Шийка на матката МКБ D26.0

Шийката на матката (cervix uteri) е долната къса и стеснена част на матката. При небременни жени маточната шийка обикновено е с дължина около 2-3 см и има доста правилна цилиндрична форма.
Тесният и централно разположен цервикален канал минава по цялата дължина на шийката, като свързва маточната кухина и лумена (просвета) на влагалището.

На маточната шийка се разграничават две части:

• горна — portio supravaginalis, която е разположена над влагалището;
• долна — portio vaginalis (ектоцервикс), която се вдава във влагалището;

Отворът на маточната шийка, разположен откъм матката, се нарича вътрешен орифициум (отвор), а този към вагината се означава като външен орифициум (отвор).

Маточната шийка е изградена от вътрешен лигавичен слой и от дебел слой гладка мускулатура, а задната част на portio supravaginalis е покрита от сероза, състояща се от съединителна тъкан и покрита от перитонеум.

Мукозата (лигавицата), която покрива цервикалния канал, се нарича ендоцервикс, докато лигавицата, която "облицова" ектоцервикса, се означава екзоцервикс.

Пред горната част на маточната шийка се разполага пикочния мехур, отделен от цервикса с богата на клетки съединителна тъкан — параметриум, който се прехвърля от двете страни на маточната шийка.
Задната суправагинална (разположена над влагалището) част на маточната шийка е покрита с перитонеум, който преминава по задната стена на влагалището и след това се насочва нагоре към ректума (правото черво), като по този начин се образува excavatio rectouterina (екскавацио ректоутерина), наречено още Дъгласово пространство.

Повече информация за анатомичното устройство на маточната шийка ще намерите при:

»Анатомия на женска полова система (systema genitalis feminina)

В това МКБ D26.0 Шийка на матката са разгледани най-често срещаните доброкачествени образувания на cervix uteri:

Ендоцервикални полипи

Ендоцервикалните полипи са най-често срещаните доброкачествени новообразувания на шийката на матката.

Полипите на маточната шийка представляват фокални (огнищни) хиперпластични издатини (приличащи на пръсти) на ендоцервикалните гънки, включително на епитела и субстанция проприа (substantia propria).
Като цяло, полипите приличат на типични полипоидни структури, подаващи се през цервикалния отвор. Понякога през цервикалния отвор се подават и ендометриални полипи, като те не могат да бъдат разграничени от ендоцервикалните полипи по външни особености.

Изображение: ttps://screening.iarc.fr

Епидемиология

Ендоцервикалните полипи се развиват най-често между четвъртото и шестото десетилетие от живота, като обикновено са асимптоматични, но могат и да предизвикат обилна левкорея или зацапване след коитус (полов акт).

Клинична картина

В случаите, когато са налице симптоми, най-честият е необичайно вагинално кървене, което може да се наблюдава:

• в периода между два менструални цикъла;
• след менопауза;
• след полов акт;
• след вагинален душ;

Цервикалните полипи могат да бъдат възпалени, а в редки случаи и инфектирани, като това води до вагинална секреция на жълт или бял мукус (слуз).

Хистилогично изследване

Микроскопски се различават няколко хистологични подвида, включително:

• хистологичен подвид, типичен за ендоцервикалната лигавица;
• възпалителен (наличие на гранулационна тъкан);
• фиброзен;
• васкуларен (съдов);
• певдодецидуален;
• смесен ендоцервикален и ендометриален;
• псевдосаркоматозен;

Лечение

Лечението се състои в отстраняване на полипите, което може да се осъществи чрез завъртане на полипа с хирургичен форцепс тип Foerster, ако полипът е по-тънък.
По-малките полипи могат да бъдат отстранени чрез гинекологичен форцепс за биопсия тип Schumacher.
При полипите с по-голяма дебелина може да се наложи хирургично отстраняване.

Микрогландуларна хиперплазия

Ендоцервикалната микрогландуларна хиперплазия (MGH) е описана за първи път от Taylor HB и сътрудници през 1967 година и обикновено се наблюдава при млади жени.

Това състояние се характеризира с полипоидни израстъци с дължина 1-2 см, срещащи се най-често при жени, които се лекуват с перорални контрацептиви (повече информация за тях ще намерите в МКБ T38.4 Перорални контрацептиви, както и при Перорални контрацептиви) или депо-медроксипрогестерон ацетат, като причина за това е въздействието на прогестерона.

Този вид хиперплазия може да се наблюдава също така при бременни, както и при родилки.

При цитологичен (клетъчен) анализ микрогландуларната хиперплазия може да бъде объркана с атипични сквамозни (плоски) клетки, като това пречи да се изключи високостепенна лезия (поражение).

Изображение: Nephron, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Диагноза

При изследване с микроскоп се откриват плътно групирани жлези или тубуларни елементи, които се различават по:

1. размер;
2. "тапицирани" са с епител, съдържащ плоски клетки и такива с кубична форма;
3. имат еозинофилна гранулирана цитоплазма;
4. съдържаща малки количества муцин;

Ядрата са без изменения, а митотични фигури се срещат рядко, докато при плоскоклетъчна метаплазия (обратима замяна на един диференциран тип клетки с друг диференциран клетъчен тип) и резервноклетъчна хиперплазия (reserve cell hyperplasia) се наблюдават често.

Съществува атипична форма на хиперплазия, която може да бъде сбъркана със светлоклетъчен карцином (clear cell carcinoma), като при този тип атипия липсва стромална инвазия, налице е оскъдна митотична дейност и липсва интрацелуларен (вътреклетъчен) гликоген.

Сквамозен (плоскоклетъчен) папилом

Представлява доброкачествен солиден тумор, който най-често се локализира в ектоцервикса (долната част на маточната шийка, която навлиза във влагалището, означавана и като portio vaginalis cervicis).
Това доброкачествено заболяване на маточната шийка възниква най-често в резултат на възпаление или травма.

Изображение: www.oatext.com

Диагноза

Тези тумори обикновено са малки, с диаметър между 2 и 5 мм.
При микроскопско изследване повърхностният епител може да покаже акантоза (дифузна хиперплазия на епидермиса), паракератоза (нарушена (скъсена) кератинизация) и хиперкератоза (прекомерно вроговяване на епидермиса, което води задебеляването му).
В стромата (опорната структура на орган) се наблюдава повишена васкуларизация (процес на образуване на кръвоносни съдове) и инфилтрат, който е резултат от хронично възпаление.
Плоскоклетъчният папилом прилича на генитална брадавица (Condylomata acuminata), но при микроскопско изследване не се наблюдават койлоцити.

Лечение

Лечението е оперативно.

Гладкомускулни тумори (лейомиоми)

Тези доброкачествени новообразувания могат да произхождат от шийката на матката, като наподобяват туморите, които се развиват във фундуса (fundus uteri — маточно дъно) и съставляват около 8% от всички гладкомускулни тумори на матката.
Когато лейомиомите са развиват в маточната шийка, те обикновено са малки — 5-10 мм в диаметър.

Клинична картина

Клиничните симптоми при гладкомускулните тумори зависят от големината и местоположението на туморите, като при цервикалните лейомиоми обикновено се наблюдава хиперменорея (обилна менструация), дисменорея (болезнена менструация) или подуване на корема, като могат да бъдат идентични със симптомите, наблюдавани при леймиома на маточното тяло.

Изображение: www.webpathology.com

Диагноза

При микроскопско изследване лейомиомите на маточната шийка имат подобни характеристики като тези в тялото на матката (corpus uteri).

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на цервикална лейомиома се прави с:

• пролабирал субмукозен лейомиом на матката;
• карцином на маточната шийка;
• лимфом на шийката на матката — наблюдава се изключително рядко;
• меланом на цервикса — наблюдава се рядко, като обикновено се засяга вагината с последваща инвазия в маточната шийка;

Лечение

Лечение се прилага само при пациенти, при които се наблюдават симптоми.

Остатъци от ductus mesonephricus (мезонефричен канал; Волфов канал)

Както подсказва името, това са останки от мезонефричния/Волфовия канал, като обикновено са само няколко милиметра в диаметър и в повечето случаи не се виждат ясно.

Обикновено тези остатъци се откриват случайно и когато са налице, най-често са разположени дълбоко в стромата на маточната шийка, на позиции 3 и 9 часа.

Диагноза

Микроскопски, налице е пролиферация (разрастване) на малки кръгли каналчета, "тапицирани" с епител, който съдържа кубични и цилиндрични клетки, като каналчетата обикновено се струпват около един централен канал. Клетките, покриващи каналчетата не съдържат гликоген или муцин, но средата на каналите може да е изпълнена с розов материал, който съдържа гликоген или муцин.

Изображение: Librepath, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Ендометриоза

Когато е става въпрос за маточната шийка, ендометриозата обикновено се открива случайно.

Ендометриозата може да изглежда като синкаво-червеникава или синкаво-черна лезия, най-често с диаметър 1-3 мм, и да се представи като туморна маса или абнормено кървене, особено след полов акт.

Диагноза

Диагнозата се поставя чрез колпоскопия и насочена под колпоскопски контрол биопсия.

При изследване с микроскоп са налице типични за ендометриоза находки, включващи ендометриални (ендометриум — лигавицата на матката) жлези, ендометриална строма и натоварени с хемосидерин макрофаги, като измененията възникват по време на раждане или в резултат на предишни операции.

Изображение: www.researchgate.net

Папиларен аденофибром

Това новообразувание се наблюдава рядко и има вид на полиповидна формация.

Диагноза

При ултразвуково изследване в тумора могат да бъдат идентифицирани кистозни зони.

Под микроскоп в цитоплазмата се откриват разклоняващи се каналчета и папиларни издатини, покрити с муцинозен епител и имащи огнища от плоскоклетъчна метаплазия. Компактна фиброзна тъкан, съдържаща клетки и съставена от вретеновидни и звездовидни фибробласти играе ролята на опорна структура за епитела.

В стромата не се наблюдава гладка мускулатура, а митозите са редки.

Структури, подобни на папиларни аденофиброми, се срещат и в ендометриума, както и във фалопиевите тръби.

Изображение: www.hindawi.com

Хетероложна (различна от нормалната) тъкан

Хетероложната тъкан включва:

• хрущял;
• глия (вид клетки, осъществяващи поддържаща и защитна роля в централната и периферната нервна система);
• кожа с придатъци;

Този тип тумори рядко се развиват в маточната шийка.

Последният вид тумори, разгледан в МКБ D26.0 Шийка на матката, са:

Изображение: www.ijpmonline.org

Хемангиоми

Хемангиомите в маточната шийка се срещат рядко, като са подобни на тези, развиващи се в други части на тялото.
Ако са налице симптоми, те включват болка или вагинално кървене.

Диференциалната диагноза включва злокачествено заболяване на маточната шийка.

Лечението е хирургично.

Изображение: www.sciencedirect.com

Заглавно изображение: www.gponline.com