Захарен диабет МКБ E10-E14
› Симптоми
› Диагноза
› Лечение
Какво представлява?
Захарен диабет (diabetes mellitus) или просто диабет представлява метаболитно заболяване, при което нивото на кръвната захар в организма се повишава, тъй като тялото не произвежда достатъчно инсулин или защото клетките не реагират на инсулина, който се произвежда. Тази висока кръвната захар предизвиква класическите симптоми на заболяването, изразяващи се в полиурия (често уриниране), полидипсия (повишена жажда) и полифагия (повишено чувство за глад).
Към захарен диабет спадат следните състояния:
› Инсулнозависим захарен диабет
› Неинсулинозависим захарен диабет
› Захарен диабет, свързан с недоимъчно хранене
› Други уточнени видове захарен диабет
Епидемиология
Захарният диабет е едно от най-често срещаните ендокринни заболявания в целия свят. В световен мащаб около 285 милиона души страдат от диабет тип 2, съставляващи около 90% от случаите. Честотата му нараства бързо, а до 2030 г. този брой се очаква да се удвои. Захарният диабет се среща по целия свят, но е по-често (особено тип 2) в по-развитите страни. Най-голямо увеличение на разпространението, обаче, се очаква да се появи в Азия и Африка, където повечето в пациенти вероятно ще бъде установен след 2030 г. Нарастване на заболеваемостта в развиващите се страни следва тенденцията на урбанизацията и промените в начина на живот, може би най-важното "западен стил" диета.
Патогенеза
Захарният диабет е група от метаболитни заболявания, характеризиращи се с хипергликемия в резултат на дефекти в инсулиновата секреция, инсулиновото действие или двете.
Хроничната хипергликемия при диабет е свързана с дълготрайни увреждания, дисфункция на различни органи, най-вече очи, бъбреци, нервите, сърцето и кръвоносните съдове.
Развитието на диабет протича по няколко патогенетични механизма. Единият е автоимунно разрушаване на β-клетките на панкреаса и последващ инсулинов дефицит. Другият води до резистентност към инсулиновото действие.
Панреасът е удължен, конусовиден орган, разположен зад стомаха. Нарича се още задстомашна жлеза. Изграден е от глава, тяло и опашка. Панкреасът се състои от 2 вида жлези:
- Екзокринна - отделя храносмилателни ензими. Тези ензими се секретират в мрежа от каналчета, които се присъединяват към главнния канал на панкреаса. Ензимите, секретирани от екзокринната жлеза на панреаса, подпомагат разграждането на въглехидрати, белтъци и мазнини.
- Ендокринна - състои се от клетъчни островчета, наречени острови на Лангерханс. В тях се намират 4 вида ендокринни клетки:
-
-
-
- B-клетки (β-клетки) – секретират хормона инсулин
- А-клетки (α-клетки) – секретират хормона глюкагон
- D-клетки (δ-клетки) – секретират соматостатин
- F-клетки – секретират панкреатичен полипептид
-
-
Допълнителна информация за анатомичните особености на задстомашната жлеза може да намерите на:
» Задстомашна жлеза (pancreas)
Инсулинът е основният хормон, който регулира усвояването на глюкозата от кръвта в повечето клетки и има основно значение за възникването на захарен диабет. Инсулинът се освобождава в кръвта от бета клетки, които се намират в Лангерхансовите острови в панкреаса. Отделянето му зависи от повишаващите се нива на глюкоза в кръвта, обикновено след хранене.
Инсулинът има основно значение за превръщането на глюкозата в гликоген и вътрешното му съхранение в черния дроб и мускулните клетки. Той понижава нивата на глюкоза в кръвта вследствие на което намалява отделянето му от β-клетките. Когато нивото на глюкозата спадне в обратна посока, настъпва превръщането на гликогена в глюкоза. Това се контролира основно от хормона глюкагон, който действа в обратна на инсулин.
Видове захарен диабет
Захарният диабет може да се класифицира според етиологията си на следните основни видове:
- Захарен диабет тип 1 - причинява се от автоимунен процес, който разрушава β-клетките на панкреаса, което обикновено води до абсолютен дефицит на инсулин
- Захарен диабет тип 2 - дължи се на намалена инсулинова секреция и на инсулинова резистентност
- Специфични видове диабет - неонатален диабет, възрастов тип диабет при млади хора (MODY), заболявания на екзокринния панкреас (муковисцидоза и панкреатит), предизвикан от лекарства или химически субстанции диабет (при лечение с глюкокортикоиди, тиазидни диуретици и др.), други ендокринопатии (акромегалия, болест на Cushing, феохромоцитом), други генетични синдроми, асоциирани с диабет (синдром на Down, синдром на Kleinfelter, синдром на Turner)
- Гестационен диабет
Инсулинозависимият захарен диабет или още захарен диабет тип 1 е заболяване, при което настъпва автоимунно унищожаване на β-клетките на панкреаса.
Докато етиологията на захарен диабет тип 1 изглежда ясна, причините за възникването на инсулинонезависим захарен диабет или диабет тип 2 остават в голяма степен неясни. Известно е, че настъпването му е свързано с въздействието на множество неблагоприятни рискови фактори от вътрешната и външната среда на организма. Затлъстяването, и то висцералното (абдоминалното), е най-честият рисков фактор за захарен диабет тип 2. То води до инсулинова резистентност.
Симптоми
Клиничната картина при различните типове диабет се определя от различните патогенетични механизми, по които възниква заболяването.
