Млечна жлеза и лактация

от 10 юли 2012г., обновено на 24 юни 2022г.

Млечната жлеза спада към вторичните полови белези, които се развиват по време на пубертета. Филогенетично млечната жлеза произхожда от зачатъците на потните жлези. Тя е специализиран орган у човека и бозайниците, който функционира единствено в периода на лактация. Лактацията е онзи период, по време на който млечната жлеза е способна да продуцира кърма. За кратко време преди началото на лактативния период и в края на лактацията, настъпват известни промени в структурата и метаболизма на млечната жлеза. Тези промени са от изключително значение, тъй като кърмата е главната храна в първите етапи в живота на човека.

Развитие на млечната жлеза

развитие на млечната жлеза

Изображение: Guyton and Hall Textbook of Medical Physiology

Подготовката на млечната жлеза за лактация е част от физиологичните процеси на бременността. Развитието и се осъществява под действието на женските полови хормони. То се изразява в растеж на системата от каналчета и на стромата. Хормоните, които оказват влияние са естрогените, прогестините, растежен хормон, пролактин, надбъбречни глюкокортикоиди и инсулин. Всеки един от тях играе роля в белтъчния метаболизъм и оказва влияние върху развитието на млечната жлеза. Ключова роля за развитието на гърдите играе прогестерона, който действа заедно с естрогена. Тези два хормона причиняват допълнителен растеж на дяловете на жлезата и развитие на секреторните характеристики на клетките, които я изграждат. Още на около десетия ден от бременността количеството на нуклеиновите киселини в млечната жлеза се увеличава. Увеличава се многократно поемането на кислород и активността на ензимите от дихателната верига. Засилва се образуването на триглицериди. Започва синтезата на казеин и други специфични млечни протеини.

Лактация

Лактация се нарича периодът, по време на който млечната жлеза е способна да продуцира кърма. Естрогените и прогестините не са способни да я предизвикат. Тя започва под действието на хормона пролактин, отделян от аденохипофизата. Концентрацията му в кръвта на майката нараства постоянно с напредването на бременността. Пролактинът е хормон, който оказва своето действие чрез мембранни рецептори. Въпреки, че по време на бременност нивата му са високи, лактация не се наблюдава. Това се дължи на малкия брой рецептори в клетките на млечната жлеза. Техният брой се увеличава значително в края на бременността и най-вече след раждането. Високите нива на пролактин се съпровождат от ниски концентрации на ЛХ и ФСХ (една от причините за липса на овариален цикъл). кърмене Смята се, че големите количества човешки хорионгонадотропин, отделяни от плацентата, също имат способността да индуцират лактация. Отделянето на мляко започва последните няколко дни преди раждането и след него. Течността отделена няколко дни след раждането и преди него се нарича коластра. Тя съдържа протеини и лактоза и почни не съдържа мазнини. Количеството и съставът на отделената течност се променят за 1-7 дни след началото на лактацията. След този период вече се отделя кърма. Тази секреция на мляко изисква освен пролактин и други хормони като растежен хормон, кортизол, паратироиден хормон, инсулин. Те са необходими за осигуряване на аминокиселините, мастните киселини, глюкозата и калция за образуване на кърма. Тя се отделя благодарение на действието на окситоцина, който предизвиква контракции на миоепителните клетки на млечната жлеза. Този хормон предизвикава изхвърлянето и. Установено е, че през млечната жлеза е необходимо да преминат около 400-500 литра кръв, за да може да се образува 1 литър мляко. От кръвния поток жлезата приема глюкоза, аминокиселини и неорганични вещества, които се използват за образуването на лактоза, липиди и млечни протеини.

Изображение: pickpik.com

регулация на лактацията Отделянето на кърма е пряко свързано с бозаенето на бебето. Няколко седмици след раждането нивата на пролактина спадат до тези при небременна жена. Въпреки това лактацията продължава благодарение на нервни сигнали от мамилите до хипоталамуса, които се предават по време на кърмене и стимулират отделянето на пролактин. Ако след спада на нивата на пролактина кърменето спре, лактацията се прекратява, нивата на ЛХ и ФСК се покачват и започва овариалният цикъл. При много кърмещи майки, яйчниковият цикъл не се възобновява до няколко седмици след прекратяване на кърменето. Причината за това отново са нервни сигнали до хипоталамуса и хормони. Отделянето на пролактин по рефлексен път (стимулирано от бозаенето) инхибира секрецията на ЛХ и ФСХ. Въпреки това при майки, които кърмят бебета си рядко, но редовно (няколко пъти седмично), се секретират достатъчно гонадотропни хормони и менструален цикъл се възобновява.

Продължителността на лактацията е индивидуална и варира в широки граници в зависимост от различни социални и физиологични фактори. При редовно бозаене на бебето, отделянето на кърма може да продължи до 2-3 години, но често се наблюдава по-ранно отбиване на детето.

Лактацията е изключително фин процес, който лесно може да бъде прекъснат поради различни фактори като стрес, безпокойство, напрежение, отрицателни емоции, болка, употреба на сходни по действие на адреналина субстанции и други.

В края на лактацията настъпват процеси на инволюция. Една от причините за намаляването на активността на глюкозо-6-фосфатдехидрогеназата. Понижава се активността на пентозофосфатния път и въглехидратната обмяна. От друга страна отпадането на бозаенето, а с това и рефлекторното стимулиране на секрецията на пролактин от хипоталамуса, водят до недостиг на пролактина.

