Дъно (фундус) на матката МКБ C54.3

Матката (uterus, s metra) е мускулест орган с форма, подобна на круша при раждали и пясъчен часовник при нереждали жени. Разположена е в кухината на таза и тежи около 45-55 гр. Дъно (фундус) на матката представлява най-горният участък на маточното тяло, разположен между двете маточни тръби (Фалопиеви тръби).

В областта на фундуса на матката могат да възникнат злокачествени новообразувания от лигавичния (ендометриум) и мускулния (миометриум) слой на маточната стена. Пикът на заболеваемостта при ендометриалния рак е между 50 и 65 години, с 10 години повече от средната възраст при рака на шийката. 73% от заболелите са между 50 и 70 години, и само 6% са под 45 години. Честотата при млади жени е ниска и ако се развие, ендометриалния карцином е добре диференциран хормонозависим.

Злокачествените тумори на миометриума (най-често лейомиосарком) се срещат при жени от 25 до 75 години, като най-голяма е честотата на заболелите около 50-годишната възраст. В около 10% от случаите възниква от лейомиома.

Етиологията на злокачествените новообразувания на дъно (фундус) на матката не е уточнена. Съществува хипотеза за развитието на ендометриалния карцином. Счита се, че перманентната естрогенна стимулация на маточната лигавица, съчетана с липса на промяна в прогестероновата секреция, води до хиперплазия, атипична хиперплазия, а в последствие до рак на ендометриума. Тази хипотеза подчертава бавното и постепенно развитие на този, в повечето случаи, добре диференциран, с ниска агресивност тумор.

Като рискови фактори при ендометриалния карцином се определят:

• възраст над 50 години;
• затлъстяване (obesitas);
• стерилитет;
• диабет;
• дисфункционални кръвотечение, ановулаторни цикли;
• поликистозни яйчници;
• съвпадение с хормонсекретиращи яйчникови тумори;
• яйчникова агенезия и заместваща хормонална терапия с естроген без прогестерон;
• продължителна терапия с тамоксифен или анастрозол за лечение на рак на гърдата.

Фонът, на който се развива ендометриалния карцином, показва, че туморът е хормонозависим.

Хистологичната класификация на злокачествените тумори, възникващи от маточното тяло, включва:

• аденокарцином;
• аденокарцином с плоскоклетъчна диференциация;
• муцинозен карцином;
• серозен карцином;
• светлоклетъчен карцином;
• плоскоклетъчен карцином;
• недиференциран карцином;
• смесен мюлеров тумор;
• метастатичен карцином;
• ендометриален сарком;
• лейомиосарком.

Клинично, при повече от 90% от пациентите с рак на ендометриума се установява кървене от гениталиите - менорагия, метрорагия, хиперменорея или кръвотечение след настъпване на менопауза. Кръвотечения в постменопаузата са алармен симптом. Около 10% от постменопаузалните кръвотечения се дължат на ендометриален рак. Кървенистата течност може да съдържа съсиреци или парченца от тумора. В напреднали случаи, особено при пациенти с папиларен или светлоклетъчен карцином, заболяването се представят с коремна болка и подуване на корема или други симптоми на метастатично заболяване.

Други симптоми могат да включват:

• поява на гноен генитален секрет с неприятна миризма;
• болка поради засягане на нервни сплитове латерално от матката;
• спастични болки с характер на родилни контракции (Симпсонови болки);
• промяна във функцията на пикочния мехур (дизурия, полакиурия);
• констипация;
• загуба на тегло, кахексия.

Повечето случаи на рак на ендометриума се диагностицират рано, тъй като появата на кървене в постменопаузата се смята за един от първите симптоми на заболяването. Около 5% от жените са асимптоматични и се диагностицират след съмнителни резултати от проведено цитологично изследване (цитонамазка, тест на Папаниколау).

Клиничната картина при маточните лейомиосаркоми, в много случаи, е сходна с тази на ендометриалния карцином. При лейомиосарком на миометриума се установява нередовен мензис или постменопаузално кървене. Други симптоми на заболяването са тазов дискомфорт и болка, констипация, учестено уриниране, дизурия, бързо нарастваща туморна маса в хипогастриума. В много от случаите окончателна диагноза се поставя след хирургично отстраняване на маточното тяло.

Ендометриалните стромални саркоми са редки тумори, засягащи жени на възраст от 30 до 70 години. Туморът се характеризира с бърз и неболезнен растеж, инфилтрация околните тъкани и склонност към васкуларна инвазия. При тези тумори също се установява вагинално кръвотечение, тазов дискомфорт и болки.

Чести усложнения на маточните саркоми са анемия, сепсис, руптура на матката, различни видове обструкции - чревни, на уретер.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на дъно (фундус) на матката се основава на следните диагностични процедури:

• подробна анамнеза и гинекологичен преглед;
• трансвагинална ехография - установява размера на яйчниците, матката и дебелината на ендометриума;
• аспирационен кюретаж;
• сепарирано абразиране под анестезия;
• хистерография;
• хистероскопия с прицелна биопсия;
• рентгенологично изследване, компютърна томография (КТ) или магнитен резонанс (MRI);
• лабораторни изследвания (пълна кръвна картина, биохимия).

Лечението на злокачествено новообразувание на дъно (фундус) на матката следните терапевтични методи:

1. Хирургично лечение - стандартната оперативна интервенция включва тотална хистеректомия с влагалищен маншон и двустранно отстраняване на маточните тръби (аднексектомия). В съображение влизат също радикална хистеректомия, влагалищна хистеректомия, екзентерация.

2. Лъчетерапия - с външен източник или радиоактивен имплант. Лъчевото лечение може да се прилага самостоятелно, преди или след оперативна интервенция.

3. Химиотерапия - цитостатично лечение при дисеминиран злокачествен процес, който не хормонзависим, и при метастатично заболяване.

4. Хормонална терапия - прилага се медроксипрогестеронацетат.