Възпалителна болест на шийката на матката МКБ N72

› Въведение

› Какво представлява

› Рискови фактори

› Причини

› Симптоми

› Видове

› Диагноза

› Диференциална диагноза

› Лечение

› Усложнения

› Превенция

Въведение

Маточната шийка (цервикс) е цилиндрично оформена структура, която свързва вагината и матката. Разполага се в долната част на матката в човешката женска репродуктивна система. При небременна жена шийката на матката обикновено е с дължина от 2 до 3 см и има цилиндрична форма.

Частта от шийката на матката, която може да се бъде видяна от вагината по време на гинекологичен преглед, е известна като ектоцервикс. Отворът в центъра на ектоцентъра се отваря, за да позволи пасаж между матката и влагалището. Ендоцервиксът или ендоцервикалният канал е тунел през цервикса от външния отвор до матката.

Маточната шийка произвежда цервикална слуз, която променя консистенцията си по време на менструалния цикъл, за да предотврати или спомогне забременяването.

По време на раждането шийката на матката се разширява, за да позволи на бебето да премине. По време на менструацията шийката на матката се отваря малко, за да позволи преминаването на менструалния поток.

Повече информация за анатомията и функция на цервикса и матката може да прочетете в раздела "Анатомия":

» Матка (uterus)

Какво представлява?

Възпалителна болест на шийката на матката се нарича цервицит.

Под екзоцервицит се разбира възпаление на вагиналния сегмент на шийката на матката или екзоцервикса.

Ендоцервицитът е възпаление на лигавицата на цервикалния канал на шийката на матката - ендоцервикса.

Причините за възпалението могат да бъдат инфекция от полово предавана болест, увреждане на шийката на матката от чуждо тяло, поставено във влагалището (например устройства за контрол на раждаемостта като диафрагма) или рак на шийката на матката. Много жени имат цервицит, но не знаят, тъй като не изпитват симптоми.

Цервицитът е много често срещано заболяване. Всъщност повече от половината от всички жени могат да развият цервицит по време на зрялата си възраст.

Рискови фактори

Рисковите фактори за развитието на цервицит включват:

• Ранно започване на сексуална активност
• Сексуален акт без употреба на презерватив
• Нисък социално-икономически статус
• Употреба на алкохол или наркотици
• Анамнеза за полово предавани болести
• Нараняване на шийката на матката по време на раждане или кюретаж
• Анамнеза за предишно възпаление на шийката на матката - проучванията показват, че цервицитът ще се повтори при 8-25% от жените
• Множество сексуални партньори и
• Други сексуални поведения с голям риск

Причини

По-често цервицитът е причинен от инфекция, отколкото от неинфекциозни причини. Възможни причини за възпалителна болест на шийката на матката включват:

• Полово предавани болести - например гонорея, хламидии, трихомониаза, генитален херпес, микоплазма и уреаплазма
• HIV инфекция
• Инфекция с човешки папилома вирус (HPV, генитални брадавици)
• Химично дразнене или алергия - към химикали в спермициди, интимни гелове или латекс в презервативите
• Иритация (дразнене) или нараняване - от тампони, песари, устройства за контрол на раждаемостта (като диафрагми) или забравени интравагинални чужди тела
• Бактериален дисбаланс - нарушение на нормалната бактериална флора (бактериален дисбаланс). Състоянието се нарича още бактериална вагиноза.
• Хормонален дисбаланс - относително нисък естроген или висок прогестерон може да наруши способността на организма да поддържа здрава цервикална тъкан.
• Рак или лечение на рак - рядко лъчетерапията или ракът може да предизвика промени в цервикса, съответстващи на цервицита.
• Системно възпаление - например синдром на Бехчет

Цервицитът рядко се развива изолирано. Обикновено се съпровожда от други заболявания на репродуктивната система: вагинит, бартолинит, псевдоерозия на шийката на матката, ектропион (еверзия на шийката на матката). Цервицитът е много по-чест при жени в репродуктивна възраст (до 70 %), по-рядко се среща при жени в менопауза.

