Остър епиглотит МКБ J05.1
Епиглотитът представлява остро възпаление на надглотисния участък на орофаринкса и ларинкса. Най-често от възпалителния процес се засягат чифтните и нечифтните хрущяли, които участват в изграждането на самия ларинкс един, от които е епиглотисът. Именно затова това заболяване е прието като остър епиглотит.
Острият епиглотит е потенциално животозастрашаващо състояние, тъй като възпалението му води до блокиране на въздушния поток. Именно затова трябва бързо да се реагира при съмнение за това състояние.
Самият епиглотис представлява еластичен хрущял с листовидна форма. Свързва се с щитовидния хрущял и е един от нечифтните хрущяли, които участват в изграждането на гръкляна (ларинкс). Неговата функция е блокиране на дихателните пътища от навлизането на храна в тях при преглъщане.
Честота на заболяването
Остър епиглотит е било често срещано заболяване в световен мащаб и дори много честа за смъртност, но с въвеждането на ваксина срещу хемофилни бактерии тип Б честотата му намалява драстично. Това е така, тъй като заболяването се свързва основно с инфекция от Haemophilus influenza.
Възрастовите групи, за които е характерен епиглотитът са деца в ранна детска възраст (до 3 години) и възрастни над 85-годишна възраст.
Среща се по-често при мъже, отколкото при жени със съотношение 3:1 между двата пола.
Причинители
Инфекциозни причинители
Остър епиглотит в повечето от случаите се причинява от вторична бактериална инфекция, след предхождаща вирусна такава на горните дихателни пътища. Това е така поради отслабването на локалните защитни механизми в респираторния тракт и шанс за разпространение на инфекцията към други части на дихателната система.
В миналото често при епиглотит се е изолирал Haemophilus influenza като причинител. Това се променя с въвеждането на задължителна ваксина срещу този бактерии, което рязко намалява честотата на заболяването в тези страни, в които е въведена тази ваксина.
Други бактерии, които се изолират при остър епиглотит са:
- Streptococcus pneumoniae
- Стрептококи от група А - обикновено те са част от нормалната флора на респираторния тракт, но при отслабване на имунитета могат да предизвикат локална инфекция.
- Staphylococcus aureus - много рядко е изолиран като причинител на това заболяване като в повечето случаи това е щам, резистентен на метицилин (MRSA).
- Klebsiella pneumoniae
При имунокомпрометирани пациенти (с нарушение в защитната функция на имунната система), каквито са ХИВ-позитивните, епиглотитът може да бъде причинен от гъбична инфекция с видовете кандида и аспергилус.
Неинфекциозни причинители
- Механична травма - при директен удар в гърлото може да се получи възпаление на епиглотиса.
- Изгаряне - поглъщането на различни химични вещества (киселини и основи) има силно увреждащо действие върху слоевете както на респираторния, така и на гастроинтестиналния тракт. Освен от химични вещества остър епиглотит може да се получи и при поглъщането на много топли напитки.
- Попадане на чуждо тяло в дихателните пътища
- Употребата на наркотични вещества
Рискови фактори
- Отслабена имунна система - такива хора са по-податливи към появата на бактериална инфекция.
- Тютюнопушене
- Липса на ваксинация - забавената или пропусната ваксинация срещу хемофилни бактерии от група Б увеличава значително риска от възникването на остър епиглотит. В други слабо развити държави този риск е значително повишен поради липса на задължителна имунизация.
Симптоми
Заболяването се характеризира с прогресивно влошаване на проявените симптоми като в началото те са неспецифични и именно това затруднява специалистите.
- Повишена температура - температурата в началото е леко завишена, но в последствие с напредване на заболяването може да достигне до 39-40 градуса. Също така трудно се повлиява от антипиретици преди овладяване на бактериалната инфекция.
- Болки в гърлото - усещане за сухота, дразнене и болка в гърлото, които се усилват при преглъщане. Това е чест симптом, който се проявява поради наличие на възпалителни промени в лигавицата на дихателните пътища.
- Затруднено преглъщане
- Дрезгав глас - появява се поради засягане на гласните връзки от възпалителния процес, тъй като са локализирани в ларинкса.
- Стридор - той винаги е признак за наличието на обструкция на дихателните пътища и налага спешна медицинска помощ.
При прогресивното влошаване на клиничната картина се появяват симптоми като:
- Цианоза - появата на синкаво оцветяване по някои от частите на тялото поради липсата на кислород в организма.
- Затруднено дишане - може да прогресира до асфиксия, която налага спешно и адекватно лечение. Причинява се от оток на епиглотиса от възпалението, който внезапно блокира дихателните пътища на заболелия.
Диагноза
Поставянето на диагнозата се базира на опита на специалиста и някои медицински изследвания, които подпомагат диагностицирането, тъй като остър епиглотит е трудно различимо заболяване от други засягащи дихателните пътища.
- Физикално изследване - при постъпването на пациент с оплаквания, които са характерни за това заболяване се пристъпва към използването на образни методики на изследване. При преглед на пациент със съмнение за това заболяване се характеризират следните находки:
- Треска
- Болка при преглъщане
- Затруднено дишане
- Учестен пулс
- Цианоза
- Цервикална аденопатия
- Рентгенография на шия - в миналото лекарите са използвали предимно този метод за оценка на промените на дихателните пътища. Сега този метод е заменен от друг по-надежден, който има по-голяма информативна стойност, а именно ларингоскопията.
