Помощ, включваща използване на рехабилитационни процедури МКБ Z50

В рубриката помощ, включваща използване на рехабилитационни процедури се разглеждат следните видове рехабилитационна терапия:

Рехабилитация при болест на сърцето

Сърдечната рехабилитация цели да се подпомогне възстановяването след прекарано сърдечно-съдово заболяване, като инфаркт, емболия, тромбоза или други. Преди започване на рехабилитацията се изготвя индивидуален план за всеки пациент.

Обикновено се налага в екипа за рехабилитация да се включат различни медицински специалисти (кардиолози, физиотерапевти, невролози, психиатри), за да е оптимално възстановяването.

Сърдечната рехабилитация започва още в болнични условия и продължава различно време. Определя се спрямо нуждите на пациента и скоростта на възстановяване. Най-често продължава 3 месеца.

Преди започване на възстановителните процедури, се извършва медицинска оценка на здравето и жизнените функции на пациента. Трябва да се оценят и рисковите фактори, защото те могат да забавят оздравителния процес или да доведат до появата на ново сърдечно-съдово заболяване.

В плана за сърдечна рехабилитация се включва физическа дейност, тъй като тя цели да укрепи сърдечно-съдовата система. Изграждат се нови и полезни хранителни навици, избягват се храни, богати на животински мазнини (агнешко, свинско). На пациентите се препоръчва да откажат от тютюнопушенето и да намалят консумацията на алкохол.

Друг вид физиотерапия

Много често след тежка травма или операция, пациентите се нуждаят от физиотерапия. Тя цели да подобри движението, облекчи болката, възстановяване след раждане или операция, адаптиране към протеза и други.

Предварително се изготвя план за физиотерапевтична рехабилитация, спрямо индивидуалните нужди на пациента. Провеждат се тестове, целящи да установят състоянието на пациента и кои физически дейности може да извършва.

Физиотерапевтичната помощ се подразделя на:

• Неврологична
• Гериатрична
• Педиатрична
• Сърдечно-съдова и белодробна
• Ортопедична
• Вестибуларна
• Рехабилитация на тазовото дъно
• Деконгестивна
• Грижа за рани

Физиотерапевтичните процедури, освен в болнични заведения, могат да се извършват и в специални рехабилитационни центрове, а понякога и в домовете на пациентите. Извършват се и процедури с ултразвук, фонофореза, терапии със светлина, топлина и електрическа стимулация.

Рехабилитация на лица, страдащи от алкохолизъм

Алкохолизмът е сериозен, световен здравословен проблем. Хората изпитват не само психическа, но и физическа нужда от него. Рехабилитацията на такива лица е дълъг и сложен процес. Етапите на лечение са:

1. Детоксикация
2. Рехабилитация
3. Поддържане

През първият етап се наблюдават симптомите на абстиненция — гадене, повръщане, треперене, повишена температура и други. След етапа на детоксикация, следва вторият — на рехабилитация. През него алкохолозависимите се научават да се справят с влечението си към алкохола. Този етап може да се извърши в амбулаторна или стационарна среда.

Последната фаза в лечението е поддържащата терапия. Тя продължава цял живот и целта е лицата да не консумират алкохол. Първите два етапа от лечението могат да се провеждат в амбулаторна или стационарна среда. Програма се избира спрямо нуждите на пациента и зависимостта му.

Рехабилитация на лица, страдащи от наркомания

В днешно време все повече хора използват наркотични вещества. Някои от тях са незаконни, като кокаин, марихуана, хероин, екстази, докато други са лекарства, отпускани по лекарско предписание. Към всеки един от тях може да се развие зависимост.

Наркоманията представлява силна физическа и психическа зависимост към наркотични вещества. Описва се като неустоимо желание, влечение към дадена субстанция. Пристрастяването води до редица смущения не само в здравословното състояние на хората, но и в социалният им живот.

Преди започване на всяка рехабилитация се изготвя индивидуален план за справяне с проблема. При прекратяване употребата на наркотични вещества, наркозависимият изпада в абстиненция (етап на детоксикация), което е сериозно състояние и е най-добре през този етап да се наблюдава от медицинско лице.

Хоспитализацията може да се извърши в болнични, извънболнични условия или да бъде частична. Болничната обстановка е подходяща за лица, в чието социално обкръжение присъстват наркотични вещества. Частичната хоспитализация е по-подходяща за лица, които имат семейства, за които да се грижат.

Поддържащата терапия може да се осъществи групова, индивидуална или в семейна обстановка. Целта е пациентът сам да установи, кои ситуации или хора го тласкат към използването на наркотични вещества.

Психотерапия, некласифицирана другаде

В тази рубрика се разглежда лечение, чрез методите хипнотерапия, психоанализа и психотерапия.

Хипнотерапията се провежда в спокойно обстановка, пациентът е напълно отпуснат, чувства се комфортно и има доверие на психиатърът си. Използва се за лечение на фобийни състояния, тревожност, хранителни разстройства, сексуални смущения и други.

Психоанализата се провежда няколко пъти седмично, като цели чрез правилни насоки и насърчаване на стимулира пациента да разреши проблемите си. Тя е особено ефективно при пациенти с ниско самочувствие, повишена тревожност, депресия.