Симптоми

Цервицитът често няма признаци и симптоми. Състоянието може да бъде открито след рутинен преглед или изследване.

Признаците и симптомите при възпалителна болест на шийката на матката, ако има такива, могат да включват:

• Вагинално течение - най-честият признак на цервицит, като нерядко е по-тежко след менструация. Може да е със сивкав, бял, зеленикав или бледо жълт цвят.
• Вагинално кървене
• Вагинален сърбеж
• Иритация (дразнене, възпаление) на външните гениталии
• Болка по време на полов акт
• Кървене или зацапване след сексуален контакт или между менструалните периоди
• Трудно, болезнено или често уриниране и / или усещане за парене по време на уриниране
• Абдоминална или тазова болка в редки случаи, понякога се усеща само по време на сексуален контакт

По-тежък случай на цервицит може да причини обилно, гнойно течение с неприятна миризма, придружено от интензивен вагинален сърбеж или коремна болка.

Ако инфекцията се разпространи в други органи, може да има съпътстваща треска, гадене и коремна болка.

Цервицитът има различни прояви в зависимост от естеството на патогена и състоянието на имунитета. Цервицит, причинен от гонорея, обикновено се развива остро, с явно проявени признаци, докато при хламидиална инфекция симптомите са по-малко забележими. При цервицит, причинен от херпес вирус, шийката на матката е яркочервена, с улцерация (симптом на "продължителна ерозия"). При трихомонален цервицит се установяват малки хеморагии (кръвоизливи) и атипични клетки в течението. Човешкият папиломен вирус може да причини образуването на генитални брадавици и улцерация на шийката на шийката в различни размери.

Видове

Съществуват два вида цервицит:

Остър цервицит

Острият цервицит се характеризира с внезапна поява на симптоми, а хроничният цервицит продължава няколко месеца. В хода на протичане на заболяването острият и хроничният цервицит се разграничават по степента на увреждане - фокален и дифузен цервицит. Както острият, така и хроничният ендоцервицит крият опасност за разпространение на инфекцията към маточната кухина и тръбите.

Острият цервицит най-често се причинява от гонококи, манифестира се със засилен флуор (бяло течение). Източникът на течението не е влагалището, а цервикалният канал. Цервикалната слуз е обилна и премесена с гноевидни нишки или даже е чисто гнойна. Установява се оток и хиперемия на външния отвор на цервикалния канал, малки кръвоизливи и улцерации. По-рядко се усеща болка в долната част на корема.

Хроничен цервицит

Цервицитът, недиагностициран или нелекуван в остър стадий, преминава в продължителен хроничен процес. Наблюдават се псевдоерозии във вагиналната част на матката (пролиферация на цилиндричния епител). Хроничният цервицит най-често е резултат от хламидии и условно патогенна флора. Пациентките съобщават за леко засилен флуор. Ендоцервикалната слуз е примесена с гнойни нишки. В хроничния стадий на цервицита признаците на възпаление (хиперемия, оток) са по-слабо изразени. Може да възникне подмяна на цилиндричния епител с плосък. Възпалението може да се разпространи в околните тъкани и жлези, с образуването на инфилтрати, кисти, дилатация на шийката на матката. Продължителният хроничен цервицит води до развитие на ерозия и разпространение на инфекция в горните части на репродуктивния апарат.

Хроничният цервицит при жени в постменопауза може да е свързан с ниски нива на естроген.

Диагноза

Цервицитът често протича асимптоматично, поради което засегнатите жени не търсят консултация с лекар. Повечето случаи на цервицит се откриват чрез рутинни медицински прегледи случайно или чрез препращане на пациентката към гинеколог за други заболявания.

Диагнозата на цервицита се основава на анамнезата, гинекологичния преглед и резултатите от извършените изследвания.

Анамнеза

Когато се има предвид възможна диагноза цервицит, лекарят ще свали подробна анамнеза и ще се съсредоточи върху специфични симптоми. Тези въпроси ще включват скорошна употреба на контрацептиви, сексуален живот и анамнеза на предходни бременности и раждания. Дори и при липса на симптоми, лекарят ще извърши рутинен преглед, за да провери за цервицит при наличие на бременност или висок риск от сексуално-трансмисивни заболявания.

Гинекологичен преглед

При гинекологичния преглед инструмент, наречен спекулум, ще бъде вмъкнат във влагалището, за да придържа вагиналните стени раздалечени, като по този начин се позволява оглед на шийката на матката и вагиналните стени за зачервяване, иритация (дразнене), необичайно течение или рани.

Изследвания

Лекарят ще вземе проба за пап-тест, както и вагинален секрет за изследване за хламидии и гонорея и други инфекции.

Цитонамазката се използва, за да се изключат предракови или злокачествени промени на шийката на матката. Бактериологичното изследване може да идентифицира род и видове микроорганизми, както и да помогне в избора на подходящ антиинфекциозен препарат. Откриването на някои инфекции (гонорея, хламидия, микоплазмоза, папилома вирус, херпес) при цервицит е невъзможно без PCR-диагностика и имунологичен анализ (ELISA).

При остър цервицит вагиналният секрет съдържа много левкоцити (повече от 30), както и лимфоцити и хистиоцити, цилиндричен епител с хипертрофирано ядро и плосък епител с дистрофични промени. При хроничен цервицит се наблюдават клетки от цилиндричен епител с различни размери, понякога феноменът на цитолиза (клетъчна деструкция).

Ако шийката на матката има анормален вид, може да се вземе тъканна проба за биопсия. Колпоскопията е процедура, при която се използва бинокулярен инструмент за получаване на увеличен изглед на повърхността на шийката на матката, за да се визуализират аномалии, които не биха могли да се видят с просто око.

Tазовите органи се оценяват (мануално) с ръце. Лекарят ще вмъкне два пръста на ръката си във влагалището, като пръстите на другата ръка ще натиснат надолу коремната стена. Тази процедура позволява на лекаря да определи размера и местоположението на матката и цервикса, както и да провери за болка, повишена чувствителност или някакъв друг необичаен признак. Тази част от прегледа създава натиск в долната част на корема и таза. Докато възприемането на налягането е нормално, трябва да отсъства откровената болка. Ако се появи болка, лекарят трябва да бъде уведомен. Болка може да усети при прегледа при наличие на цервицит.

Всички бременни жени трябва да бъдат изследвани за инфекциозен цервицит при първото пренатално посещение чрез скрининг за хламидии, а тези с нови или многобройни сексуални партньори също трябва да бъдат подложени на скрининг за гонорея.

Инфекциозният цервицит не трябва да се пренебрегва при гериатрични пациенти, тъй като много от тях остават сексуално активни.

Цервицит, установен в детска възраст, често е индикация за сексуално насилие.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза се прави с:

• Ендометрит
• Извънматочна бременност
• Доброкачествени / злокачествени овариални лезии
• Злокачествени вулварни лезии
• Рак на матката
• Рак на маточната шийка
• Остър пиелонефрит
• Доброкачествени заболявания на шийката на матката
• Цистит
• Туберкулоза на пикочо-половата система

Лечение

Съвременната гинекология използва в практиката си доста голям брой различни лечения за цервицит. Но преди всичко лечението на цервицита трябва да е насочено към елиминиране на предразполагащи фактори (хормонални, метаболитни, имунни нарушения) и съпътстващи заболявания.

Лечението на цервицита зависи от причината. Ако се подозира наличие на инфекция, основната цел на лечението е да се елиминира инфекцията и да се предотврати разпространението й в матката и фалопиевите тръби или при наличие на бременност - към плода.

Терапията при цервицит включва използването на антибактериални, антивирусни и други лекарства и зависи от идентифицирания патоген, неговата чувствителност към лекарството, етапа на възпалителния процес.

Например, при хламидиален цервицит се предписват антибиотици от серията тетрациклини, макролиди, хинолони. Кандидозният цервицит изисква употребата на флуконазол. Комбинацията от локални препарати се използва широко в терапията на цервицит. Лекарствата могат да бъдат под формата на супозитории и кремове.

