Простатектомия

Заболяванията, засягащи простатата, са често срещани и предизвикват сериозен дискомфорт и притеснение при представителите на силния пол.

Много от тях подлежат на медикаментозно повлияване и подходящата лекарствена терапия води до задоволителни резултати и овладяване на основните симптоми, но в някои случаи медикаментите не водят до така желания ефект и опция на избор остава хирургичното лечение.

Извършването на простатектомия е необходимо при определени състояния и обикновено е опция на избор при злокачествени новообразувания, ангажиращи простатата, но също и при някои възпалителни процеси.

Решението за извършване на процедурата се осъществява от лекуващия лекар след провеждането на необходимите изследвания (образни, лабораторни) и изясняване на болния ползите от операцията и възможните рискове, съпътстващи хирургичната интервенция.

Манипулацията сама по себе си крие рискове, както в краткосрочен план (в резултат от операцията), така и в дългосрочен план (в резултат от отстраняването на органа).

Полезна информация за анатомичните особености на органа може да намерите в раздел Анатомия:

• Простатна жлеза (glandula prostata)

Какво представлява простатектомията?

Простатектомията е хирургична манипулация, при която се отстранява простатата (само части от нея или цялата) с или без отстраняване на някои разположени в съседство структури и съдове, както и регионалните лимфни възли.

Най-общо се различават два вида простатектомия, а именно парциална (често означавана като обикновена, проста, частична) простатектомия, при която се отстраняват само малки части от простатата и радикална (тотална, пълна) простатектомия, при която се отстранява цялата простата.

В зависимост от вида на операцията са налице следните възможности:

• абдоминална хирургия (отворена хирургия): пациентът е под обща анестезия (в безсъзнание), като за достигане на простатната жлеза има няколко достъпа, а именно ретропубисен достъп (прилага се предимно този подход, като се прониква чрез инцизия в коремната област под областта на пъпа до пубисната кост) и перианален достъп (много рядко се прилага, като инцизията се извършва в областта между скротума и ануса)
• лапароскопска хирургия: използва се лапароскопска техника, като вместо един голям разрез, се прониква и достига до простатната жлеза посредством няколко малки разреза
• роботизирана лапароскопска хирургия: използва се робот и съответната лапароскопкса техника, като този метод показва най-висока прецизност

Лапароскопските методи се отличават с висока ефективност, кратък болничен престой, бързо възстановяване и по-нисък риск от развитие на усложнения.

При избора на метод за операция важно значение играят вида на заболяването, неговата тежест, състоянието на пациента, наличието на придружаващи заболявания и/или рискови фактори и други.

В близкото минало отворената хирургия е считана за основен метод на приложение, но с навлизането на съвременните технологии в медицината лапароскопските методи показват многократно по-добри резултати и се използват все по-често.

Изборът на оперативен подход (радикална или частична простатектомия, отворена операция или лапароскопска) се осъществява въз основа главно на вида на заболяването (при злокачествени тумори се извършва радикална простатектомия, при хиперплазия на жлезата се извършва частична), някои индивидуални особености на пациента (пациенти с подлежащи заболявания, като например захарен диабет, затлъстяване, активни пушачи крият повече рискове и е необходим подход с повишено внимание) и възможностите на лекуващия лекар и лечебно заведение.

Пациентите се хоспитализират, като обикновено болничният престой е в рамките на три до пет дни (в зависимост от вида на операцията, наличието на следоперативни усложнения).

За минимизиране на рисковете от усложнения е необходима предварителна подготовка на болния за операцията (предоперативна подготовка) и подходящи грижи в периода след операцията (в следоперативния период).

При кои заболявания и състояния се прилага простатектомия?

Простатектомията е манипулация, която намира все по-ограничено приложение (с изключение на злокачествените новообразувания) във връзка с навлизането на съвременни, минимално инвазивни и високо ефективни технологии за справяне с доброкачествените неоплазми и възпалителните процеси, засягащи простатната жлеза.

Операцията се извършва най-често при доказан малигнен процес, засягащ простатата, който не показва данни за разпространение и засягане на околните структури (това се доказва с помощта на биопсия и резултатите от лабораторните изследвания).

В някои случаи при съмнения за малигнена неоплазия и след доказването на характера на болестта се предприемат нехирургични методики за лечение (химиотерапия, лъчелечение, радиация) или се назначава активно проследяване на пациента, тъй като ракът на простатата в редица случаи показва бавен ход на развитие.

