Локализиран оток МКБ R60.0
Състояние на хиперхидратация, изразяващо се натрупване на свободна течност в извънклетъчното пространство, се определя като оток. Отокът може да бъде симптом на патологично състояние на организма, свързан със "задържане на вода", или израз на пренатоварване, при което се надвишава физиологичен праг. Спрямо площта, по която се разпространявана, отокът бива генерализиран или локализиран оток.
Локализиран оток се наблюдава предимно по глезените и ходилата. Отокът може да се наблюдава само в единия крайник или по едно и също време да ангажира двата крайника.
Непатологичен оток
Непатологични отоци се наблюдават най-често при следните състояния.
Състояния на хиперхидратация
Прекомерно приемане на течности, при което се нарушава хомеостазата на организма. Задръжката на вода се подпомага и от повишена консумация на сол. Химичното название на готварска сол е йонното съединение натриев хлорид. Водеща е ролята на натриевия йон, който е в основата на клетъчния йонен транспорт. Натрият е йон на екстрацелуларната (извънклетъчната) течност и при завишаване на стойностите му настъпва нарушен клетъчен транспорт и задръжка на вода. Като резултат настъпва оток на телесните тъкани.
Наднормено тегло
Наднорменото тегло се приема като рисков фактор за възникване на локализирани отоци. Генезата му е многофакторна.
Продължително стоене в изправено състояние
Касае се предимно за професионален рисков фактор при някои професии, като например лекари, работници от сектор промишленост, земеделие, продавач-консултанти, хигиенисти и други.
Носене на неудобни обувки
При тесни обувки, обувки на висок ток или обувки с неподходящи подметки се променя естественото положение на ходилото. Отокът настъпва поради нарушаване на регионалната циркулация.
Хормонални колебания
При млади жени е свързано с колебания на менструалния цикъл. Хормонален дисбаланс настъпва и при менопауза.
Нездравословно хранене, тютюнопушене, намалена физическа активност са допълнителни фактори влошаващи периферната циркулация на крайниците и предизвикване на локализирани отоци.
Патологичен оток
Патологичните отоци настъпват при дисбаланс на хидростатичното и онкотичното налягане в артериалната и венозната част на капилярите. При физиологично състояние хидростатичното налягане в артериалната част на капилярите е по-високо от онкотичното, тоест 40 mm Hg към 30 mm Hg. В същото време хидростатичното налягане във венозната част на капилярите е по-ниско в сравнение с онкотичното, тоест 15 mm Hg към 25 mm Hg. Патогенетични механизми на този дисбаланс са:
- Болести, свързани с повишено хидростатично налягане
- Болести, свързани с понижено онкотично налягане в кръвоносните съдове
- Повишена пропускливост на кръвоносните съдове, например при възпаление
- Повишено онкотично налягане в тъканите
- Нарушения в лимфотока
Тези патологични механизми могат да бъдат групирани като три основни механизма, поради които възниква локализиран оток:
- Нарушаване на ендокринно-бъбречната регулация, при което се задържа излишно количество натрий и вода. Установява се при остра бъбречна недостатъчност, шокови състояния, тромбози, аневризми, дисекация на кръвоносните съдове и други. При настъпване на тези остри и животозастрашаващи състояние организмът преразпределя циркулацията от периферните органи към централните - сърце, бял дроб и мозък. Тоест настъпва състояние, известно като централизация на кръвообращението. Като резултат се нарушава кръвообращението в бъбрека и намалява филтрационната им способност. При намалена бъбречна перфузия (оросяване) бъбрекът предизвиква вазоспазъм на еферентните артериоли и се опитва самостоятелно да подобри регионалния кръвоток и по този начин да възстанови филтрационната способност. Активира и ренин-ангиотензин-алдостероновата система. Впоследствие се увеличава концентрацията на натриевите йони и настъпва "задържане на вода".
- Нарушаване на равновесието на Старлинг, тоест доминиране на хидростатичното налягане над онкотичното - белодробен оток, плеврален излив, сърдечна недостатъчност, хронични бъбречни заболявания, чернодробна цироза с асцит, чернодробна недостатъчност.
- Нарушен лимфоток - първични заболявания на лимфната система, постоперативни нарушения на лимфотока, паразитози (токсоплазмоза, филариоза). Честа причина за локализиран оток на долните крайници се явява нарушеният лимфен дренаж при механична блокада или спазъм. Лимфна стаза се установява при ракови заболявания или метастази.
Симптоми
Клиничната презентация на локализиран оток по долните крайници е спрямо произхода на отока.
Ортостатичен оток след натоварване се изразява с тежест, затруднена подвижност, но след краткотрайна почивка и елевация (повдигане на крайника) отокът се резорбира. Не се установява болка или промяна на цвета на кожа. Отоци при венозни заболявания, като например емболия и тромбоза на артерии на долните крайници, протичат с драматична клинична картина, породена от силна болка, промяна на цвета на кожата, промяна на регионалната температура и сетивността.
Графично представяне на произхода и симптоматичното протичане на локализирания оток на долните крайници:
Оток от венозен произход |
Оток от сърдечен произход | Оток от лимфен произход | |
Разпространение |
Едностранен (само единия крайник) | Двустранен | Едностранен |
Локализация |
Долната част на подбедрицата и глезена, не се ангажират ходилата |
Долната част на подбедрицита, включително ходила |
Подбедрица и ходило |
Симптоматична изява | Болка, тежест и дискомфорт | Липсват оплаквания | Дискомфорт, тежест |
Консистенция на отока | Мек, остава трапчинка при изследване | Мек, остава трапчинка при изследване | Променя се спрямо прогреса на заболяването |
Кожни промени | Пигментация, атрофия | Суха кожа, лека пигментация | Хиперкератоза |
Повлияване от почивка | Подобрява се | Леко подобрение | Липсва |
Повлияване от елевация | Подобрява се | Леко подобрение | Липсва |
Диагноза
След снемане на анамнестичните данни се прилага физикален преглед на пациента. Палпаторно се изследва степента на локализирания оток. Отокът се класифицира в четири степени:
- Нулева степен - при тангенциален натиск няма хлътване.
- Първа степен - при умерен тангенциален натиск кожата хлътва до 2 мм, но след това бързо се възстановява до първоначалния си вид.
- Втора степен - хлътването е до 4 мм, а възстановяването на структурата до първоначалното си положение трае около 15 секунди.
- Трета степен - отново се прилага умерен тангенциален натиск, при който се установява депресия (хлътване) около 6 мм и бавно възстановяване, траещо около минута.
- Четвърта степен - при натиск депресията е над 8 мм, а времето за възстановяване на първоначалната форма е повече от 2 минути.
В диагностицирането на "задържането на вода" се прилагат клинични и параклинични изследвания за установяване на произхода на отока.
Лечение
До етиологично уточнение терапията на локализиран оток е симптоматична. Нефармакологичният етап от лечението включва спазването на хигиенно-диетичен режим. Препоръчва се:
- Ограничаване на приема готварска сол и вода. Препоръчителната дневна доза на готварската сол около 1,6 г., а приема на вода при здрави около 2 литра.
- Избягване на продължителното изправено стоене.
- Носене на еластични чорапи.
- Препоръчва се ежедневна и с умерен интензитет физическа активност, траеща около 120 минути.
Медикаменти, които стимулират диурезата, се наричат диуретици. За бързото редуциране на локализирания оток се приемат бримкови диуретици. Те са основен клас диуретици, чийто ефект настъпва в рамките на няколко минути. Но този ефект е краткотраен. Тяхното действие на нивото на нивото на възходящата част на бримката на Хенле и ограничават натриевата резорбция. Като резултат се увеличава отделянето на вода, тоест стимулира се диурезата.
Тиазидните диуретици се препоръчват при наличието на хронични отоци. Те действат на нивото на дисталната част на бъбречните тубули. Действието им се свежда до блокиране на натриевата реабсорция и увеличаване на водата екскреция. При приемане на диуретици, освен натриевия и водния баланс, се нарушава баланса и на другите йони. Следователно настъпва електролитен дисбаланс, например при задържането на калиеви йони се увеличава калиевата концентрация и може да настъпят ритъмно-проводни нарушения. Затова диуретичната терапия се назначава и контролира от лекар.
Симптоми и признаци при Локализиран оток МКБ R60.0
- Оток на краката
- Болка в крака
- Оток в областта на глезена
- Затруднено ходене
- Задръжка на течности
- Усещане за изтръпване и мравучкане по крака и/или пръстите
Лечение на Локализиран оток МКБ R60.0
- Диета с ниско съдържание на сол
- Еластични чорапи
- Здравословен хранителен режим
- Здравословно тегло
- Лайфстайл лечение
- Масаж
Изследвания и тестове при Локализиран оток МКБ R60.0
Продукти свързани със ЗАБОЛЯВАНЕТО
ТАМЯН ФОРТЕ капсули * 60 ЕСПАРА
ХИДРОЛЕСС СЛИМ капсули * 60
СЕЛ КЛИЙНЪР капсули * 60 БИОТИКА
ВОЛТАРЕН ФОРТЕ гел 2.32% 150 г
БИЛКОВА АПТЕКА ТИНКТУРА ХВОЩ 50 мл
СУОНСЪН ЕКСТРАКТ ОТ ДИВ КОНСКИ КЕСТЕН С 22% ЕСЦИН таблетки с удължено освобождаване 200 мг * 120 SWH041
ПРОМОРЕПАРИЛ таблетки 20 мг * 40
ТИНКТУРА ВОДНА ЛЕЩА 100 мл
ПАНАЦЕЯ ТИНКТУРА БЯЛ РАВНЕЦ 100 мл
ФЛЕВИЯ таблетки * 30 НИКСЕН
Библиография
Основи на патофизиологията; Под редакцията на Д. Илучев и А. Стойнев. МИ "Райков"
https://en.wikipedia.org/wiki/Edema
https://simple.wikipedia.org/wiki/Oedema
ЗАБОЛЯВАНЕТО е свързано към
- Домашно лечение срещу подути пръсти на ръцете
- Инжекционни кортикостероиди
- Премахнете отока и синината след натъртване с природни средства
- Лечение с COX-2 инхибитори
- Как да си помогнем при подути крака
- Храни и билки естествени диуретици
- Използвайте ябълков оцет при подути крака
- Див рожков, дърво на Юда, Церцис
- Диуретици
- Лечение със спиронолактон
Коментари към Локализиран оток МКБ R60.0