Регулация на водно-солевата хомеостаза

Хомеостазата на вътрешната течна среда се поддържа с участието на прецизни регулаторни системи, съгласуващи промените на съдържанието на вода и соли в организма. Нуждите на отделните органи и системи силно се координират с тези на целия организъм. Това се осъществява чрез регулиране на вноса на вода, чрез вътрешната динамика на солите и на водата в телесните пространства и чрез регулиране на тяхното елиминиране от специализираните в това органи. Основните параметри, които се регулират с цел поддържане на водно-електролитния баланс в организма, са обема и осмолалитета на екстрацелуларната течност. Това се осъществява чрез контролиране на баланса на соли и вода в организма. Обемът и осмолалитетът на ЕЦТ се контролират от две отделни системи, които са тясно свързани. Регулацията на обема на ЕЦТ е важна за поддържане на артериалното налягане, а с това и на оптималната перфузия на органите. Основните начини, по които се осъществява тя, са мониториране и регулиране на общото съдържание на NaCl в организма. От осмолалитета на ЕЦТ зависи обема на клетките. Той се регулира чрез контролиране на общото съдържание на вода в организма. От казаното до дук следва, че поддържането на солевия баланс е важно за регулация на обема на ЕЦТ, а поддържането на водния баланс е от ключово значение за регулация на осмолалитета на ЕЦТ. Механизмите, които участват в регулацията на обема и осмолалитета на телесните течности, са тясно свързани. Регулацията на осмолалитета на ЕЦТ предотвратява промени в обема на интрацелуларната течност (ИЦТ), защото водата се движи чрез осмоза от място с по-ниска към място с по-висока осмотична концентрация. С други думи тя се придвижва от пространство с по-нисък осмолалитет към пространство с по-висок (от място с повече вода към място с по-малко). Регулацията на осмолалитета на ЕЦТ предпазва от ненужно придвижване на вода в или от клетките.

Единствено обемът и съставът на плазмата са подложени на директна регулация. Регулирането на тези два параметъра е фактически регулиране и на обема и състава на цялата ЕЦТ, поради свободния обмен на вода и разтворени вещества между плазмата и интерстициалната течност. Регулацията на плазмения обем и плазмения осмолалитет се извършва относително независимо. При резки промени в обема и осмолалитета организмът бързо и прецизно регулира обема за сметка на временно забавяне на регулацията на осмолалитета.

Регулация на обема на екстрацелуларната течност

Регулацията на обема на екстрацелуларната течност е от ключово значение за поддържането на баланса на соли в организма, както и за дълготрайната регулация на артериалното налягане. В основата на регулацията на обема на екстрацелуларната течност стои регулацията на ефективния обем циркулираща кръв, който представлява функционалния обем кръв, който отразява степента на тъканна перфузия в определени зони. Промените в него са паралелни на промените в обема на ЕЦТ. Те се възприемат от стреч рецептори разположени в белодробните съдове, предсърдия, бъбречната аферентна артериола, каротидната и аортната дъга. Информацията от тези рецептори достига до задната хипоталамична област, от където тръгват еферентни пътища, включващи бъбречните нерви, ренин-ангиотензин-алдостероновата система, антидиуретичен хормон, атриален натриуретичен пептид. Ефекторните органи в регулацията на обема на ЕЦТ са сърцето, кръвоносните съдове и бъбреците. Ефекторните механизми повлияват кръвното налягане и натриевата екскреция.

Регулация на осмолалитета на екстрацелуларната течност

Водният баланс е от основно значение за регулирането на осмолалитета на ЕЦТ. В основата на тази регулация стои регулиране на плазмения осмолалитет. Промените в него се възприемат от хипоталамични осморецептори. След това се задействат аферентни пътища, които включват промени в отделянето на антидиуретичен хормон от хипофизата и повлияване на приема на вода чрез центъра на жаждата. Ефекторните органи са бъбреците и мозъка. С цел регулация на осмолалитета на екстрацелуларната течност се повлиява бъбречната водна екскреция и приема на вода.