Трудова терапия и професионална рехабилитация, некласифицирани другаде МКБ Z50.7

В рубриката Трудова терапия и професионална рехабилитация, некласифицирани другаде се разглежда трудовата терапия при деца и възрастни и връщането на някои от тях към работната среда след дадено медицинско заболяване. Трудовата терапия е съществена част от рехабилитационната програма, тъй като позволява на хората да се върнат към нормалния си начин на живот.

Трудова терапия за деца

Трудовите терапевти работят с пациенти от различни възрастови групи — от бебета до възрастни пациенти. При децата се подпомагат растежа и развитието, хранителните навици, игрите, социалните умения и образованието. Трудовата терапия също се фокусира върху насърчаване на функционалните умения на деца с увреждания. Трудовата терапия също помага да се развият физически, когнитивни и психосоциални умения при децата.

Трудова терапия за възрастни

Трудовата терапия за възрастни хора поставя специален акцент върху действията, които индивидът все още е способен да извършва, вместо върху това, което не могат, като така им позволява да преодолеят своите ограничения или предизвикателства. Трудовите терапевти също обучават и семействата на такива пациенти, относно грижите, които трябва да полагат.

Трудотерапията помага за много състояния, някои от които са:

• Мускулна слабост
• Артрит, болки в ставите
• Развитие в детската възраст
• Наранявания на работното място
• Трудови наранявания
• Следортопедична рехабилитация
• Неврологични състояния
• Хронично подуване
• Рехабилитация след рак на гърдата

Чрез образоване, техники за рехабилитация и упражнения, трудотерапевтите насърчават повторното обучение и усъвършенстване на фините двигателни умения, силата и сръчността.

Преди започване на терапията, се оценява състоянието на индивида. Терапевтът ще определи кои видове дейности могат да се извършват без никаква помощ, кои се нуждаят от някаква помощ и кои изобщо не могат да бъдат извършени. След това се разработва персонализиран план за грижи въз основа на причината и степента на дисфункцията, както и какви специални услуги и терапевтични интервенции може да са необходими.

За разлика от физическата терапия, която се фокусира върху възстановяване на мускулната сила, гъвкавост и обхват на движение, трудова терапия и професионална рехабилитация, некласифицирани другаде са от ключово значение за възстановяване на способностите за извършване на основни ежедневни дейности. Способността за успешно завършване на програмата позволява на възрастните хора да станат възможно най-независими.

Някои от дейностите, на които се обръща внимание, за подобряването им, са хранене, къпане, подвижност, лични хигиенни навици (подстригване, миене на зъби, сресване на косата), обличане на дрехи и по-сложни ежедневни дейности като готвене, писане, почистване.

Трудовите терапевти също могат да помогнат за създаването на безопасна домашна среда за възрастните. Те посещават дома и дават насоки, кои неща трябва да се променят, може да са необходими модификации, за да улеснят живота на пациента и семейството му, препоръчват помощни устройства или подобрения в дома, които ще помогнат на възрастните хора да изпълняват задачи и да живеят възможно най-безопасно и самостоятелно.

Професионална рехабилитация

Трудотерапевтите използват принципите на ергономията по време на трудовия процес, за да оценят задачите и работното място на пациента и да идентифицират рисковите фактори в рамките на работното място. Ергономичните принципи се прилагат при отправяне на препоръки за промени в работните задачи, инструменти, оборудване или работна среда.

Основната цел на трудовата рехабилитация е безопасното връщане на работника на работното място възможно най-скоро след трудовата злополука. Вторичните цели са осигуряване на по-безопасна работна среда, намаляване на разходите за здравеопазване, намаляване на загубените работни дни и повишаване на удовлетвореността и производителността на работниците.

Процесът на трудовата рехабилитация протича в пет основни фази:

1. Оценка на работника, тяхната обичайна работа и конкретните фактори (лични и екологични), които влияят върху връщането им на работа.
2. Търсене на връзка между здравословното му състояние и работната среда.
3. Поставяне на краткосрочни и дългосрочни цели.
4. Разработване на интервенции.
5. Изпълнение на програмата, мониторинг, измерване на резултатите и преглед.