Психотерапията бива различни типове:

• когнитивно-поведенческа — цели чрез размисли на пациента, да промени поведението му
• интерперсонална терапия — помага да се разрешат междуличностните взаимоотношения
• терапия за диалектично поведение — помага за по-добър контрол над емоциите
• психодинамична терапия — цели да с променят старите модели на поведение, зародили се още от детството

Речева терапия

Чрез този тип терапия се възстановява говорната дейност на лица, загубили я, поради травма или заболяване. Речевата терапия се използва както при деца, така и при възрастни пациенти, претърпели инсулт. Говорната терапия е подходяща при следните видове речеви разстройства:

• артикулационни нарушения — невъзможност за правилно оформление на звуци в думите
• рецептивни нарушения — невъзможност за разбиране на думите в изреченията
• експресивни разстройства — затруднено предаване или изразяване на информация
• резонансни нарушения — при спиране на въздушният поток в носната или устна кухина, звуците се променят
• нарушения във флуидността — нарушения в потока, ритъма и скоростта на изговаряне на думите
• когнитивно-комуникационни разстройства — поради увреда в някоя част от мозъка, настъпват затруднения в мисловния процес
• дизартрия — бавна реч, дължаща се на слабост на мускулите, участващи в говоренето
• афазия — невъзможност за изговаряне и разбиране на думите

Преди започване на терапията, логопедът трябва да установи какъв вид е говорното нарушение и да създаде план за лечение. За стимулиране на езиковото развитие се използват подходи като игра, рисунки, модели на предмети и други.

Неоперативно лечение на късогледство

Миопия (късогледство) е неспособност за виждане на далечни разстояния. Много за факторите за развитието й — генетична предразположеност, дълго време пред монитор или четене. Най-често се появява в детска възраст и с течение на годините прогресира.

Коригира се хирургично и нехирургично. В тази рубрика се разглеждат нехирургичните методи, а те са — очила, лещи и ортокератология. В зависимост от степента на късогледство очилата или лещите могат да се носят само при интензивна зрителна работа.

Очилата за по-безопасния вариант, тъй като носенето на лещи крие някои рискове. Например по-голям е шанса за инфекция, при изваждането или поставянето им може да се нарани роговицата.

Ортокератологията е начин за корекция, при който всяка вечер се поставят газопроницаеми лещи. Те променят роговицата, докато пациента спи и на сутринта се премахват. През деня може да вижда съвсем нормално.

Трудова терапия и професионална рехабилитация, некласифицирани другаде

В тази рубрика се разглежда трудовата терапия при възрастни и деца и възможността за връщане на някои от тях в работната среда. Терапията при деца се фокусира върху научаването и усъвършенстването на умения за деца с увреждания. Помага и да се развият когнитивни, физически и психосоциални умения.

При възрастни хора обикновено се прилага след злополука, травма, неврологични заболявания и други. Преди започване на терапията, трудовият специалист трябва да оцени какви са възможностите на пациента, кои действия може да извършва самостоятелно и до каква степен.

Трудовата терапия се фокусира върху научаването или усъвършенстването на основни умения. Трудовите терапевти обучават и семействата на такива хора, за да могат по-добре да ги обгрижват.

Използвайки принципите на ергономията, професионалната рехабилитация цели да се отстранят или понижат действията на рисковите фактори за здравето на работниците. По този начин се понижава риска от трудова злополука и се повишава работоспособността им.

Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури

Тютюнопушенето, като всички останали видове зависимости, води до физическо и психическо пристрастяване. Лечението на тютюнопушенето започва с определяне на пациента какъв тип пушач е — с кафе, при стрес, при сбирки.

Установено е, че някои действия увеличават желанието за запалване на цигара, като например консумацията на алкохол, след нахранване, контакт с други пушачи.

След прекратяване на пушенето започва абстиненцията. При нея хората усещат неустоимо влечение да изпушат цигара, раздразнителни и напрегнати са. Симптомите на абстиненция се развиват няколко часа след изпушване на последната цигара и продължават различно време, като най-често отминават за няколко седмици.

Някои хора не искат да откажат цигарите от страх, че ще напълнеят. Никотинът, който се съдържа в тях потиска апетита и е нормално, след като не се приема, апетитът да се възвърне.

Съществуват най-различни методи за лечение на тютюнопушенето. При някои от тях, за да не се усетят симптомите на абстиненция, се внася по друг път никотин в тялото (лепенки, пластири). Друг начин за справяне с проблема са груповите или индивидуални терапии, книги за взаимопомощ. Използват се и алтернативни подходи, като акупунктура и хипнотерапия.

Лечение, включващо рехабилитационна процедура, неуточнена

Рехабилитационните процедури имат за цел да помогнат на хората да се върнат към ежедневните си дейности след боледуване, травма, операция, раждане, хронична болка и други. За всеки пациент се изготвя индивидуална програма спрямо целите, нуждите и началната му точка.

Екипът за рехабилитация може да включва специалисти от всички медицински области, в зависимост от индивидуалните нужди на пациента. Терапията може да се извършва в стационарна или амбулаторна среда.