Общи за всички видове захарен диабет са:
- Полиурия (често уриниране)
- Полидипсия (повишена жажда)
- Адинамия (липса на сила и енергия)
- Астения (слабост, лесна умора)
- Полифагия (повишено чувство за глад)
Най-честите и първи симптоми при захарен диабет тип 1 са жаждата и полиурията, следвани от отслабване на тегло и обща слабост. Началото най-често е бързо, остро и прогресивно. Заболяването се среща предимно в детска възраст. Много често се стига бързо до едно от острите усложнение при захарен диабет - диабетна кетоацидоза.
Захарен диабет тип 2 най-често започва бавно и постепенно. Освен класическите диабетни симптоми при захарен диабет тип 2 са чести микозите (гъбичните инфекции), гениталният сърбеж, рецидивиращите инфекции, замъгленото зрение. Заболяването прогресира бавно и постепенно и е свързано с възникването на късните усложнения на диабет - ретинопатия, невропатия и нефропатия.
Диагноза
Диагнозата захарен диабет се приема в случаите, когато има ниво на плазмена глюкоза на гладно над ≥ 7,0 ммол/л, плазмената глюкоза ≥ 11,1 ммол/л два часа след орален прием на 75 грама глюкоза, симптомите на хипергликемия и ежедневни плазмена глюкоза ≥ 11,1 ммол/л, гликиран хемоглобин (Hb A1C) ≥ 6,5%.
Хората със стойности на глюкоза на гладно 6,1-6,9 ммол/л се счита, че имат нарушена глюкоза на гладно. Пациенти два часа след перорално натоварване с 75 грама глюкоза с нива на кръвната захар от 7,8 ммол/л, но не повече от 11,1 ммол/л се смята, че имат нарушен глюкозен толеранс.
Лечение
Лечението на захарен диабет изисква спазването на много принципи и правила.
Необходимо е индивидуално, адаптирано към личността и начина на живот антидиабетно лечение. Това осигурява сътрудничество от страна на пациента и осигуряване на по-добро качество на живот.
Лечението на захарния диабет включва:
- Диетично лечение - цели чрез промяна в хранителните навици да подобри метаболитния контрол на заболяването.
- Физическа активност - поддържането на оптимално тегло се постига по-лесно, ако подходящия хранителен режим е съчетан с адекватна двигателна активност. Изключително важно е мускулната работа да се съобрази с индивидуалните особености на пациента.
- Инсулиново лечение - представлява заместителна терапия. В много от случаите инсулиновото лечение е животоспасяващо. Задължително се използва при болните със захарен диабет тип 1. Възможно е и лечение с инсулин при болни със захарен диабет тип 2, за което има определени критерии.
- Перорално лечение - главният обект на лечение с перорални антидиабетни средства са болните със захарен диабет тип 2. След потвърждаване на диагнозата захарен диабет тип 2 не трябва да се бърза с медикаментозното лечение. Най-напред трябва да се опита с промяна на начина на живот, чрез въвеждане на подходяща диета и подходяща двигателна активност. Ако не се постигнат резултати, се преминава към медикаментозно лечение.
Още информация може да прочетете в секцията "Здравни проблеми":
» Диабет
Изображения: freepik.com
Видове Захарен диабет МКБ E10-E14
Симптоми и признаци при Захарен диабет МКБ E10-E14
ВсичкиЛечение на Захарен диабет МКБ E10-E14
ВсичкиИзследвания и тестове при Захарен диабет МКБ E10-E14
- C-пептид
- Анализ на урина
- Измерване на артериално кръвно налягане
- Изследване за протеин /албумин/ в урината
- Изследване на кръвни групи
- Изследване на щитовидната жлеза
Продукти свързани със ЗАБОЛЯВАНЕТО
АКТИВЕН ХЕМИЦЕЛУЛОЗЕН КОМПОНЕНТ (AHCC) капсули * 120
Безплатна доставка за България!БИОВЕА АКТИВЕН ХЕМИЦЕЛУЛОЗЕН КОМПОНЕНТ капсули 500 мг * 60
Безплатна доставка за България!ТЕСТ ЛЕНТИ ЗА АПАРАТ ЗА КРЪВНА ЗАХАР КЕЪРСЕНС * 50
КОРАПУШ капсули * 30 ЧАЙКАФАРМА
СИЛ капсули * 60 БУРОВ
КАНЕЛА С ХРОМ И ЦИНК капсули * 180 SANCT BERNHARD
МАГНЕЗИЕВО ОЛИО 200 мл ZECHSTEIN
ДОПЕЛХЕРЦ АКТИВ ВИТАМИНИ ЗА ДИАБЕТИЦИ С ЧЕРНИЦА таблетки * 30
ИНСУЛИНОВА СПРИНЦОВКА 1 мл * 1
ТЕСТ ЛЕНТИ ЗА КРЪВНА ЗАХАР WELLION LUNA DUO * 50
СТЕВИЯ СУИТЛИ ТРАПЕЗЕН ПОДСЛАДИТЕЛ течен 270 мл
ТЕСТ ЛЕНТИ EASYMATE ГЛЮКОЗА * 50
Библиография
https://www.hopkinsmedicine.org/health/conditions-and-diseases/the-pancreas
https://www.medscape.com/viewarticle/412642_2
https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/diabetes
Ендокринология, проф. д-р Боян Лозанов, д.м.н., София 2000
ЗАБОЛЯВАНЕТО е свързано към
- семаглутид | ATC (A10BJ06)
- Ендокринна система
- финеренон | ATC (C03DA05)
- Как да свалим нивата на кръвна захар без лекарства
- Лечение на инсулинова резистентност: лекарства, добавки и хранене
- Диета № 9 - при диабет
- Диабет
- Знаете ли достатъчно за подкожните мазнини в тялото?
- Инсулин и HOMA-индекс
- E11 Неинсулинозависим захарен диабет
Коментари към Захарен диабет МКБ E10-E14