- Ларингоскопия - метод на изследване, при който с помощта на ендоскоп се визуализират дихателните пътища. По този начин се прави диференциална диагноза между различните заболявания. Към ларингоскопия се пристъпва само при стабилни пациенти, които нямат симптоми застрашаващи техния живот.
- Кръвни изследвания - те са важни при пациенти със затруднено дишане и с увредено общо състояние като АКР (алкално-киселинно равновесие) показва до каква степен е задълбочен процеса при пациента. Също при ПКК (пълна кръвна картина) се виждат завишени възпалителни маркери - CRP, СУЕ, левкоцитоза и др.
- Микробиологично изследване - с помощта на памучен тампон се взима материал, който се използва за посяване в специфични хранителни среди. По този начин се изяснява видът на бактериалния причинител. Позитивирането на теста отнема около 24-48 часа. Затова в повечето случаи се пристъпва към използването на широкоспектърни антибиотици, тъй като остър епиглотит е състояние, изискващо спешна терапия.
Диференциална диагноза
Тъй като заболяването не се характеризира със симптоми, които се проявяват само при него, е трудно за различаване с някои други състояния. Някои от тях са:
- Остър ангиоедем - състояние, което се характеризира с поява на отоци на дълбоките слоеве на кожата и тъканите. Причина за появата му могат да бъдат алергии, медикаментозно индуциран, наследствен и др.Може да се прояви със същите симптоми, както при остър епиглотит, най-често прогресивно затруднено дишане.
- Чуждо тяло в дихателните пътища
- Остър ларинготрахеобронхит (круп) - възпалително инфекциозно заболяване, засягащо диахтелните пътища. Инфекцията води до възпаление на лигавицата, а самото възпаление до остра обструкция.
- Остър ларингит - локално възпаление на ларингеалната лигавица, което се причинява от инфекциозни (бактерии, вируси) и неинфекциозни (травма, алергии) фактори.
- Перитонзиларен абсцес - представлява гнойно-възпалително заболяване, което се характеризира с образуването на абсцесна кухина между небцовите дъги и фарингеалните мускули. Възниква следствие на прекарана инфекция на устната кухина (най-често след прекарана ангина или фарингит). Лечението се състои в дренирането на абсцесната кухина поради невъзможност за проникване на антибиотици в нея.
- Ретрофарингеален абсцес
Подход и лечение
Когато се има съмнение за остър епиглотит най-важното съображение за здравето на пациента е осигуряването на проходими дихателни пътища. Острата обструкция на дихателните пътища е по-характерна за децата, отколкото при възрастни.
Нужна е консултация с анестезиолог и отоларинголог, за да се подсигури спешна интервенция при рязко влошаване на състоянието на пациента. Процедурата, която най-често се извършва е трахеотомия. Тя се състои в правенето на разрез в ларингеалната област на шията в областта на крикотиреоидната мембрана. В самия разрез се поставя тръбичка, свързана с обдишвател (амбу). По този начин се осигурява проходимост на въздушния поток.
Не винаги трахеотомията е наложителна. В повечето случаи се използва ендотрахеална интубация за справяне с дихателната обструкция, ако структурата на дихателните пътища го позволяват.
При стабилни пациенти, които нямат индикации за спешна интервенция, може да се подходи като се поставят на постоянно наблюдение в интензивно отделение.
Както вече споменахме нужно е включването на антибиотично лечение към терапията още при постъпването на пациента в здравното заведение, тъй като в повечето случаи се касае за бактериална инфекция.
Използват се широкоспектърни антибиотици, за да могат да се обхванат максимален брой бактериални причинители. Такива са:
- Пеницилини - използват се бета-лактамаза устойчиви пеницилини.
- Цефалоспорини (цефтриаксон за венозно приложение)
- Ванкомицин
- Клиндамицин
В повечето случаи се използват пеницилини. При алергична реакция към тях се преминава към другите видове антибиотици.
Други лекарствени медикаменти, които се използват са:
Прогноза
При подходящо проведено лечение и навременно диагностициране на остър епиглотит шансът за справяне със заболяването се повишава и рядко води до смърт.
Симптоми и признаци при Остър епиглотит МКБ J05.1
- Повишена телесна температура
- Затруднено дишане
- Учестена сърдечна дейност (тахикардия)
- Кашлица
- Трудност при преглъщане
- Бледост
Лечение на Остър епиглотит МКБ J05.1
- Антибиотици
- Ацетаминофен
- Интубация
- Лечение на спешни състояния
- Лечение с интравенозни антибиотици
- Лечение с кислород
Изследвания и тестове при Остър епиглотит МКБ J05.1
Продукти свързани със ЗАБОЛЯВАНЕТО
Библиография
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3498669/
https://en.wikipedia.org/wiki/Epiglottitis
https://emedicine.medscape.com/article/763612-overview
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/epiglottitis/symptoms-causes/syc-20372227
https://www.bmj.com/content/347/bmj.f5235
Коментари към Остър епиглотит МКБ J05.1