чувствителност на крайниците, повишаване на телесното тегло. Причините за нарушаването на водния баланс са много разнообразни. Те включват:

• увреждане на капилярите – капилярите са малки кръвоносни съдове, които игрят ключова роля в баланса на течности в организма. Увреждането на капилярите и в частност на тяхната пропускливост води до задръжка на течности и поява на отоци.
• застойна сърдечна недостатъчност – помпената функция на сърцето спомага за поддържане на нормално налягане в кръвоносните съдове. При застойната сърдечна недостатъчност се наблюдава промяна в налягането, която води до задържане на течности. При това състояние може да се наблюдава подуване на краката, стъпалата и глезените, белодробен оток.
• увреждане на лимфна система – тя също има централна роля в регулацията на водния баланс. При проблем с реабсорбцията на течности в лимфните съдове се наблюдава задръжка на течности.
• увреждане на бъбреци – основните функции на бъбреците са филтрация на кръвта, образуване на урина и поддържане на хомеостазата в човешкия организъм. Бъбреците са основният регулатор на водния баланс. От процесите, които се извършват в тях зависи колко течност и отпадни продукти на обмяната ще се изхвърлят от организма. Кръвният поток през бъбреците реабсорбира всичко, което тялото може да използва повторно. Ако бъбреците не работят правилно, те не могат да изпълнят своята филтрационна функция и да премахнат оптадните материали. По този механизъм на намалено уринообразуване и на намалена филтрационна способност на бъбреците се стига до задръжка на течности в тялото. По тази причина хората с хронично бъбречно заболяване често се оплакват от подуване на долните крайници, ръцете и лицето.
• бременност – тя е особено състояние, при което тялото задържа повече вода и това може да доведе до подуване на долните крайници, особено при горещо време или след дълго време в седнала поза. Хормоналните промени и носенето на допълнително тегло също допринасят за задръжката на течности. Това обикновено отшумява след раждането.

Задръжката на течности може да засегне следните области:

• мозък – задръжката на течности в мозъка е състояние, което се нарича хидроцефалия. Нейните симптоми включват повръщане, замъглено зрение, главоболие, нарушения в равновесието. Хидроцефалията може да бъде животозастрашаваща.
• бял дроб – натрупването на течност в белите дробове се означава като белодробен отток. Той може да се дължи на сърдечно-съдови или белодробни проблеми. Симптомите на белодробният отток включват затруднено дишане, кашлица, болки в гърдите и слабост.
• коремната кухина – натрупването на течност в коремната кухина се означава като асцит. Това състояние най-често се дължи на чернодробна цироза, която се причинява от хроничен хепатит или алкохолна зависимост.

Прочетете повече на:

Изображение: freepik.com

По-чести причини за задръжка на течности

Наднормено тегло и липса на физическа активност

Липсата на физическа активност води до венозен застой в долните крайници и отоци в долната част на краката. Наднорменото тегло и затлъстяването също водят до отоци. Те увеличават риска от високо кръвно налягане, бъбречни заболявания и сърдечни заболявания.

Хипотироидизъм

Хипотиреоидизмът представлява заболяване, което се характеризира с намалена функция на щитовидната жлеза. Признаците и симптомите на заболяването зависят от тежестта на хормоналния дефицит. Те могат да включват умора, повишена чувствителност към студ, запек, суха кожа, качване на тегло, подпухнало лице, задръжка на течности, забавен сърдечен ритъм, нарушена памет. Диагнозата се поставя на базата на оплакванията и клинични изследвания, които включват показателите ТСХ, Т3, Т4. Лечението се състои в заместителна терапия и прием на Л-тироксин в перорална форма. Тежко усложнение на хипотироидизма е микседемът.

Прочетете повече на:

» Хипотиреоидизъм, неуточнен МКБ E03.9

» Микседмна кома МКБ Е03.5

Остра бъбречна недостатъчност и хронично бъбречно заболяване

Острата бъбречно недостатъчност е заболяване, което се характеризира с недостатъчност на бъбречната функция. Причините за нея се делят на три групи – преренални, ренални и постренални. Заболяването протича в няколко стадия:

• начален – той е свързан с основното заболяване, което е довело до развитието на остра бъбречна недостатъчност. Симптомите му са разнообрани в зависимост от причината
• олиго-ануричен стадий – характеризира се на намаляване на диурезата или с други думи на количеството отделена урина за 24 часа. Придружаващи оплаквания са болка в кръста, лесна умора, повръщане, задух и тахикардия. Вследствие отпадането на бъбречните функции се наблюдават лабораторни отклонения като азотемия, хиперкалиемия, хиперхидратация, метаболитна ацидоза.
• стадий на полиурия – характеризира се съв възстановяване на диурезата, намаляване на отоците.
• възстановителен стадий.

