Рехабилитация на лица, страдащи от наркомания МКБ Z50.3

В рубриката рехабилитация на лица, страдащи от наркомания се разглеждат програми, фокусиращи се върху обучението на пациенти, чрез разнообразни и нови методи, за да живеят в среда без наркотици.

Пристрастяването към наркотици е състояние, което се характеризира с многократно приемане или прилагане на наркотични вещества — независимо дали това са незаконни наркотици като хероин, кокаин, екстази или законни лекарства, отпускани по лекарско предписание.

Хората стават физически и психически зависими от тези вещества. Независимо от вида пристрастяване, продължителната употреба на наркотици може да се превърне в сериозен проблем и да доведе до редица дългосрочни усложнения или дори да завърши с летален край.

Ако не се лекува може да доведе до вредно въздействие върху всички области от живота, включително способността за работа, взаимоотношения с околните и общото здраве и качество на живот.

Пристрастяването към наркотици е свързано с широк спектър от симптоми, които могат да варират в зависимост от вида наркотично вещество, метода на приемане, количеството, честотата на употреба, както и да бъде индивидуално за всеки човек. Най-честите признаци на зависимост са:

• Изграждане на толерантност към наркотиците, което означава, че трябва да се използват все по-високи дози и по-често.
• Фокусиране на все повече време за получаване и използване на наркотичното вещество.
• Харчене на много пари за наркотици, дори ако не могат да си го позволят.
• Неустоимо влечение към наркотика, което влияе на настроението и нивата на концентрация.
• Продължаване приема на наркотици, въпреки негативните ефекти.
• Появата на симптоми на отнемане (абстиненция) на наркотици, ако се спре приема.

Рехабилитация на лица, страдащи от наркомания е труден и дълъг процес, дори след детоксикацията, те са склонни отново да употребяват наркотични вещества. Лечението се изпълнява в специализирани центрове за лечение на зависимости.

Фази на лечение

1. Създаване на индивидуален план за справяне с проблема.
2. Детоксикация на тялото от наркотичното вещество (симптоми на абстиненция).
3. Терапия в центъра за лечение.
4. Последваща терапия след напускане на медицинското заведение.

По време на първата фаза наркозависимият преминава през различни оценки, които позволяват на лекуващия екип да определи най-добрата програма за нуждите му. Целта е да се разработи персонализиран план за лечение въз основа на оценка на неговото физическо, емоционално и социално функциониране.

Обикновено се извършват преглед, психологическа оценка и психосоциална оценка. В допълнение към информацията за лична употреба на наркотици, се търсят зависимости и от страна на други членове на семейството.

Ако пациента има и други здравословни проблеми се обсъждат допълнителни възможности за лечение. В екипа се включва специалист в дадената област.

Детоксикацията на тялото от наркотични вещества е опасен процес, заради абстиненцията, затова се извършва под медицинският контрол. По този начин се гарантира безопасността на пациента.

При някои наркотични вещества (хероин, опиоидни лекарства) се дава медикамент за облекчаване на симптомите на отнемане. Фармакотерапевтичният режим, необходим по време на детоксикацията, може да се различава според вида на зависимост, както и тежестта на абстиненцията.

След приключване на детоксикиращата фаза, следва фазата на възстановяване (рехабилитация). През нея се провежда интензивна терапия, разглеждат се основните проблеми, които водят до употребата на наркотични вещества.

Видове хоспитализации (стационарна, извънболнична и частична хоспитализация)

Програмите за стационарно лечение целят пациента да се откъсне от стария си начин на живот, като го извади от потенциално проблемна домашна или социална среда и го настани в лечебно заведение, което предлага денонощна грижа.

Ако се налага изпълняването на работни или семейни задължения (грижи за деца или възрастни), амбулаторната помощ позволява да се поддържат някои от тези отговорности. Амбулаторната грижа е подходящ вариант и за тези с по-леки или краткотрайни зависимости, но може да бъде по-малко ефикасен избор за тези със сериозни, дългосрочни зависимости.

Програмата за частична хоспитализация е болнична форма на извънболнична рехабилитация. Може да се проведе в същата обстановка както програмата за стационарно лечение, но нивата на грижи са различни. Осигуряват се грижи за пациенти, които имат леки до умерени симптоми на абстиненция и вероятно няма да опасни и не изискват медицински надзор денонощно.

Видове терапия

Индивидуална терапия

1. Пациентите често правят самоанализ, като идентифицират кога са започнали да използват веществото и защо са започнали да злоупотребяват с него.
2. Получават стратегии за това как да управляват по-ефективно времето си.
3. Пациентите се научават да идентифицират кои ситуации стимулират поривите им да прибегнат до наркотични вещества.

Групова терапия

Всъщност груповите сесии са основата на много програми за рехабилитация. Груповата настройка позволява на тези, които се възстановяват от пристрастяване, да общуват с други, които са в подобни ситуации. Често е полезно за възстановяването на такива хора да знаят, че не са сами. Това усещане за подкрепа от общността е неразделно в процеса на възстановяване.

Семейна терапия

Много рехабилитационни центрове предлагат семейна терапия като част от тяхната програма. В някои програми за рехабилитация членовете на семейството се насърчават да участват в сеансите. По този начин семейството може да служи като опора за пациента.

В рубриката рехабилитация на лица, страдащи от наркомания се включват и последващите грижи. Редовните терапевтични сесии след рехабилитация, както индивидуална, така и групова терапия, могат да помогнат на пациентите да останат отговорни за своята трезвост по пътя към възстановяване.

Дори след като пациентите са завършили първоначалната си рехабилитационна програма, те не са приключили с възстановяването си. Преди завършване на програма за лечение на зависимости пациентът ще се срещне със специалисти, за да обсъди план за последваща помощ.

Много съоръжения за рехабилитация на зависимости имат собствени проследяващи програми за подпомагане на пациентите при завръщането им към естествената им среда. Такива програми за последваща грижа могат да се състоят от допълнителни консултации, срещи и групи за подпомагане. На много от пациентите след рехабилитация, се извършват клинични тестове, за проверка на наркотични вещества.