Анаеробни неспорообразуващи бактерии

Обща характеристика

Анаеробният микроорганизъм или анаеробът не изисква кислород за своя растеж. За разлика от него, аеробният микроорганизъм (аероб) може да оцелее и да се развива в оксигенирана среда.

Анаеробите биват едноклетъчни или многоклетъчни. За практически цели съществуват три категории анаероби:

1. задължителни анаероби, които не се развиват при наличието на кислород;
2. аеротолерантни организми, които не могат да използват кислород за своя растеж, но толерират неговото присъствие;
3. факултативни анаероби, които могат да се развиват в кислородна среда, но използват кислород, ако присъства.

Голяма част от анаеробните бактерии са част от нормалната микрофлора на човека. По-голямата част от инфекциите, причинени от неспорообразуващите анаеробни бактерии, са неспецифични и включват един или няколко различни вида. Тези инфекции обикновено са полимикробни - анаероби смесени с аероби, или факултативни анаероби.

Анаеробните неспоробразуващи микроорганизми се разделят на две големи групи - Анаеробни Грам-положителни бактерии и Анаеробни Грам-отрицателни бактерии.

Към групата на Грам-положителните микроорганизми спадат:

• Анаеробни коки - род Peptosptreptococcus;
• Анаеробни неспорообразуващи пръчковидни бактерии от родовете - Lactobacillus, Actinomyces, Mobiluncus, Rothia, Bifidobacterium.

В групата на анаеробните Грам-отрицателни неспорообразуващи бактерии се причисляват:

• Анаеробни пръчици от родове - Bacteroides, Mitsuokella, Tissierella, Prevotella, Biophilla, Fusobacterium.
• Анаеробни коки - Megasphera, Veillonella, Acidaminococcus.

Микробиологична характеристика

Анаеробните Грам-положителни неспорообразуващи микроорганизми са хетерогенна група от видове вариращи по форма и големина. В зависимост от рода биват различни по дължина и форма - пръчковидни, коковидни, нишковидни, със заострени или извити краища.

Анаеробните неспорообразуващи Грам-отрицателни бактерии са голяма група от различни по форма и големина пръчици или кокобактерии.

Културелни особености

За култивирането на анаеробни бактерии е необходима безкислородна среда. По-голямата част от тях са взискателни спрямо хранителните среди и дори в обогатени такива образуват колонии след около 3 дни от посявката на материалите.

Анаеробите не притежават ензимни системи, които да метаболизират кислорода, но отделяният от тях ензим супероксид дисмутаза катализира следната реакция:

О₂ + О₂ + 2Н = Н₂О₂ + О₂

След получаването на водородния пероксид, друг ензим - каталаза го разгражда.

Н₂О₂ = 2Н₂0 + О₂

Епидемиология

Неспорообразуващите анаеробни Грам-положителни и Грам-отрицателни бактерии причиняват инфекции, които са резултат от разпространението на микроорганизмите след стоматологична или хирургична интервенция.

25% от всички инфекции се причиняват от анаеробни микроорганизми.

Най-важните за човешката патология анаеробни инфекции, причинени от задължително анаеробни бактерии, са пневмония и синуити. В поредица от изследвания 37% до 68% от инфекциите на долните дихателни пътища са имали участие на анаероби, обикновено Bacteroides.

68% до 81% са смесени с факултативни анаероби като стрептококи, пастирели, актинобацили и Enterobacteriaceae.

Патогенеза и клинична картина

Голяма част от анаеробните неспорообразуващи бактерии са част от нормалната микрофлора на човека и рядко причиняват инфекции. Дали ще се развие анаеробна инфекция зависи от следните фактори на патогенността:

• Адхезивни - пили, капсула и хемаглутинини.
• Ензими - каталаза, супероксид дисмутаза, ензими разграждащи имуноглобулините, протеази, хемолизини.

Инфекциите на стомашно-чревния тракт се причиняват от анаероби, колонизиращи храносмилателната система. Най-често изолиран е B. fragilis.

Клинично важните анаероби са:

1. Шест рода Грам-отрицателни пръчки (Bacteroides, Prevotella, Porphyromonas, Fusobacterium, Bilophila и Sutterella spp.);
2. Грам-положителни коки (главно Peptostreptococcus spp.);
3. Грам-положителни неспосообразуващи бацили (Actinomyces, Propionibacterium, Eubacterium, Lactobacillus и Bifibacterium spp.);
4. Грам-отрицателни коки (главно Veillonella spp.).

Възпаления на малкия таз и образуването на абсцеси са често срещани усложнения след хирургична намеса.

Инфекциите на меките тъкани и кожата варират от безсимптомни до системни и животозастрашаващи. Такива са акне, инфектирани ухапвания от хора или животни, кожни язви, целулит, пиодермия. Вторичните инфектирани места включват екзема, псориазис, атопичен дерматит, инфектирани подкожни мастна тъкан или кисти.

Инфекциите се придружават от наличие на неприятна миризма и колекцията на газ в меките тъкани е честа находка.

Микробиологична диагностика

Изследват се материали:

• кръв;
• секрет от абсцес;
• биопсичен материал;
• пунктати - плеврален, ставен.

Материалите се оцветяват по Грам и биват наблюдавани под микроскоп.

Посяват се на специални хранителни среди - обогатени с витамин К, хемин и кръв.

Култивирането задължително се провежда в анаеробна среда в продължение на около 7 дни.

Лечение

В повечето случаи се налага комбинирането на антибиотична терапия с хирургична намеса.

Клиндамицинът и еритромицинът са ефективни срещу анаеробните микроорганизми.

Анаеробните коки се повлияват от хлорамфеникол и клиндамицин.