Херпес-вирусни инфекции на половите органи и пикочо-половия тракт МКБ A60.0

Гениталният херпес е вирусна инфекция, която засяга кожата и лигавиците на гениталиите и окологениталната област.

Херпес-вирусни инфекции на половите органи и пикочо-половия тракт се причиняват основно от Herpes simplex virus тип 2 (HSV-2) и по-рядко от тип 1 (HSV-1), който е основна причина за херпес в назолабиалната област. Счита се, че един и същ индивид може да бъде заразен с различни щамове на херпесния вирус, при което всеки вид се проявява със свой собствен ритъм.

Гениталният херпес представлява сексуално трансмисивно заболяване. Честотата на заразяване е пряко свързана със сексуалната активност. Най-често заразяването става при сексуален или близък интимен контакт с партньор с активна инфекция (пресен обрив с еритем или мехурчета). Особено заразна е течността от мехурите, а наличието на рани или драскотини и малки травми улеснява пренасянето на инфекцията. Доказано е обаче, че заразяване може да се получи и при контакт с асимптомен носител на вируса. Херпес около устата може да бъде пренесен в половата област на партньора и обратно. В такъв случай причинителят най-често е HSV-1. При допир или разчесване херпесвирусната инфекция може да се пренесе от една към друга част на собственото тяло. Заразяването от тоалетни чинии и мивки не се приема като реален начин за разпространение на херпесвирусната инфекция, тъй като вирусът не е устойчив във външната среда.

Инкубационният период на херпес-вирусната инфекция е от 3-7 до 20 дни.

Началните оплаквания са общи - фебрилитет, главоболие, общо неразположение, миалгии, които персистират приблизително 8-10 дни, а в областта на гениталиите се отбелязват парестезии, сърбеж или парене. В началото на инфекцията се появяват сгрупирани везикули на еритемна и едемна основа и в рамките на няколко часа могат да обхванат големи пространства от кожата. В областите с мацерация (триене, влага и топлина) везикулите много скоро се трансформират в ерозии, сливащи се помежду си, както и разязвяване, които зарастват под формата на коричка. Продължителността на първичната инфекция е от 2 до 6 седмици.

След инфектиране и навлизане в кожата или лигавиците вирусът се репликира на място и оттам се разпространява към нервните окончания, след което по ретрограден аксонален транспорт отива до сетивния ганглий. Там вирусът остава в латентно състояние, като при определени състояния настъпва отново репликация на вируса и чрез антерограден аксонален път се придвижва обратно до повърхността на кожата или лигавиците, в област еднаква или близка до тази на първото заразяване и причинява типичния обрив. След преминаване на пристъпа вирусът отново остава в латентно състояние.

Херпес-вирусните инфекции на половите органи и пикочо-половия тракт протичат пристъпно, с различна честота на рецидивиране. При някои пациенти протичат незабележимо и за кратко време. При други първият пристъп може да протече по-тежко и със засягане на общото състояние. В много случаи е възможно инфекцията да остане скрита за преносителя.

Вродено или придобито намаление на имунитета (особено клетъчния имунитет) води до по-тежко протичане и риск от чести рецидиви.

Доказано е, че ако преди инфектирането с HSV-2 е имало боледуване от херпес по устните и устата (HSV-1), то тогава първичната инфекция с генитален херпес може да протече с леки общи симптоми или изобщо без промяна в общото състояние, както и да остане латентна.

Локалните симптоми на мястото на контакта при херпес-вирусни инфекции на женските и мъжки полови органи и пикочо-половата система започват с парене, сърбеж и мравучкане по кожата. Мястото се зачервява и подува. След това се появяват типичните мехурчета – групирани и изпълнени с водниста течност. Клиничната картина се допълва от ингвиналната лимфонодулопатия, дизурия, понякога ретенция на урината, а при засягане на лигавицата на влагалището има влагалищна секреция. При мъже най-често обривът се появява по гланса, препуциума или тялото на пениса. Често при жените се засяга глутеалната област, а при оро-генитален контакт - и фарингеалната лигавица. При бурно протичаща инфекция са възможни различни неврологични, висцерални и артритни усложнения, поради хематогенната дисеминация, както и автоинокулация в далечни участъци от кожата - пръсти, очи и др.

