Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Чревни инфекции Други салмонелозни инфекции Салмонелозна инфекция, неуточнена

Салмонелозна инфекция, неуточнена МКБ A02.9

Салмонелозна инфекция, неуточнена МКБ A02.9 - изображение

Салмонелозна инфекция, неуточнена е остра антропозооноза, причинена от представители на род Salmonella. Клинично протича като гастроентерит и по-рядко под други клинични форми.

Салмонелите са Грам-отрицателни пръчки, подвижни с ресни, съдържат O- и H-антиген, а някои и V-антиген. Отделят ендотоксин, някои сероварианти - екзотоксин (ентеротоксин) и цитопатогенен токсин. Относително устойчиви са на външни влияния.

Салмонелозите са широко разпространени заболявания, както в напредналите, така и в развиващите се страни, като заболеваемостта от тях в последните десетилетия непрекъснато нараства. У нас се срещат твърде често като спорадични случаи или като малки или по-големи епидемии. Източник на инфекцията са главно домашни животни, птици, гризачи и човек, рядко диви животни. Механизмът на предаване на инфекцията е фекално-орален, рядко въздушно-прахов, чрез аерозоли или контактно-битов. Заразяването настъпва най-често при консумация на контаминирана храна, яйца, месо и месни продукти, мляко и др. Твърде често попадналите в храната салмонели се размножават, отделят токсини и предизвикват взривове от хранителни отравяния в заведенията за обществено хранене, войскови и ученически лагери, работнически столове и др. Салмонелите предизвикват и взривове от вътреболнични инфекции, особено в кърмаческите отделения. Срещат се през цялата година, главно през пролетно-летните месеци и в началото на есента. Боледуват всички възрасти, особено децата в кърмаческата и ранна детска възраст.

Входна врата на салмонелозна инфекция, неуточнена е стомашно-чревният тракт. Заразяването става по два начина:

  • чрез попадане само на жизнеспособни салмонели (салмонелна инфекция), затова инкубационният период е по-продължителен (2-8 дни)
  • чрез попадане на салмонели и техните токсини, отделени в голямо количество в различни хранителни продукти. Инкубационният период е по-кратък - 4-48 часа

Салмонелите, попаднали в тънките черва, проникват в ентероцитите, преминават в субмукозата, където се размножават, фагоцитират и предизвикват възпалителен процес. При разграждането им от фагоцитите отделят токсини, които проникват в ентероцитите и общото кръвообращение.

В ентероцитите те активират синтезата на простагландини и други биологично активни вещества, които стимулират аденилциклазата и синтезата на аденозин-монофосфат, който предизвиква повишено отделяне на вода и соли в лумена на червата. Настъпва дехидратация, деминерализация и ацидоза, а при тежки форми и хиповолемичен шок.

В общото кръвообращение токсините предизвикват увреждане на кръвоносните съдове, черния дроб, нервната система, бъбреците, миокарда, костния мозък и др., стимулират синтез на различни цитокини и т.н.

От субмукозата на тънките черва салмонелите могат да постъпят в регионалните мезентериални лимфни възли, където също се размножават и отделят ендотоксин. Известна част от салмонелите преминават в общото кръвообращение, като се развива преходна бактериемия. При нарушена имунна защита на макроорганизма и попадане на по-голямо количество агенти се развиват септични или септико-пиемични форми на заболяването, с проникване на салмонелите в паренхимните органи, където се развиват гнойни метастази. При болни с имунен дефицит може да се наблюдава директно поражение на различни органи, без клинична изява на стомашно-чревната или септична фаза.

Клиничната картина на салмонелозна инфекция, неуточнена се характеризира с много голямо разнообразие. Най-често симптомите са от страна на стомашно-чревния тракт. Могат да се разграничат три основни форми:

  • стомашно-чревна
  • генерализирана
  • висцерална

Началото е остро, внезапно с втрисане, висока температура, адинамия, ставни и мускулни болки, главоболие, анорексия. Болните имат дифузни или локализирани около пъпа и епигастралната област коликообразни болки, гадене, повръщане, диария и бързо влошаване на общото състояние - дехидратация, хипотония, тахикардия, олигурия и др. Изпражненията са обилни, воднисти, със зловонна миризма, зелени на цвят, примесени понякога със слуз, рядко и с кръв.

При тежки форми могат да настъпят някои усложнения:

  • токсиинфекциозен, хиповолемичен или смесен шок
  • паралитичен илеус, особено в кърмаческа възраст
  • невротоксикоза с гърчове и замъгляване на съзнанието
  • остра бъбречна недостатъчност, повишена урея и креатинин
  • ДИК-синдром

Диагнозата е лесна при взрив от хранително отравяне и при наличие на характерна салмонелозна диария с обилни, зелени, воднисти, примесени със слуз изпражнения. При спорадичните форми диагнозата може да се подозира при наличие на характерната диария. Доказва се чрез установяване на патогенния агент от копрокултура, хемокултура, урокултура, повърнати материи, гнойни огнища, остатъци от храна.

Етиологичното лечение на салмонелозните инфекции с антибиотични препарати е показано само при септичните и органни форми на заболяването. Патогенетичното лечение включва рехидратация и корекция на промените в хомеостазата. Тежките случаи се хоспитализират.

Прогнозата е съмнителна при тежките и септични форми на заболяването.

Няма специфична ваксина за салмонелозна инфекция, неуточнена.

3.7, 6 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО