Анаеробни Грам-положителни бактерии

Обща характеристика

Анаеробните бактерии се откриват върху кожата, както и в устната кухина, тънкото и дебело черво, като част от нормалната микрофлора. Анаеробните бактерии не използват кислород за своя растеж и метаболизъм, а получават своята енергия от ферментационните реакции.

Анаеробните неспоробразуващи бактерии биват:

1. Грам-положителни анаероби;
2. Грам-отрицателни анаероби.

Анаеробните Грам-положителни бактерии са хетерогенна група опортюнистични бактерии, съставена от:

• Неспорообразуващи пръчици от родовете Actinomyces, Eubacterium, Bifidobacterium, Rothia, Mobiluncus, Lactobacillus;
• Неспорообразуващи коки - Peptostreptococcus.

Микробиологична характеристика

Различните родове анаеробни Грам-положителни бактерии са полиморфни (с различна форма и дължина). Подреждат се на къси верижки или струпвания. Някои притежават ресни и капсули, но не образуват спори.

Род Actinomyces представляват полиморфни микроорганизми, чиято основна клетъчна единица е хифата. Нейната форма наподобява дълги, разклонени пръчици с ширина от 1 микрометър. Видовете Propionibacterium са плеоморфни грам-положителни микроорганизми, които могат да изглеждат овални, пръчковидни или коковидни.

Културелни особености

Анаеробните микроорганизми растат в безкислородна среда. По-голямата част от тях са взискателни спрямо хранителните среди и е необходима посявката им върху обогатен агар - кръвен, серумен, яйчен или с добавена глюкоза.

Бактериите от род Peptostreptococcus са умерено толерантни спрямо кислорода. Ферментират захарите и са каталаза положителни. Род Mobiluncus са много взискателни при своя растеж и се развиват бавно дори в обогатени с животински серум среди. Растежът на анаероби от род Lactobacillus върху кръвен агар е индикация за преходна бактериемия от генитален произход след раждане или хирургична интервенция.

При култивиране актиномицетите образуват сплетение от хифи - мицел. Този род расте единствено в хранителни среди с добавени кръв и глюкоза. След 7 до 14 дни от култивирането бактериите могат да образуват два вида колонии - гладки с равна периферия или зърнести с неравна периферия.

Cutibacterium (Propionibacterium) acnes е сравнително бавно нарастваща, анаеробна, Грам-положителна пръчица, свързана с кожното състояние на акне, като също може да причини хроничен блефарит и ендофталмит.

Епидемиология

Грам-положителните анаеробни пръчковидни и коковидни бактерии причиняват инфекции, които са резултат от попадането им в рани или травмирани тъкани след хирургична или стоматологична интервенция, около 25 % от всички неспецифични възпалителни процеси са причинени от анаероби.

Патогенеза и клинична картина

Повечето анаеробни инфекции са свързани със замърсяване на рани от нормална микрофлора на лигавицата на устната кухина, фаринкса или стомашно-чревния тракт.

Инфекциите, причинени от анаеробни Грам-положителни бактерии са с полимикробиална етиология, защото обикновено анаеробни бактерии се изолират в асоциация с аеробни или факултативно-анаеробни такива.

Бактерия на акнето живее дълбоко във фоликулите и порите, далеч от повърхността на кожата. В тези фоликули бактериите от P. acnes използва себум, клетъчни остатъци и метаболитни странични продукти от заобикалящата го кожа като основен източник на енергия и хранителни вещества. Повишеното производство на себум от хиперактивни мастни жлези (мастна хиперплазия) или блокиране на фоликула може да причини нарастване и размножаване на бактериите.

Fusobacterium причинява абсцеси, инфекции на рани и белодробни и интракраниални инфекции.

Prevotella може да е причина за интраабдоминални и мекотъканни инфекции.

Групата на Actinomyces включва причинители на актиномикоза, от които Actinomyces israeli и Actinomyces gerencseriae са най-често срещани. Няколко нови, наскоро описани видове, които не са свързани с актиномикоза, предизвикват инфекции на урогениталната област, гърдата и постоперативни инфекции на мандибулата, окото, главата и врата.

Актиномикозата е хронична инфекция, която причинява гнойно възпалителни поражения, заобиколени от грануломатозна тъкан в различни органи. На мястото на проникване на актиномицетите (входна врата - дихателна система, коремни органи и др.) се образуват абсцеси, които образуват фистули. От тях изтича гноен секрет. Във възпалителния секрет, както и в огнището на възпалението се намират оранжеви зрънца, наречени актиномикозни друзи.

Според локализацията на инфекцията актиномикозите биват:

• лицево-челюстна;
• лицево-шийна;
• торакална;
• абдоминална;
• в малкия таз.

Видовете лактобацилус са основни представители на нормалната микрофлора на вагината при жената. Млечната киселина е продукт на техния метаболизъм и помага поддържането на ниско рН. Те рядко причиняват заболявания. Рядко е възможно изолирането на лактобацилус от хемокултура, което е индикатор за преходна бактериемия или ендокардит след хирургична интервенция.

Бактериите от родовете Bifidobacterium, Eubacterium и Rothia притежават изключително нисък патогенен потенциал.

Клинични признаци, предполагащи възможна инфекция с анаероби включват следното:

• Неприятна миризма (причинено от производството на киселинни продукти на анаеробен метаболизъм);
• Инфекция в близост до лигавична повърхност (анаеробите са част от нормалната микрофлора);
• Газ в тъканите (производство на CO2 и Н2);
• Отрицателна аеробна култура.

Имунитет

Много анаероби (включително Bacteroides, Propionibac и видове Fusobacterium) продуцират серумно независими хемотаксични фактори, тяхната роля е да привличат клетки на имунната система.

Микробиологични диагностика

Материалите за изследване не взимат от:

• възпалени тъкани;
• плеврална пункция;
• секрет от абсцес;
• кръв;
• амниотична течност при бременни.

Събраните материали за изследване задължително се поставят в транспортна хранителна среда, която да запази жизнеспособността на бактериите.

Пробите се оцветяват по Грам и се наблюдават под микроскоп. Препоръчителна е посявката на материалите върху селективни хранителни среди, обогатени с кръв, витамин К и белтъци.

За доказване на актиномикоза е необходимо изследване на гной от фистулите или биопсичен материал. Взетите проби се подлагат на обработка с 10% NaOH, след което се оцветяват по Грам. Наличието на мицели при наблюдение под микроскоп потвърждава диагнозата.

Лечение

Лечението на актиномикозата е комбинация от хирургични методи (дрениране) и антибиотична терапия. Подходящи са пеницилинът и тетрациклините.

Терапията на акнето включва прилагането на местен антисептик и антибиотично лечение с клиндамицин.