Анаеробни Грам-отрицателни бактерии

Анаеробните бактерии не използват кислород за своя растеж и метаболизъм, а получават своята енергия благодарение на ферментационни реакции.

Анаеробните неспоробразуващи бактерии биват:

• Грам-положителни анаероби;
• Грам-отрицателни анаероби.

Грам-отрицателните анаеробни микроорганизми са най-често срещаните анаероби, причиняващи развитието на анаеробни инфекции. Те включват някои от най-устойчивите към антибиотици видове. С най-голямо значение за човешката патология биват родовете Bacteroides, Prevotella и Fusobacterium.

Видовете Bacteroides са представители на нормалната чревна микрофлора. Те подпомагат разграждането на храната и произвеждането на ценни хранителни вещества и енергия. Въпреки това, когато бактериодите попаднат в части на тялото, различни от стомашно-чревния тракт, те могат да причинят или да изострят абсцеси и други инфекции.

Видовете Bacteroides са много важни анаероби, причиняващи инфекции при човека. Те представляват голяма група от жлъчно-резистентни, неспорообразуващи, Грам-отрицателни пръчици, които могат да изглеждат и като кокобацили (кълбообразни бактерии) при микроскопиране. Те имат външна мембрана съставена от пептидогликанов слой и цитоплазмена мембрана. Основните странични продукти на тяхното анаеробно дишане са оцетната киселина и янтърната киселина. Те участват в много важни метаболитни дейности в човешкото дебело черво, включително ферментация на въглехидрати, оползотворяване на азотни вещества и биотрансформация на жлъчните киселини.

Видовете Prevotella са грам-отрицателни микрооганизми и могат да наподобяват тънки пръчки или кокобацили. Най-често изолирани са Prevotella melaninogenica и Prevotella disiens. P.melaninogenica и други подобни видовете се откриват при инфекции, свързани с горната част на дихателните пътища.

Fusobacterium е род анаеробни, Грам-отрицателни, неспорообразуващи бактерии, подобни на Bacteroides. Индивидуалните клетки са тънки, пръчковидни със заострени краища. Щамовете на Fusobacterium причиняват пародонтит и локални язви по кожата.

Препоръчително е използването на селективни хранителни среди, което улеснява изолирането на различни групи анаероби. Необходимо е добавянето на кръв и витамин К, като култивирането се извършва в анаеробни условия и продължава от 7 до 10 дни.

Грам-отрицателните анаероби причиняват вътреболнични инфекции, резултат от разпространението на бактериите след травма, хирургична или стоматологична интервенция. Около 25% от неспецифичните анаеробни инфекции са причинени от Грам-отрицателни анаероби. Интраабдоминалните инфекции се причиняват от B. fragilis. Честотата на тези инфекции е по-висока в развиващите се страни, където терапията често е неадекватна или забавена. Въпреки това, поради трудностите в изолирането на тези и други анаеробни бактерии, тяхната роля е подценена.

Fusobacterium обитава лигавиците на хората и животните, служейки като патоген и за двата вида.

Видовете Bacteroides са значими клинични патогени и се срещат при повечето анаеробни инфекции, а свързаната с тях смъртност над 19%. Бактериите поддържат благоприятна връзка с гостоприемника, когато се задържат в стомашно-чревния тракт, но когато се измъкнат от тази среда, те могат да причинят значителни поражения, включително бактеремия и образуване на абсцеси в различни част на тялото. Б. фрагилис, който представлява само 0.5% от микрофлората на дебелото черво, е най-често изолираният анаеробен патоген. Видовете от род Bacteroides притежават най-много механизми за резистентност към антибиотици и най-високата степен на резистентност от всички анаеробни патогени. B. fragilis участва в патогенезата на 90% от анаеробните перитонеални инфекции. Той също така причинява бактериемия, свързана с интраабдоминални инфекции, перитонит и абсцеси.

Fusobacterium има няколко патогенни щама, като Fusobacterium nucleatum. Ф. нуклеатум е известно, че причинява зъбна плака върху човешките зъби, както и пародонтални заболявания и инвазивни инфекции на главата, шията, гръдния кош, белите дробове и черния дроб. Характеристиките, които правят F. nucleatum такъв ефективен патоген, включват способността му да се придържа към голяма селекция от други микроорганизми, причиняващи плаки, което позволява на F. nucleatum да се локализира в предишни биологични увреждания.

Prevotella са представители на оралната и вагинална флора, като също се откриват при анаеробни инфекции на дихателните пътища. Тези инфекции включват аспирационна пневмония, белодробен абсцес, белодробен емпием, отит на средното ухо и синузит. Те са изолирани от абсцеси и изгаряния в близост до устната кухина, ухапвания, инфекции на пикочните пътища, мозъчни абсцеси, остеомиелит и бактеремия. Превотела преобладават при пародонталните заболявания и абсцеси.

На първо място е необходимо събирането на материали за изследване като:

1. кръв за хемокултура;
2. пунктат (плеврален, ставен, от синус);
3. раневи секрети;
4. гнойни материи.

Последващото микроскопиране и наблюдение на полиморфни Грам-отрицателни бактерии дава ориентировъчна информация на изследващия. Култивирането и  провеждането на биохимични тестове дават окончателна информация за бактериалния вид.

Клинично видовете Bacteroides показват повишена резистентност към много антибиотици, включително клиндамицин, метронидазол, карбапенеми и флуорохинолони.

Пеницилин G е лекарството на избор срещу повечето не-бета-лактамаза продуциращи видове. В допълнение към групата B. fragilis, която е устойчива на пеницилин, други Грам-отрицателни анаероби показват повишена резистентност. Те включват видовете Prevotella и Porphyromonas, P. bivia, P. disiens.

Комбинацията от бета-лактамазни инхибитори (напр. клавуланова киселина, сулбактам, тазобактам) с бета-лактамен антибиотик (напр. ампицилин, амоксицилин, тикарцилин, пиперацилин) може да преодолее инфекцията.