Количество и съдържание на кърмата

Количеството на кърмата, която се отделя, зависи от наследствени фактори, здравословното състояние на майката, начина на протичане на бременността, раждането и следродовия период, храненето, условия на живот, емоционалното състояние, честота и интензивността на кърменето и други. По-оскъдна млечна секреция може да се дължи на преждевременно раждане, обилна кръвозагуба, тежка оперативна интервенция, бъбречни заболявания и други.

Кърмата притежава уникален състав, приспособен към изискванията на бебето. В различните етапи от лактацията, съставът на течността отделена от млечните жлези е различен. Коластрата е първата течност, отделяна от млечната жлеза. Тя се различава по обем, външен вид и състав от кърмата. Коластрата е много богата на имуноглобулини, най-вече IgA, на лактоферин, левкоцити и епидермален растежен фактор. Тя съдържа относително ниски концентрации на лактоза. Това показва, че нейните функции са имунологични, а не хранителни. Нивата на натрий и магнезий са високи, в сравнение с тези на калций и калий. Биохимичните маркери за разпознаване на коластрата и началото на лактацията са съдържанието на натрий, съотношението натрий към калий, нивата на цитрат и лактоза.

състав на кърмата

По-късно човешкото мляко или кърмата променя отчасти своя състав и придобива висока хранителна стойност. Съдържанието на кърмата в известна степен зависи от хранителният режим и начинът на живот на майката. Веществата, които се съдържат в кърмата могат да бъдат разделени на две групи – макронутриенти и микронутриенти. Към макронутриентите спадат протеините и други азотосъдържащи съединения. Протеините са представени от казеин, лактоферин, имуноглобулин А, лизозим, интерлевкини и серумен албумин. Непротеиновите азотосъдържащи съединения, намиращи се в кърмата са урея, пикочна киселина, креатин, креатинин, нуклеотиди. В състава на кърмата влизат и малки количества мазнини, които са представени от палмитинова и олеинова киселина. Основната захар е лактозата. Наблюдават се и значителни концентрации на олигозахариди. Микронутриентите са витамин А, В₁, В₂, В₃, В₆, В₁₂, D, йод, калций и други.

сравнителна таблица

Изображение: Сравнителна таблица между състава на женското, кравето и козето мляко

В кърмата се съдържат много биоактивни компоненти или вещества, които засягат биологичните процеси и оказват влияние върху функцията и състоянието на тялото. Биоактивните компоненти в млякото се произвеждат от различни клетки – някои от тях се секретират от гръдния епител, други от клетките на млечната жлеза, а трети се извличат от майчиният серум. Всички тези съединения играя важна роля в оцеляването и здравето на бебетата.

Основните характеристики на кърмата са:

кърмата е прясна, стерилна, затоплена при телесна температура;

майчината кърма е пригодена за нуждите на новороденото;

съдържанието на протеини е относително ниско и това съответства на ензимите на храносмилателната система на малкото кърмаче, няма излишен внос на аминокиселини и по този начин депурационния капацитет на бъбреците му не се претоварва;

майчината кърма съдържа лизозим, който разгражда клетъчните стени на бактериите;

майчината кърма съдържа лактоферин, който потиска растежа на желязозависимите микроорганизми;
съдържанието на казеин е 1/6 от това на кравето мляко;

женското мляко съдържа специфични имуноглобулини главно секреторен IgA, както и IgG;

женското мляко съдържа антистафилококов фактор и антиадхеренти;

в коластрата се съдържат клетки макрофаги, гранулоцити и лимфоцити, които осигуряват известна противоинфекциозна защита;

съдържанието на въглехидрата е относително високо;

в кърмата има гликопротеини, съдържащи невраминова киселина;

кърмените деца имат по-високо съдържание на глюкозоайкозопова киселина, която подобрява зрението;

в кърмата има липаза, която липсва в кравето мляко;

майчината кърма има хипоалергични свойства. Ако майката кърми бебето си само 2 месеца, липсва зашита от атопичен дерматит, а ако кърменето е по-продължително се наблюдава намаление на риска от атопични реакции;

майчината кърма съдържа редица хормони тироксин, пролактин, соматотропин;

майчината кърма съдържа карнитин, който улеснява проникването на мастните киселини през клетъчната мембрана и оползотворяването им като енергиен източник;

новородени, които получават майчина кърма от гърдата на майка си имат по-висок IQ от тези хранени с адаптирано мляко. Значение за това имат дълговерижните мастни кисели в кърмата, както и самото поставяне на гърдата и създаването на тесен емоционален контакт.;
кърменето е свързано с редуциран риск от остра детска левкемия, остра лимфобластна левкемия, болест на Ходжкин и невробластом;
ползите за майката от кърменето включват по-бърза инволюция на матката и намелен риск от постпартална хеморагия, аменорея и контрацепция, ресуциран риск от развитие на овариален карцином и остеопороза в по-късна възраст.

Основните проблеми свързани с кърменето включват неадекватно производство на мляко или хипогалактия, разраняване на мамилите, мастит и абцес на млечната жлеза. Някои медикаменти могат значително да намалят произвоството на кърма като прогестини, естрогени, бромокриптин, ерготамин, каберголин.

Кърмата е идеалната храна за новороденото. Тя съдържа редица компоненти, които подпомагат растежа и развитието на новороденото. Женското мляко има и протективна функция относно респираторните инфекции в ранната детска възраст.

Заглавно изображение: m.bebesymas.com

4.1/5 14 оценки