Подробна информация за херпесни инфекции на женските и мъжките полови органи можете да прочетете тук:

• МКБ N77.1 - ВАГИНИТ, ВУЛВИТ И ВУЛВОВАГИНИТ ПРИ ИНФЕКЦИОЗНИ И ПАРАЗИТНИ БОЛЕСТИ, КЛАСИФИЦИРАНИ ДРУГАДЕ
• МКБ N51* - УВРЕЖДАНИЯ НА МЪЖКИТЕ ПОЛОВИ ОРГАНИ ПРИ БОЛЕСТИ, КЛАСИФИЦИРАНИ ДРУГАДЕ

След преминаване на първия пристъп вирусът остава в латентно състояние в сетивния ганглий, като може да остане неактивен цял живот или да причини т.нар. рецидивиращ херпес. Всеки следващ пристъп протича по-леко, тъй като се образуват антитела срещу вируса, които предпазват организма до определена степен. Обикновено рецидивите се изявяват със слаби продромални симптоми на парене и мравучкане, по-малко на брой мехурчета, по-безболезнени са и протичат без общи прояви. Характерно е също, че обривът преминава за по-кратко време, около 7–10 дни.

Причините за рецидив на инфекцията могат да бъдат:

• травма
• друго заболяване/инфекция
• УВ-радиация при слънцегреене или солариум
• прием на кортикостероиди или имуносупресори
• емоционален или психически стрес
• менструация при жените

Много често причината остава неизяснена. Честотата на рецидивите и тежестта на симптомите зависят от имунния статус на организма. Доказано е, че HSV-2-инфекцията рецидивира до 16 пъти по-често от HSV-1-инфекция на гениталиите.

Усложненията на херпес-вирусни инфекции на половите органи и пикочо-половия тракт включват:

• импетигинизация на обривите – вторично инфектиране с друг микробен причинител
• уретрит – парене, болки и затруднено уриниране; всеки такъв случай (както и тези на вулвовагинит) трябва да бъде диагностично уточнен за отхвърляне на други причини за уретрит
• проктит – ректално увреждане, водещо до болка и течение от ректума
• неонатален херпес – наличието на активен херпес или първи пристъп на генитален херпес по време на бременността трябва да се обсъди със специалист
• херпесвирусен менингит
• дисеминация на обрива при имунокомпрометирани пациенти
• еритема мултиформе

Диагнозата херпес-вирусна инфекция на половите органи и пикочо-половия тракт се поставя клинично. За бързо ориентиране е полезен тестът на Tzanck. Вирусът може да се изолира културелно от свеж обрив. Най-чувствителният метод е PCR-анализът. Серологичните тестове включват изследване на антитела срещу вируса, но те не са показателни и не се прилагат рутинно.

Лечението при гениталния херпес е предимно симптоматично. Най-ефективни са противовирусните лекарства, които потискат ензимите, участващи в размножаването на вирусните частици. С помощта на тези медикаменти се ускорява процесът на оздравяване и се скъсява периодът на обривите и другите клинични прояви. Все още няма лекарство, което може да отстрани вируса на херпес-симплекс от нервните ганглии. За облекчаване на локалните оплаквания се използват бани или компреси с антисептични средства – калиев перманганат, анилинови бои и др. При първи пристъп и при нужда могат да се дават болкоуспокояващи и антипиретици. Ацикловир (Acyclovir) е най-често използваният препарат с активност срещу вирусите на херпес симплекс и варицела зостер. Обичайната доза Ацикловир е 5 пъти по 200 мг дневно за 5 до 10 дни. Локалното лечение също е 5 пъти на ден. Нощната доза се пропуска. Други използвани противовирусни средства са Фамцикловир, Пенцикловир и др. За повишаване на защитните сили на организма и за подпомагане на имунната система могат да се назначат и имуностимулиращи средства. Антибиотици се прилагат само ако има данни за допълнителна бактериална инфекция.

Няма доказан ефективен метод за профилактика. При чести рецидиви може да се направи профилактика с таблетки Ацикловир по схема. Бариерните контрацептиви и сексуалното въздържание при наличие на активна херпесна инфекция на гениталиите до преминаване на острата фаза са задължителни.