Злокачествено новообразувание на тялото на матката

от 04 март 2014г., обновено на 08 дек 2022г.

Матката (uterus, s. metra) представлява окръглен мускулест орган с форма на пясъчен часовник при нераждали и на круша при раждали жени, сплескан в предно-задна посока. По-широката горна част се наричан тяло на матката (corpus uteri). С долния си край - маточна шийка (cervix uteri) матката се свързва с влагалището. Междинната част на матката, свързваща тялото с шийката, се нарича провлак или стеснение (istmus uteri). Най-горният участък на маточното тяло, разположен между двете маточни тръби, се нарича дъно на матката.

Основният слой на маточната стена е мускулният (myometrium) и е изграден от гладко мускулни влакна, фиброзна и еластична тъка. Откъм кухината на матката (cavum uteri) мускулният слой е тапициран с лигавица (endometrium). В зависимост от фазата на овариалния цикъл ендометриумът има дебелина от 1-5 мм. Покрит е с цилиндричен епител.

Подробна информация относно анатомично устройство на матка може да прочетете при:

Матка (uterus)

Злокачествено новообразувание на тялото на матката засяга най-често жени на възраст между 50-70 годишна възраст. Инвазивните неоплазии на женските тазови органи съставляват около 15% от всички ракови заболявания при жените. Най-чести са малигномите на маточното тяло, от които водещ е ракът на ендометриума.

От маточното тяло могат да възникнат два основни хистологични типа злокачествени тумори:

аденокарцином - съставлява над 95% от случаите на рак на матката, възниква от клетките на маточната лигавица - ендометриум;
саркоми - 2% до 4% от малигнените маточни тумори, развиват се от миометриума или стромата на ендометриума.

Етиологията на малигнените тумори на матката остава неизяснена. Епидемиологични проучвания определят рискови групи жени, за които е характерна следната триада: затлъстяване, хипертонична болест и диабет. Предполага се, че карциномът на ендометриума е хормонално обусловен тумор. Тази теза се подкрепя от факта, че в анамнезата на много пациенти се докладват симптоми на относителна или абсолютна хиперестрогенемия: липса на овулация, дисфункционални маточни кръвотечения на базата на ендометриална хиперплазия, полипи на ендометриума и др. Известно е, че по време на менопауза е увеличена секреция на фоликулостимулиращ хормон от предния дял на хипофизата. Този хормон стимулира секрецията на естрогени от яйчниците, за които се предполага, че имат канцерогенен ефект върху ендометриума. При рисковите групи жени повишената активност на хипоталамуса и повишената гонадотропна продукция на фоликулостимулиращия хормон е добре изразена.

Аденокарциномът на тялото на матката се развива като ограничен или дифузен тумор. При ограничената форма, туморът е с полиповиден строеж и е ограничен върху малък участък от ендометриума. Раковата тъкан расте екзофитно, като може да изпълни цялата маточна кухина. При дифузната форма карциномът обхваща цялата или почти цялата повърхност на ендометриума. Маточната кухина е с неравна повърхност, в определени участъци се откриват некрози. В ранните стадий туморът обхваща само лигавицата на маточната кухина, в последствие инфилтрира мускулатурата и серозната обвивка на матката.

Карциномът на маточното тяло (ендометриума) има сравнително бавен растеж. Разпространява се по съседство, по лимфен път и много рядко хематогенно. Когато карциномът е разположен в дъното на матката, първите туморни разсейки се откриват в околоаортните лимфни възли в поясната област. При разположение на тумора в близост до маточната шийка най-често се засягат илиачните лимфни възли. Близките органни метастази (разсейки) са в яйчниците, а далечните са в белия дроб, черния дроб, мозъкът и костите.

Клиничната презентация на злокачествено новообразувание на тялото на матката се определя от хистологичния вариант на тумора и стадия на развитие на злокачествения процес. Алармиращ симптом е появата на кръвотечение в периода на менопауза. Влагалищния флуор се дължи на разпадни процеси в маточната кухина, към които може да се добави и инфекция. При вторично възникнала инфекция през цервикалния канал (каналът на маточната шийка) излиза на порции гнойно течение с неприятна миризма. Болката се явява в късните стадии на заболяването и има пристъпен характер, дължи се на маточните контракции. При напреднал ендометриален рак клиниката се допълва с анемия, отслабване, повишена температура, отпадналост, смущения в дефекацията и уринирането.

Диагнозата се поставя въз основа на резултати от следните клинични и параклинични изследвания:

анамнеза и физикален статус;
ехография, скенер (КАТ), урография (за доказване на метастатичен процес и засягане на съседни структури), цистоскопия (оглед на лигавицата на пикочният мехур);
абразио на маточната кухина и маточната шийка, като се взема материал за хистология;
хистероскопия - ендоскопски метод за оглед на маточната лигавица и взимане материал за хистологично изследване;
хистерография - помощен диагностичен метод за оглед на луменът на маточната кухина.
определя се стадия на туморната еволюция.

Лечението на злокачествено новообразувание на тялото на матката се определя от стадия на заболяването, хистологичната форма и състоянието на пациента (възраст, съпътстващи заболявания и др.). Основният терапевтичен метод е хирургичният. Обичайната хирургична интервенция включва премахване на матката с тръбите и яйчниците (хистеректомия). При навлизане в цервикалния канал се екстирпират и тазовите лимфни възли. Хирургичното лечение, в зависимост от стадия, се комбинира с радиотерапия. Други адювантни методи на лечение са химиотерапия и хормонотерапия, които мога да се използват и при налично метастатично заболяване.

Профилактиката на малигнените маточни тумори включва: диспансеризиране на високорисковите групи; ограничаване на употребата на естрогени без лекарски контрол; адекватно лечение на преканцерозите на матката (предракови състояния), ултразвуково изследване на дебелината на ендометриума на всички жени в менопауза, като в някои случаи се взима и материал за биопсия.

Подробна информация за специфичните локализации на туморите на маточно тяло може да прочетете при: