Хроничен простатит МКБ N41.1

Заболяванията на простатната жлеза показват висока честота, поразявайки мъже от всички възрасти. Различните по етиология увреждания са по-характерни за определени възрастови групи. Така например туморите на простатата се срещат по-често в напреднала възраст, острият простатит е характерен за мъжете в активна възраст, а хроничният простатит се среща както при млади, така и при по-възрастни представители на силния пол.

Хроничният простатит представлява едно от най-често срещаните в клиничната практика възпалителни заболявания на простатата, като често дори се открива случайно (при някои от пациентите липсват характерни прояви).

Основната разлика от острата форма на болестта е давността на симптомите и наличните прояви, като при хроничен простатит е налице персистиране над три месеца, докато при острия тяхната давност е в рамките на няколко седмици.

Познаването на болестта, типичните клинични симптоми и особеностите в протичането подпомага назначаването на подходяща и ефективна терапевтична схема при всеки отделен пациент.

Причини и рискови фактори за развитие на хроничен простатит

Редица причини и фактори съдействат и благоприятстват за развитието и прогресията на хроничния простатит при отделните пациенти, като най-общо се различават две основни форми на болестта, а именно:

• хроничен бактериален простатит: тази форма на болестта се среща по-често в клиничната практика, като най-често причините, водещи до развитие на остър простатит са същите, които благоприятстват развитието на хроничен простатит. Често нелекуваният, неглижиран или неправилно третиран остър бактериален простатит хронифицира, показвайки съответната клинична картина. По-характерен е за мъже в средна и напреднала възраст
• хроничен небактериален простатит или синдром на хронична тазова болка: тази форма на болестта по клинично протичане не се различава съществено от хроничния бактериален простатит, като основните разлики идват при лабораторните изследвания, които установяват стерилна среда и липса на бактериална флора. Специлистите не са единодушни относно етиологията и патогенезата на тази форма, като състоянието често се открива при млади, привидно здрави мъже

За развитието на двете форми на хроничен простатит съдействат различни фактори, създаващи благоприятен терен за хронифициране на остър простатит и преминаване в неговата хронична форма.

При повечето от пациентите е възможно изясняване на конкретните етиологични причини, но при други това не е възможно и заболяването се означава като идиопатично, а лечението е стандартно.

При възможност за изясняване на етиологичните причини и фактори, довели до прогресията на болестта, е налице по-добра терапевтична гъвкавост и назначаване на конкретни, целенасочени и подходящи за състоянието на конкретния пациент лечебни мерки.

Към най-честите причини за развитието на хроничен простатит се включват:

• остър простатит: в повечето случаи хроничният простатит е последица от остро възпаление на простатната жлеза, но може да се развие и първично. Неразпознаването на острия простатит, липсата на лечение, неглижиране на състоянието, както и неподходящата терапия създават добри предпоставки за хронифициране на процеса
• бактериални инфекции: най-често срещаните групи микроорганизми, причиняващи хроничен простатит са: E. coli, Klebsiella, Proteus, Staphylococcus, Trichomonas, P. aerugenosa и други. Обикновено причинителите на често срещаните инфекциозни заболявания на отделителната система са отговорни и за развитието на хроничен простатит. Пътищата за достигане на инфекциозните причинители до простатата са възходящ (от уретрата), низходящ (от пикочния мехур, уретрите или пиелокаликсната система на бъбрека), по съседство (от дебелото черво) или по кръвен път (от друго инфекциозно огнище в организма). Важна особеност е, че различните по вид и локализация инфекции могат да се разпространят хематогенно, по лимфогенен път или друг начин и да ангажират простатната жлеза
• сексуално-трансмисивни заболявания: наличието на подлежащо, предавано по полов път, инфекциозно заболяване (сифилис, хламидиаза, гонорея, трихомониаза и други) също може да стане причина за ангажиране на простатата и развитие на хроничен простатит, като към общите прояви на болестта се наслагват и уврежданията на жлезата
• ятрогенно увреждане: възможно е засягане на простатната жлеза в хода на някои манипулации, минимално инвазивни интервенции, диагностични процедури, като най-често такива са цистоскопия, при биопсия на простатата или пикочния мехур, при катетеризация, при оперативно лечение на съседни органи и други
• други подлежащи заболявания: при много от пациентите определени подлежащи заболявания в комбинация с други предразполагащи фактори стават причина за развитието на хроничен простатит. Такива например са всички заболявания, водещи до имунен дефицит (ХИВ, СПИН, различни тумори, левкемия, след продължителна химиотерапия или лъчетерапия и други), тромбофлебит, сърдечно-съдови патологии, болести на отделителната система и други

Комплексното въздействие на няколко от гореизброените фактори е най-честата причина за развитие на хроничен простатит, като независимо от причините и формата на болестта, симптомите обикновено са идентични, а тяхното познаване играе ключова роля за предприемане на своевременни терапевтични мерки.

Характерни симптоми при хроничен простатит

Клиничната картина при хроничен простатит показва известна вариабилност при отделните пациенти. Болните, страдащи от хроничен простатит могат дълго време да нямат оплаквания и болестта да бъде открита при рутинен преглед.

При много от пациентите симптомите показват обостряне и затихване, като различни фактори могат да играят ролята на тригери.

Урологичните симптоми показват различна тежест, интензивност и не са налични при всички пациенти, като често могат да бъдат изтълкувани погрешно.

По-голяма част от заболелите се оплакват от неспецифични оплаквания, като обща отпадналост, бърза умора, нарушение в съня. Често са потиснати, чувстват периодично или постоянно главоболие, нежелание за работа. Имат и разстройства в половата функция, които могат да завършат с импотенция. Много често причина за нея е страхът, че няма да могат да извършат половия акт като налице е психическа импотенция с невроза. При други случаи се наблюдава преждевременна еякулация, което се дължи на дразнене на нервните окончания в простатната жлеза.

Към характерните прояви на хроничен простатит се включват обикновено някои от следните:

• болка: първите симптоми са болки в областта на седалището, които се разпространяват към слабините. Те могат да се усилват в началото и края на половия акт, като се разпространяват към ингвиналния канал, бедрата и кръста. Могат да бъдат стрелкащи, тъпи, постоянни или периодични. Понякога се усилват при употреба на алкохол, при преумора, стрес и други фактори. Болковият синдром е най-характерната проява при хроничния простатит, като най-често болките се описват в перинеалната област, ректума, тестисите, пениса и значително нарушават комфорта на пациента
• урологични нарушения: наблюдават се смущения при уринирането, придружени с парене и/или болка при уриниране. При много от пациентите в края на уринирането или дефекацията се отделят няколко капки простатен секрет, в който може да има и кръв. Това прави силно впечатление на болните и ги кара да се обърнат към лекар. При много от пациентите се наблюдават полакиурия (често уриниране), никтурия (учестено уриниране нощем), затруднено стартиране на уринирането, нарушения в траекторията при уриниране, невъзможност за пълно изпразване на пикочния мехур и други
• прояви на инфекция: при хроничен бактериален простатит често са налице и общи прояви, насочващи към инфекциозен процес, като фебрилитет (повишена телесна температура), общо неразположение, умора, слабост, болки в мускулите и други

Заболяването може дълго време да протече с леки до умерени и неспецифични прояви, което обикновено е и причината за забавеното посещение при личния лекар. Болковият синдром често се тълкува погрешно от пациентите и се третира самоцелно със симптоматични обезболяващи средства, без предварителна консултация със специалист.

Заболяването персистира различен период от време, като при някои пациенти се касае за над година.

Като усложнение на заболяването може да се развият репродуктивни нарушения, включително безплодие и различни по вид усложнения, засягащи отделителната система.

Поставяне на диагнозата при хроничен простатит

За поставяне на диагнозата при хроничен простатит е необходимо провеждане на клинични, лабораторни и образни методи на изследване с цел установяване на вида на простатита (бактериален или не), различаването му от някои други заболявания на простатата (хиперплазия на простатата, карцином, остър простатит и други) и уточняване на налични развили се усложнения.

Най-често прилаганите диагностични подходи включват следните методи:

• анамнеза: подробният разпит на пациента може да подпомогне уточняването на причините, довели до развитието на болестта (скорошен остър простатит, наличие на сексуално-трансмисивно заболяване, манипулации и други). Симптомите при някои пациенти са по-слабо проявени, поради което нямат особена тежест за уточняването на диагнозата
• физикален преглед: физикалният преглед при пациентите с хроничен простатит може да даде полезна информация за тежестта на процеса и неговата давност. При някои пациенти се наблюдава влошено общо състояние, блед и уморен вид, докато при други липсват съществени отклонения. Рутинно се извършва така нареченото ректално туше, чрез което клиницистът палпира простатната жлеза и събира информация за промени в нейната плътност, консистенция, размери и други характеристики
• изследване на урина: при наличие на бактериална инфекция обикновено се откриват бактерии в урината, в комбинация с някои други отклонения. Изследването на урината, изготвянето на урокултура и последваща антибиограма подпомага значително назначаването на ефективно етиологично лечение на бактериалния хроничен простатит
• кръвни изследвания: рутинно се изследват пълна кръвна картина, проследява се функционалната активност на бъбреците (изследват се креатинин, урея), черния дроб (изследват се чернодробните ензими), проследяват се нивата на С-реактивния протеин, а по преценка на лекуващия лекар се изследват и нивата на простатно-специфичния антиген (ПСА), които са завишени при възпалителни и неопластични увреждания на простатата
• образна диагностика: с висока информативна стойност за промените в структурата на простатната жлеза, както и за разграничаване на възпалителни от неопластични процеси са образните методи на изследване. Препоръчва се извършване на ехография (ултразвуково изследване), а при наличие на противоречиви резултати и съмнения за туморен растеж се налага провеждане на компютърна томография и/или ядрено-магнитен резонанс
• биопсия на простатата: материал за хистологично изследване от простатата се взима само при определени пациенти при съмнения на лекуващия лекар с цел уточняване на вида на процеса, развиващ се в жлезата. Процедурата се извършва под анестезия, обикновено в амбулаторни условия, като резултатите са с изключително висока информативна стойност и потвърждават диагнозата

Обработката на получените резултати позволява адекватно диагностициране на болестта и диференциране от други, протичащи идентично заболявания, като например остър простатит, невъзпалителни заболявания на простатата, хипертрофия на жлезата, карцином и други.

Лечение при хроничен простатит

Лечението при хроничен простатит се определя индивидуално при всеки отделен пациент в зависимост от редица фактори, като с най-голямо значение са наличието или липсата на бактериална инфекция, подлежащи усложнения, други придружаващи заболявания, възраст и общо състояние на пациента.

Обикновено лечението е комплексно, като съчетава в себе си конвенционални методи на класическата медицина (лекарства, при нужда и оперативна интервенция) заедно с алтернативни подходи, промени в начина на живот, ограничаване на вредните навици и други.

Терапевтичният план за лечение на хроничен простатит обикновено включва някои от следните средства и методики:

• антибиотици: наличието на бактериална инфекция е задължително показание за провеждане на подходящо антибиотично лечение. Препоръчват се препарати с широк спектър, ефективни срещу конкретния причинител (при неговото изолиране и извършване на антибиограма за определяне на лекарствена резистентност) с добър профил на безопасност и нисък риск от лекарствени взаимодействия и нежелани ефекти. Често се прилагат представители на бета лактамните антибиотици, макролидите, хинолоните (особено ципрофлоксацин и левофлоксацин), сулфонамидите и други, като дозовият режим се определя индивидуално, а продължителността на терапията варира в зависимост от терапевтичния отговор, като при някои пациенти може да достигне и до шест месеца. При възможност се препоръчва предприемане на превантивни мерки за ограничаване на страничните ефекти от продължителното антибиотично лечение, като например прием на пробиотици, витаминни добавки и други
• нестероидни противовъзпалителни средства: препарати от групата на нестероидните противовъзпалителни средства (напроксен, ибупрофен и други) се прилагат поради техните изразени противовъзпалителни свойства, а при нужда и във връзка с добрия им антипиретичен ефект (за облекчаване на повишената температура). Подбират се подходящи препарати, които да не повлияват хода на подлежащи хронични заболявания (особено на стомашно-чревния тракт), като се препоръчва прием на най-ниските ефективни дози
• аналгетици: за облекчаване на болковия синдром, съпътстващ различните форми на болестта, често се назначават подходящи аналгетици, като дозата и честотата на прием се определят индивидуално. Предпочитат се препарати с добър профил на безопасност, които при продължителна употреба не застрашават здравословното състояние на пациента
• упражнения на Кегел: упражненията на Кегел са изключително полезни за овладяване на по-леките симптоми при хроничен простатит, като при правилна техника на изпълнение и достатъчно продължително приложение водят до относително добри резултати
• алтернативни средства: редица методики от алтернативната медицина намират приложение за облекчаване на проявите при хроничен простатит, като важно условие е тяхното приложение като допълнителна терапия. След консултация с лекуващия лекар пациентите могат да се насочат към акупунктура, акупресура, медитация, йога, биофийдбек, някои упражнения от физикалната терапия и други. По преценка на лекуващия лекар към конвенционалната терапия могат да се включат и някои билки и лечебни растения
• хирургично лечение: при малък процент от пациентите голямата давност на процеса, наличието на усложнения и тежки прояви могат да станат причина за необходимост от оперативно лечение. В зависимост от състоянието на пациента се прилагат минимално инвазивни процедури за облекчаване на симптомите или простатектомия за цялостно отстраняване на простатата

В цялостната терапия на хроничния простатит е необходимо съобразяване и с психичното и емоционално състояние на пациента, тъй като често провокатор на симптомите се оказва хроничният стрес. Предлагането на различни техники за релаксация и овладяване проявите на стреса в комбинация с ограничаване на вредните навици (прием на алкохол, прием на съдържащи кофеин напитки), здравословно и пълноценно хранене, подходяща физическа активност ще допринесат за подпомагане на възстановителните процеси и подобряване състоянието на пациента.

Лечението често е продължително и налага комплексен подход за повишаване на ефективността на различните методи.

Прогнозата при хроничен простатит се определя индивидуално в зависимост от давността на процеса, тежестта на проявите и цялостния здравословен статус на пациента. Ранното откриване и навременна терапия значително подобряват прогнозата, минимизирайки рисковете от поява на различни по вид усложнения.