Злокачествено новообразувание на матката с неуточнена локализация МКБ C55

Злокачествените новообразувания на матката представляват инвазивни тумори, съставляващи 15% от всички ракови заболявания при жените и се нарежда на четвърто място след рака на млечна жлеза, белия дроб и дебело черво.

Малигени неоплазии могат да възникнат от клетъчни популации на ендометриума (лигавица на матката) или от мускулната стена на матката, наречена миометриум. От тези тумори най-чест е ендометриалния карцином, като в 95% от случаите се открива аденокарцином. Наименованието "адено" означава, че туморът възниква от жлезиста тъкан на ендометриума, а "карцином" показва епителния произход на неоплазията. От мускулния слой на маточната стена, кръвоносните съдове и съединителнотъканната строма на ендометриума възникват малигнени тумори - саркоми.

Етиологията на злокачествено новообразувание на матката с неуточнена локализация, подобно на множество други онкологични заболявания, остава неуточнена. Въпреки това, редица епидемиологични проучвания посочват определени рискови фактори под влияние, на които вероятността за възникване на заболяване е увеличена, в сравнение с останалата популация, неподложена на действието на тези фактори.

Най-важният рисков фактор за рака на ендометриума е пролонгираният и повишен естрогенен стимул, без съответна прогестеронова стимулация. Естрогенът стимулира хиперплазията на маточната лигавица, което на по-късен етап води до атипична ендометриална хиперплазия и злокачествено израждане на ендометриума. Жените с високи нива на естроген са изложени на по-висок риск, тъй като е установен кумулативния ефект на естрогенната експозиция върху хиперпластичното разрастване на ендометриума.

Напредналата възраст е съществен рисков фактор именно поради по-продължителната естрогенова стимулация. Повечето случаи на ендометриален рак се откриват след менопауза, като с всяко следващо десетилетие онкологичния риск нараства. Пикът на заболяването е между 50 и 65 години.

Други важни рискови фактори са:

• затлъстяване - при жени с наднормено тегло рискът е от 3 до 10 пъти по-голям;
• диета с високо съдържание на животински мазнини;
• липса бременност;
• хипертония;
• диабет;
• синдром на поликистозни яйчници с ануволаторни цикли;
• стерилитет (безплодие);
• ранно начало на менструацията;
• късно настъпващ климактериум и др.

Основните хистологични форми на аденокарцинома са:

• ендометроиден аденокарцином (най-честия хистологичен вариант);
• папиларен серозен карцином (5%);
• светлоклетъчен карцином (2%).

По-редки злокачествени новообразувания на матката са аденоакантомът (жлезисто-плоскоклетъчен карцином) и саркомите. От саркомите най-чести са лейомиосаркома (злокачествен тумор на гладкомускулната тъкан) и ендометриалния стромален сарком.

От маточното тяло мога да възникнат тумори (в много редки случаи) с хетероложен тъканен произход, тоест наличие на тъкани, които нормално не се развиват в матката - скелетна мускулатура, костна или хрущялна тъкан.

Клиничната картина на злокачествено новообразувание на матката с неуточнена локализация се определя от стадия на туморния процес и от хистологичната му характеристика. Ендометриалния карцином се презентира с поява на кръвотечение (при повече от 90% пациентите) - менорагия, метрорагия или постменопаузално кървене. Около 10% от случаите на кървене в постменопауза се дължат на рак на ендометриума. Друг симптом, който се установява при повечето пациенти, е появата на влагалищен флуор с бистър, розов или тъмнокафяв цвят, с неприятна миризма.

В напреднали случаи, особено при пациенти с папиларен или светлоклетъчен карцином, заболяването се представя клинично с болка, дискомфорт и подуване на корема, както и симптоми на дисеминирано (разпространено в други органи) заболяване. Други симптоми на напреднал маточен тумор са: поява на гноен секрет от гениталиите (пиометра), болка и дискомфорт в областта на таза, загуба на тегло, храносмилателни смущения (обстипация), дизурия.

Клиничната картина на маточните саркоми може да наподобява тази при ендометриалния карцином. Лейомиосаркомът на матката е с пик на заболеваемостта около 50-годишна възраст. Презентира се с нередовно маточно кръвотечение или кървене след настъпване на менопауза. Други симптоми включват болка, тазов дискомфорт, наличие на тумор в коремна кухина и бързо нарастване на матката при липса на бременност. В много случаи окончателна диагноза се поставя по време на операция. Ендометриалния стромален сарком, обикновено, се представя с постменопаузално кръвотечение и болка в таза. Немотивираната загуба на тегло, анорексията, нарушената функция на долните отдели на храносмилателната система и/или пикочния мехур са симптоми на напреднало заболяване във всички случаи на рак на матката.

Диагностиката на злокачествено новообразувание на матката с неуточнена локализация включва:

• анамнеза и гинекологичен преглед;
• трансвагинална ехография;
• аспирационен кюретаж;
• сепарирано абразиране;
• хистероскопия с прицелна биопсия;
• хистерография;
• рентгенография, компютърна томография или магнитен резонанс по показания;
• пълна кръвна картина, биохимия;
• изследване на туморни маркери (CA-125 - неспецифичен).
• експлоративна лапаротомия.

Лечението на злокачествено новообразувание на матката с неуточнена локализация не се различава от лечението на туморите с точно определено местоположение и включва следните терапевтични подходи:

1. Хирургично лечение - парциална, тотална или радикална хистеректомия и двустранно ектомия на фалопиевите тръби (аднексектомия);

2. Лъчева терапия - телегаматерапия (външен източник на йонизираща радиация) или радиоактивен имплант. Лъчелечението може да предхожда оперативната интервенция (неоадювантна лъчетерапия), да я последва (адювантно лечение) или да се прилага самостоятелно.

3. Химиотерапия.

4. Хормонална терапия.