Злокачествени новообразувания на женските полови органи

от 24 яну 2014г., обновено на 08 дек 2022г.

Женската репродуктивна система включва редица органи, разположени във вътрешността на тялото (вътрешни полови органи) и извън тазовата кухина (външни полови органи). Към вътрешните полови органи се числят: влагалище (vagina, colpos), матка (uterus), маточни тръби (tuba Fallopii s. tuba uterina), яйчник (ovarium). Към външните полови органи спадат: големи и малки срамни устни (labia majora et minora pudendi), срамно възвишение (mons pubis), клитор (clitoris), предверие на влагалището (vestibulum vaginae), девствена ципа (hymen), междинница и някои подлежащи структури - Бартолинови жлези и кавернозни тела.

Подробна информация за анатомично устройство на женски полови органи може да прочетете при:

Женска полова система (systema genitalis feminina)

Злокачествени новообразувания на женските полови органи представляват тумори със злокачествен характер (инфилтрират съседни анатомични структури и могат да се разпространят в други органи), с локализирано огнище (първично или вторично) в женските полови органи.

Етиологията на туморите в повечето случаи е идиопатична (не е установена точна причина). В част от случаите, както е при рака на вулва, вагина и маточна шийка, се смята, че малигнените заболявания се причинени от хронична инфекция с онкогенни щамове на човешкия папиломен вирус (HPV-16, 18) самостоятелно или като коинфекция с HSV-2 (херпес симплекс вирус 2).

Ракът на вулва е сравнително рядко заболяване и представлява 3-5% от малигнените генитални тумори. Често се предхожда от предракови изменения (VIN - вулварна интраепителна неоплазия) с бавно развитие, продължаващо години наред. Хистологично в повечето случаи се открива спиноцелуларен карцином и по-рядко жлезисти карциноми, които произхождат от епитела на бартолиновите жлези. Клинично се презентира с поява на тумор или язва, разположена в областта на големите или малките срамни устни, клитор. Заболяването еволюира през четири клинични стадия. Диагнозата на карцином на вулва се поставя предимно с биопсично и хистологично изследване.

Подробна информация за малигнени неоплазии на вулва може да прочетете при:

C51 Злокачествено новообразувание на вулвата

Ракът на влагалището е сред най-редките локализации на малигнените тумори, диагностицирани в гинекологичната практика (1,5%). Патоморфологично най-често се касае за плоскоклетъчен карцином. В редки случаи се откриват аденокарциноми и светлоклетъчни карциноми. От клиничната картина важен начален симптом е появата на засилен флуор и кръвотечения при контакт с вагиналната лигавица (контактни кръвотечения). Заболяването протича в 4 клинични стадия, които отразяват степента на ангажиране на съседни и отдалечени органи.

Диагнозата на вагиналния рак се поставя въз основа на резултати от колпоскопия с прицелна биопсия и последваща хистологична диагноза на суспектната вагинална лезиия.

Подробна информация за злокачествени тумори в областта на вагината може да прочетете:

C52 Злокачествено новообразувание на влагалището (вагина)

Друго злокачествено новообразувание на женските полови органи представлява ракът на маточната шийка (цервикс). Второто най-често срещано злокачествено новообразувание на женските полови органи. В световен мащаб (по данни на СЗО) всяка година заболяват около 500 хил. жени. В България годишно от цервикален рак заболяват над 700 жени.

Плоскоклетъчният карцином е най-честата хистологична находка (95%), докато жлезистите карциноми съставляват 5%. Макроскопски се установяват две основни форми на туморен растеж - екзофитна и ендофитна.

Клиничната изява на цервикалния карцином се определя от стадия и разпространението на туморния процес. Първите клинично значими най-често се установяват в по-късен стадии от развитието на заболяването. Водещи симптоми в Ib и II стадий са поява на контактно кървене и кървенист влагалищен флуор, докато болковият синдром се явява едва в III стадий.

Поради късната поява на симптоми, важен момент в превенцията на рака на маточната шийка представлява опортюнистичния скрининг и масови скринингови програми. PAP-тест (цитонамазка) представлява изследване за ранно откриване на преканцерози и диагностициране на цервикалния рак.

Подробна информация за раковите заболявания на маточна шийка може да прочетете при:

C53 Злокачествено новообразувание на шийката на матката (цервикс)

Малигнените тумори на матката възникват най-често от ендометриума (над 99%), но могат да се развият от миометриума (мускулен слой на маточната стена). Ракът на ендометриума засяга предимно жени след настъпване на менопауза, с пикова честота между 50 и 60 години. Основен симптом е появата на маточно кръвотечение. Хормоналната заместителна терапия, с прием единствено на естрогенни, увеличава риска от възникване на ендометриален рак, но комбинирането им с прогестини намалява раковия риск под този на жени, които след менопауза не са подложени на хормонална терапия.

Лечението на маточните малигнени неоплазии се определя в зависимост от стадия на развитие на тумора и включва оперативно лечение (хистеректомия), хормонална и химиотерапия. Общият процент на 5-годишна преживяемост е 63%. В случаите, когато туморът не е инфилтрирал подлежащата мускулатура и злокачествения процес не метастазирал, 5-годишната преживяемост е 70-89%.

Подробна информация за тумори на маточното тяло може да прочетете при:

C54 Злокачествено новообразувание на тялото на матката

Злокачествените новообразувания на яйчниците засягат най-често жени след пето десетилетие от живота. Най-честият хистологичен вариант представлява овариалният карцином. Клинично обикновено остават неразпознати, докато увеличава достатъчно размерите си, за да причинят субективни оплаквания. Най-ранните симптоми са дискомфорт в долната част на корема, метеоризъм, леки храносмилателни смущения. При 70 до 80% от пациентите заболяването не се диагностицира, докато туморът не инфилтрира органи в или извън таза.

Всяко увеличаване на размерите на яйчника при постменопаузални жени буди съмнение за евентуално злокачествено заболяване, налагащо обстойно изследване и хирургическа ексцизия в краткосрочен план. Средната 5-годишна преживяемост без данни за рецидив е 15 до 45%.

Подробна информация за малигнените овариални тумори може да прочетете при: