Други бактериални хранителни отравяния МКБ A05
› Причини
› Симптоми
› Диагноза
› Лечение
Какво представляват?
Други бактериални хранителни отравяния представляват група токсикоинфекции, които възникват след консумацията на храна, контаминирана с микроорганизми или техни токсини. Установени са повече от 200 различни заболявания причинени вследствие на консумация на контаминирани хранителни продукти.
Разпространение
Бактериалните хранителни отравяния представляват голяма група от инфекциозни заболявания, характеризиращи се с повсемесно разпространение и тенденция за развитие на различни по размер епидемични взривове. Миграцията, международната търговия, пътуванията и глобализацията на производството и предлагането на храни увеличават риска от разпространението на бактериалните хранителни отравяния.
Механизмът на заразяване е фекално-орален, а пътят по който инфекцията поразява човешкия организъм е чрез консумиране на заразено месо, месни продукти, мляко, млечни продукти, яйца и др. Заболяванията са по-чести през лятно-есенния сезон.
Причини
Поради способността им да съществуват в различни форми (вегетативни форми и спори), голямото разнообразие от бактериални видове и свойството им да отделят различни токсини бактериите са най-честата причина за настъпването на хранителни отравяния. Някои патогенни бактерии са способни да образуват спори и по този начин са силно устойчиви на топлина (Clostridium botulinum, C.perfringens и Bacillus cereus), други са способни да произвеждат устойчиви на топлина токсини (Staphylococcus aureus, Clostridium botulinum). Повечето патогени са мезофилни с оптимален температурен диапазон на растеж от 20°C до 45°C, което допълнително увеличава температурния диапазон, благоприятен за размножаване на бактериите в контаминираните хранителни продукти.
Най-често срещаните причинители на бактериални хранителни отравяния са E.coli, Staphylococcus aureus, Bacillus cereus, Clostridium botulinum, както и различни представители на родовете Shigella, Salmonela и др.
Патофизиология
Бактериите или техните ентеротоксини постъпват в стомашно-чревния тракт и въздействат локално на чревния епител, като предизвикват възпалителен процес и увреждат чревната моторика. Хранителна инфекция се развива тогава, когато патогенът се поглъща с храната и се се размножава в човешкия организъм.
Хранителната интоксикация възниква, когато бактерия се размножава в определен хранителен продукт и произвежда токсин, който след това се навлиза в организма на гостоприемника чрез храната.
Водещ патогенен фактор при бактериалните хранителни отравяния е ентеротоксинът, отделян от бактериалния причинител. Ентеротоксините са термостабилни и най-често устойчиви спрямо действието на стомашния ацидитет и чревните ензими. Основният патогенетичен ефект на бактериалните ентеротксини е активиране на моториката на стомаха и червата, локална деструкция на чревната лигавица и повишение на секрецията на вода и натрий в лумена на червата.
Симптоми
Инкубационният период на бактериалните хранителни отравяния е кратък - няколко часа до едно денонощие.
Въпреки голямото разнообразие от етиологични причинители и характерни особености в протичането на повечето бактериални хранителни интоксикации, основните симптоми са:
- Гадене
- Повръщане
- Диария - с различна характеристика в зависимост от етиологичния причинител
- Отпадналост
- Загуба на тегло
- Повишена температура
- Дехидратация на организма
Началото на хранителната интоксикация е най-често внезапно. Независимо от бурното начало, голяма част от тази група инфекции завършват с пълно възстановяване и са с добра прогноза. Изключение прави ботулизмът и тежката клинична форма на интоксикация, причинена от C.perfringens - хеморагично-некротичен ентерит.
Диагноза
За поставяне на точна диагноза е необходимо провеждането на лабораторни и микробиологични изследвания. Серологичните изследвания (PCR, ELISA) се провеждат при нужда от допълнително уточняване на бактериалния серотип, което е от значение в условията на епидемичен взрив.
Лабораторни изследвания
В зависимост от причинителя промените в кръвната картина на пациента се различават по тежест. Най-често се наблюдават левкоцитоза и хемоконцентрация.
Микробиологични изследвания
Клинично е трудно да се разграничат отделните етиологични видове хранителни токсикоинфекции. Единствено чрез микробиологично изследване може да се определи точният причинител. Изследват се повърнати материи, фецес или хранителни продукти със съмнение за контаминация. Събраните проби се използват за посявка върху селективни хранителни среди, направата на фекална култура и провеждането на фекален тест.
Диференциална диагноза
Диференциална диагноза се прави с:
Лечение
Голяма част от бактериалните хранителни отравяния са самоограничаващи се заболявания с добра прогноза и нямат нужда от антибиотично лечение. При затегнат ход на заболяването или силно патогенен причинител се прилага антибиотична терапия след предварително направена антибиограма. От голямо значение е възстановяване на водно-електролитния баланс на организма чрез адекватна рехидратация. На хоспитализация подлежат всички пациенти с тежко протичаща клинична форма, както и кърмачета и малки деца.
Изображения: freepik.com
Видове Други бактериални хранителни отравяния МКБ A05
Библиография
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1935354/?page=1
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6604998/
Коментари към Други бактериални хранителни отравяния МКБ A05