Лечението на острата бъбречна недостатъчност задължително се осъществява в болнична среда. То може да бъде консервативно, оперативно или диализно.

Прочетете повече на:

» Остра бъбречна недостатъчност МКБ N17

Хроничното бъбречно заболяване е състояние на постепенно увреждане на бъбреците, нарушаване на тяхната функция и невъзможност за филтрация на кръвта и изхвърляне на отпадните продукти от обмяната. До скоро това състояние се означаваше като хронична бъбречна недостатъчност. Рискови фактори за развитието на хронично бъбречно заболяване са диабет, високо кръвно налягане, сърдечно заболяване. Заболяването протича безсимптомно в началото си. В по-късен етап могат да се проявят симптоми като суха кожа, сърбеж или изтръпване, чувство за умора, главоболие, загуба на апетит, анемия, задръжка на течности и отоци.

Прочетете повече за заболяването на:

» Хронична бъбречна недостатъчност МКБ N18

Изображение: freepik.com

Нефрозен синдром

Нефрозният симдром е констелация от следните симптоми тежка протеинурия, хипопротеинемия, хиперлипидемия и отоци по тялото. Най-често се дължи на следните заболявания нефропатия с малки промени, фокална сегментна гломерулосклероза, мембранна нефропатия, тромбоза на бъбречните вени. Към вторичните причини се причисляват захарен диабет, системен лупус еритематодес, вирусни инфекции, амилоидоза. Лечението е симптоматично. Прилагат се кортикостероиди за лечение на бъбречното увреждане.

Повече за нефрозния синдром прочетете тук:

» Нефрозен синдром МКБ N04

Алкохолна болест на черния дроб

Злоупотребата с алкохол причинява много вреди на целия организъм. Алкохолизмът засяга най-вече черният дроб, тъй като той представлява „биохимичната лаборатория“ на организма и в него се метаболизира приетият алкохол. Алкохолната болест на черния дроб има няколко форми:

• алкохолна мастна дистрофия на черния дроб;
• алкохолен хепатит;
• алкохолна фиброза и склероза на черния дроб;
• алкохолна цироза на черния дроб;
• алкохолна чернодробна недостатъчност.

Цирозата и алкохолната чернодробна недостатъчност водят до намаляване на протеините в кръвта, до задръжка на течности и до натрупване на течност в коремната кухина (асцит).

Повече за алкохолната болест на черния дроб, прочете тук:

» Алкохолна болест на черния дроб МКБ K70

Изображение: freepik.com

Прееклампсия

Прееклампсията е заболяване, което се проявява по време на бременността. То се характеризира с хипертония, протеинурия и отоци. Заболяването се проявява обикновено след 20 гестационна седмица. Рискови фактори за развитието на преклампсия за първа бременост, млада първескиня, многоплодна бременност, хронична хипертония и наличие на фамилна анамнеза за преклампсия и еклампсия. Лечението на прееклампсията се основава на хигиенно-диетичен режим.

Прочетете повече на:

» Прееклампсия, неуточнена МКБ O14.9

Сърдечна недостатъчност

Сърдечната недостатъчност е заболяване, което се характеризира с невъзможност на сърцето да изпомпва досататъчно количество кръв за задоволяване на нуждите на периферните тъкани. Симптомите му включват лесна умора, задух, ограничен физически капацитет и белодробен и/или системен венозен застой. Те се дължат на неадекватно кръвоснабдяване на различни органи и тъкани по време на усилие и задръжка на течности. Лечението на сърдечната недостатъчност в повечето случаи зависи от причината запоявата и.

Прочетете повече на:

» Сърдечна недостатъчност

Изображение: freepik.com

Как да си помогнете сами?

Когато задръжката на течности се дължи на грешки в хранителния режим, затлъстяване или липса на физическа активност, може да следвате следните съвети, за да изхвърлите излишните течности:

• спортувайте редовно – правете кратки разходки и леки упражнения;
• не прекалявайте с консумацията на сол;
• вечер повдигнете краката си на високо;
• приемайте достатъчно течности през деня;
• контролирайте теглото си.

Кога да потърсите лекар?

При наличието на новопоявила се задръжка на течности, която прогресира, заедно е други симптоми, задължително се консултирайте с лекар с цел изясняване на причината и правилно лечение.

Заглавно изображение: freepik.com