Млечна киселина

Кръвният тест за млечна киселина измерва количеството млечна киселина, което организма произвежда. Повечето млечна киселина се произвежда от мускулите и еритроцитите (червените кръвни клетки). Когато кислорода в тъканите е достатъчно, въглехидратите се разграждат до вода и въглероден диоксид. При недостатъчност на кислород от въглехидратите се получава млечна киселина.

Нивата на млечна киселина се повишават при екстремно мускулно натоварване, както и при състояния като сърдечна недостатъчност, сепсис (генерализирана инфекция), шок (циркулаторна недостатъчност - силно понижен кръвоток, съответно доставка на кислород до тъканите). Чернодробните увреждания също могат да причинят повишение нивата на млечна киселина, тъй като тя се разгражда именно в черния дроб.

Много високите нива на млечна киселина могат да предизвикат сериозно, дори животозастрашаващо състояние - лактатна ацидоза. Възможна е появата на това състояние и при диабетици, контролиращи заболяването си с метформин, когато са налице състояния като сърдечна или бъбречна недостатъчност или сериозна инфекция.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Изследване на млечна киселина се прави, за да се:

• Провери за наличие на ацидоза - симптомите включват учестено дишане, силно изпотяване, хладна кожа, дъх със сладникава миризма, коремна болка, гадене и повръщане, обърканост, загуба на съзнание и кома
• Установи дали до тъканите достига достатъчно количество кислород
• Открие причината за ниско ниво на pH* в кръвта.

*pH е отрицателен десетичен логаритъм от концентрацията на водородни йони. Служи като показател за киселинността. Приема стойности от 0 до 14, като в химията неутралното pH е равно на 7. В кръвта за нормални стойности се приемат 7.36-7.44 (стойности под 7.36 се означават като ацидоза - повече киселини кръвта, а над 7.44 - алкалоза - повече основи)

Необходима ли е предварителна подготовка?

Подготовката за изследване на млечна киселина се изразява в следното:

• Не приемайте храна и течности 8 часа преди теста
• Не правете физически усилия няколко часа преди изследването. Не свивайте юмрука си по време на вземането на кръвна проба.

Метод на провеждане на изследването:

Кръвта за изследване на млечна киселина обикновено е венозна - взема се от вена на ръката. В случаи, когато изследването на млечна киселина се съчетава с кръвно газов анализ (измерване нивата на газовете в кръвта - кислород, въглероден диоксид и др.), може да се използва артериална кръв. Артериалната кръвна проба се взема най-често от радиалната (на китката) или бедрената артерия.

Какво ще усещате по време на изследването?

Може да не усетите нищо или да усетите леко убождане, когато иглата навлиза през кожата.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Минимални рискове от усложнения при вземане на кръвна проба съществуват. Възможните усложнения са леки и се срещат много рядко.

Резултати от проведеното изследване:

Изследването на млечна киселина измерва количествата й, произвеждани от организма. Посочените стойности са само за ориентир. Всяка лаборатория разполага с нормални стойности, които са посочени в лабораторния доклад.

   Нормални стойности:

• Венозна кръв: 0.5-2.2 mmol/l (милимола/литър)
• Артериална кръв: 0.5-1.6 mmol/l

   Отклонения от нормата:

Измерени високи стойности на млечна киселина може да означават:

• Сериозна загуба на вода от организма (дехидратация)
• Анемия или левкемия (заболявания на кръвта)
• Състояния като сериозно кървене, шок, инфекция, сърдечна недостатъчност, отравяне с въглероден оксид (задушаване), белодробна емболия и други състояния, които пречат на снабдяването на тъканите с достатъчно количество кислород
• Екстремно мускулно натоварване или прегряване
• Отравяния с етанол (етилов алкохол), метанол (метилов алкохол) или етилен гликол (антифриз)
• Някои медикаменти като изониазид (за лечение на туберкулоза) или метформин (за контрол на диабет)

Кога не трябва да провеждате изследването?

• При прием на големи дози епинефрин (адреналин)
• Медикаменти като изониазид или метформин
• Прием на високи дози неопиоидни аналгетици (парацетамол) или алкохол
• Физически усилия преди изследването
• Свиване на юмрук по време на източване на кръвта за проба или прекалено дълго пристягане с турникета.