Вирусният цервицит е труден за лечение. При гениталния херпес е необходима дългосрочна терапия, включително антивирусни лекарства (ацикловир, валацикловир), използването на локални препарати, витамини, имуностимуланти. При лечението на папиломавирусна инфекция лечението включва употребата на интерферони, цитостатици, отстраняване на генитални брадавици.

Ако бактериалният или вирусният цервицит причини тежки признаци и симптоми, може да е необходим прием в болница за приложение на интравенозни антимикробни агенти и поддържащи грижи.

При специфични инфекции сексуалният партньор се третира паралелно.

При лечението на атрофичен цервицит се прилага локално естроген, което помага за възстановяване на епитела на вагиналната лигавица, шийката на матката и естествената микрофлора.

Лечението е особено важно при HIV-позитивни индивиди. Това е така, защото цервицитът увеличава количеството вирус, което се отделя от шийката на матката. Това може да увеличи риска за заразяване на партньор. Също така, цервицитът може да улесни заразяването с вируса на ХИВ от HIV-позитивен партньор.

На пациентите се препоръчва да нямат сексуални контакти до приключване на лечението. Ако състоянието е причинено от полово-предавана инфекция, партньорът също трябва да бъде лекуван. Половите контакти не бива да се възобновяват, докато не се излекуват и двамата партньори, а изследванията и на двамата партньори са отрицателни.

В хроничния стадий на цервицита консервативното лечение е по-малко успешно, поради което се използват хирургични методи - диатермокоагулация (електрокоагулация), криотерапия, лазерна терапия. Задължително условие е липсата на инфекции. В същото време се лекува придружаващата патология (ектропион, колпит, салпинго-оофорит, функционални разстройства), възстановява се естествената микрофлора. Лечението на цервицита се извършва под контрола на колпоскопия и лабораторни тестове.

Усложнения

Усложненията от нелекуван инфекциозен цервицит зависят от патогена. Нелекуваният цервицит, причинен от микроорганизми, може да се разпространи в гениталния тракт, като инфектира лигавицата на матката (ендометрит) и фалопиевите тръби (салпингит).

Разпространението в тазовите органи може да причини тазова възпалителна болест, сериозна инфекция, засягаща горния генитален тракт и водеща до формиране на адхезии (сраствания) и запушване на фалопиевите тръби. Тазовата възпалителна болест може да доведе до безплодие, хронична болка в таза и извънматочна бременност. Другата заболеваемост може да включва спонтанен аборт, преждевременна руптура на мембраните и преждевременно раждане, ако е налице инфекция по време на бременност.

Ако при бременност се развие цервицит поради сексуално-трансмисивна инфекция, бебето може да бъде заразено по време на раждането, което води до очна инфекция на новородено, която в крайна сметка може да доведе до слепота. По-рядко, новороденото може да развие пневмония, причинена от хламидиална инфекция, налична в шийката на матката в момента на раждането. Нелекувани активни инфекции с херпес симплекс вирус в перинаталния и неонаталния период могат да причинят умствено изоставане, слепота, ниско тегло при раждане, мъртво раждане, менингит и смърт.

Превенция

За намаляването на риска от развитие на възпалителна болест на шийката на матката са полезни следните съвети:

• Спазване на добра лична (интимна) хигиена.
• Ограничаване на броя на сексуалните партньори.
• Редовна употреба на презерватив, за да се предотврати заразяване с полово-предавана инфекция.
• В допълнение към презервативите, спермицидите също могат да допринесат за предотвратяване на цервицит.
• Въздържание от сексуален контакт, ако партньорът има генитални рани или течение от пениса.
• Консултация с лекар и незабавно лечение за предполагаеми вагинални инфекции преди инфектирането на шийката на матката.
• Редовни гинекологични прегледи и пап-тест, независимо дали има някакви симптоми на инфекция, особено при редовен полов живот.
• Избягване на химически дразнители на влагалището (обикновено се срещат в дезодорирани тампони, интимни гелове или спрейове).
• Лечение на ендокринни разстройства.

Изображения: freepik.com