Инфекция, предизвикана от микоплазма, неуточнена МКБ A49.3

Инфекция, предизвикана от микоплазма, неуточнена включва група заболявания, които протичат остро и с голям клиничен полиморфизъм.

Причинители на заболяванията са микоплазмите. Това са организми, които заемат междинно място сред бактериите и вирусите. Те са Грам-негативни микроорганизми, които приличат на бактериите, но с тази разлика, че не притежават клетъчна стена.

Различават се над 80 вида микоплазми, но патогенни за човека са следните видове:

• Mycoplasma pneumoniae - причинява заболявания на дихателните пътища, основно пневмонии
• Mycoplasma hominis
• Ureaplasma urealyticum и Mycoplasma genitalium - предизвикват инфекции на гениталиите и пикочните пътища

Източник на заразата е болният от микоплазмоза човек. Той отделя причинителя чрез трахеалния секрет или чрез половите секрети.

Заразяването се осъществява по въздушно-капков път, но новородените деца могат да се заразят и по време на раждане, ако майката боледува от генитална микоплазмоза.

Входна врата на инфекция, предизвикана от микоплазма е лигавицата на дихателните пътища, както и тази на половите органи. Микоплазмите навлизат в епителните клетки на лигавицата и предизвикват възпалителен процес с тенденция към хронифициране.

Инкубационният период е от 7 до 21 дни.

Най-често микоплазмената инфекция се проявява като:

• остро респираторно заболяване с лека интоксикация, леко повишена температура, ринит, трахеит или трахеобронхит
• микоплазмена пневмония, която протича с по-тежка клинична картина, висок фебрилитет, болки в гърдите и гърлото. Болния се оплаква от задух, затруднено дишане и цианоза
• генитална микоплазмоза - протича като уретрит, салпингит, оофорит, цервицит или цистит
• микоплазмите много рядко могат да засегнат и централната нервна система, кожата или да предизвикат хемолитична анемия, автоимунна тромбоцитопения, а също и миокардит и перикардит

Диагнозата се поставя на базата на епидемиологичните и клинични данни. Окончателната диагноза се поставя след изолиране на микоплазмите от храчки, урина, уретрален или вагинален секрет. Прави се и серодиагностика (ELISA, PCR и др.).

Лечението на инфекция, предизвикана от микоплазма, неуточнена е етиологично с антибиотици.

Прогнозата е добра. Леталитетът е нисък, под 1 %.