Миометриум МКБ C54.2

Маточната мускулатура (миометриум) представлява средния слой на стената на матката. Изградена е предимно от гладки мускулни клетки (лейомиоцити), разположени между ендометриума (вътрешен слой на матката), и серозната обвивка или периметриума на матката.

Миометриумът има три слоя:

• външен слой - изграден е от надлъжни и циркулярни мускулни влакна;
• среден слой - състои се от мощни мускулни снопчета със спирален и циркулярен ход;
• вътрешен слой - изграден от надлъжни мускулни влакна.

Злокачествените новообразувания на миометриум се наричат саркоми. Маточните саркоми са редки тумори, които представляват около 1% от онкологичните заболявания на женския генитален тракт и 3-7% от случаите на злокачествени тумори на маточното тяло.

Най-честата форма на сарком на матката е лейомиосаркома, възникващ от гладкомускулните клетки на миометриума или от подобни клетки на кръвоносните съдове. Саркомът може да бъде изграден от една клетъчна линия или да притежава характеристиките на няколко - смесена форма, когато е съставена от две или повече клетъчни линии.

Туморът се среща се при жени от 25 до 75 години, като пикът му е около 50 годишна възраст. В около 5-10 % се развива от лейомиома. Хистологичните критерии за злокачественост са митозите на 10 полета (при микроскопиране) при голямо увеличение. При по-малко от 5 митози - ниска степен на злокачественост, при 5-10 митози - гранична злокачественост, над 10 митози - висока степен на злокачественост.

Инфилтративният растеж на тумора се насочва към шийката. След маточната мускулатура се инфилтрира и околните поддържащи матката тъкани. Лимфно разпространение се наблюдава в късните стадии. След операции често възникват тазови рецидиви (повторна поява на тумора) и перитонеални разсейки (разсейки засягащи ципата, която обвива вътрешните коремни органи). При силно злокачествени карциноми се наблюдават и хематогенни (по кръвен път) разсейки към белия дроб, черния дроб, бъбреците, мозъка, костите. Тук интравенозната лейомиоматоза, която, въпреки хистологичната доброкачественост, се разраства във венозните съдове, расте бавно и може да се контролира.

Клинично се наблюдават неправилни маточни кръвотечения, тазов дискомфорт и болки, запек, учестено уриниране (полакиурия), болки и парене при уриниране, наличие на туморна маса в корема. Суспектно при небременни е бързото нарастване на матката. При проминиране на тумора през цервикалния канал (маточната шийка) могат да се появят маточни контракции. Симптоматиката наподобява тази при много по-честата доброкачествена лейомиома и предоперативно разграничение между двата тумора може да бъде трудно. Въпреки това, злокачествено заболяване следва да се подозира в случаи на наличие на туморен растеж при жени в менопауза, които не са на хормонална заместителна терапия.

Някой от най-честите усложнения при маточните саркоми са: анемия, некроза-инфекция-сепсис, разкъсване на матката или бъбреците поради бързия туморен растеж, различни видове обструкции (запушвания) - чревни, на аналния сфинктер, на уретера. Понякога заболяването се манифестира с хемоперитонеум поради туморна руптура, извънматочна локализация (от 1/3 до половината от случаите) или с далечни метастази. В много редки случаи леомйосаркомите произхождат от лейомиома.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на миометриум се поставя със задължителни лабораторни изследвания като:

• пълна кръвна картина, чернодробни проби, урея, креатинин;
• рентгенография на белия дроб за търсене на метастази (разсейки);
• урография - освен ангажиране на уретера, се откриват метастази в тазовите кости и в напреднали случаи - обхващане на съседни органи;
• цистоскопия (ендоскопски метод за оглед на пикочния мехур);
• ректоскопия (ендоскопски метод за оглед на лигавицата на правото черво);
• компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс.

Лечението на злокачествено новообразувание на миометриум в случаите с обилни кръвотечения е лъчетерапия и спешни кръвопреливания. Оперативното лечение при нискодиференцираните саркоми включва радикална хистеректомия (отстраняване на матката) с двустранно премахване на яйчниците и лимфодесекция (премахване на лимфните възли).

При високодиференцираните саркоми се извършва радикално премахване на матката с последваща лъчетерапия. При рецидиви (повторна поява на тумори) и метастази се прилага химиотерапия с Циклофосфамид, Винкристин, Доксорубицин.

При високодиференцираните саркоми и наличие на туморен растеж, ограничен само в матката, 5-годишна преживяемост е 80-100 %, докато при нискодиференцираните тумори е 10-50 %. В някои случаи могат да се наблюдават късни локални рецидиви след 10-20 години.