За извличане на оптимални ползи от радикалната простатектомия се препоръчва пациентите да са на възраст под 75 години с очаквана продължителност на живота поне още 10 години и локализиран простатен карцином.

При наличие на доброкачествена простатна хиперплазия и изразено нарастване размерите на простатната жлеза частичната простатектомия се прилага с цел облекчаване проявите на болестта (чести позиви за уриниране, трудности и болезненост при уриниране, повишени позиви за уриниране през нощта, уринарни инфекции и други).

Частичната простатектомия се асоциира с повишен риск от усложнения и необходимост от по-дълъг възстановителен период в сравнение с другите методи, използвани за лечение на простатна хиперплазия.

В зависимост от състоянието на пациента операция се предприема при различни по етиология и тежест състояния, като например:

• Възпалителни болести на простатата
• Абсцес на простатата
• Атрофия на простатата
• Хиперплазия на простатата
• Карцином in situ на простата
• Злокачествено новообразувание на простатата
• Ретенция на урина

При злокачествени новообразувания хирургичното лечение и радикалното отстраняване на простатата често се съчетават с химиотерапия и лъчелечение за постигане на оптимални резултати и подобряване на прогнозата на пациента.

Хирургичното лечение рядко е опция на първи избор и обикновено се прилага при липса на ефективност от консервативните терапевтични режими и/или тежко, агресивно протичане на процеса, противопоказания за приложение на другите възможни лечебни подходи.

Тотална, радикална простатектомия с отстраняване на разположените в съседство структури, лимфни възли и някои съдове се извършва обикновено при наличие на злокачествено новообразувание на жлезата, докато при бенигнените заболявания и болестите с възпалителен характер обикновено се предприема частична простатектомия.

Във връзка с възможните рискове и дългосрочни усложнения от операцията се препоръчва предварително подробно запознаване на болния с ползите и рисковете от манипулацията, възможните мерки и средства за справяне при наличие на възникнали усложнения.

Какви рискове крие извършването на простатектомия?

Сериозни усложнения, свързани с извършването на радикална простатектомия, се наблюдават рядко, особено в ерата на съвременния технологичен напредък.

Въпреки това по време на хирургичната интервенция е необходимо повишено внимание за намаляване рисковете от едни от най-честите усложнения, наблюдавани след извършването на операция, а именно:

• кървене
• повишен риск от образуване на кръвни съсиреци и свързаните с тях усложнения
• инфектиране на оперативното поле
• инфекция на уринарния тракт
• засягане на съседни структури и органи (пикочен мехур, уретра, рядко ректум)
• засягане на разположени в съседство нерви
• лимфоцеле
• ингвинална херния

При първи прояви на инфекция (повишение на телесната температура, отпадналост, проблеми с уринирането, зачервяване, подуване на мястото на оперативното поле и други) се назначава терапия с подходящи антибиотици (след извършването на антибиограма за определяне на конкретния причинител и неговата чувствителност към различните антибиотици).

Едни от най-честите усложнения, наблюдавани след простатектомия, които притесняват в най-висока степен мъжете, са уврежданията на преминаващите нерви и развитието на еректилна дисфункция, импотентност, инконтиненция на урина (незадържане на урината).

При развитие на еректилна дисфункция се прилага подходяща терапия, най-често със силденафил, специално предназначени за целта лекарства за локално инжектиране или външна помпа.

Колкото по-млад е мъжът при извършване на операцията, толкова по-големи са шансовете за възможност за лечение и повлияване на еректилната дисфункция.

Като цяло рисковете от усложнения са ниски и се наблюдават при по-малко от десет процента от пациентите, като обикновено са краткосрочни и подлежат на противодействие.

Ефективността на простатектомията при рак на простатата е изключително висока и статистическите данни показват успешно пълно лечение и 10 годишна преживяемост при приблизително 85 процента от оперираните пациенти. Това е единственият радикален метод за лечение на рак на простатата и независимо от използваната методика се прилага широко за подобряване качеството и продължителността на живот на пациентите.

За оптимизиране на терапията и намаляване на рисковете от усложнения след простатектомия се препоръчва подходяща следоперативна грижа за пациента (катетеризация на пикочния мехур, приложение на антибиотици при необходимост, аналгетици, лекарства за лечение на еректилна дисфункция и други).

За пълно възстановяване на пациентите обикновено са необходими няколко седмици, но в някои случаи са необходими няколко месеца, като се препоръчва редовно проследяване на болния и профилактични прегледи и изследвания.