Лечение при рак на простатата

Неопластичните заболявания (тумори, рак) с различна локализация показват изключително тревожна тенденция за нарастване на своята честота в световен мащаб. Многобройните рискови фактори, които оказват своето въздействие за провокирането и възникването на различните видове тумори, действат с пълна сила и срещу много от тях сме напълно безсилни, докато за други можем да окажем известно противодействие.

Карциномите засягат в еднаква степен представителите на двата пола, като в зависимост от локализацията на туморния процес се наблюдават известни различия в честотата.

На едно от челните места по честота сред представителите на силния пол се нарежда ракът на простатата (простатен карцином, злокачествено новообразувание на простатата).

Редица фактори, които не подлежат на контрол, като например генетична предиспозиция, расова, етническа и национална принадлежност, хормонален профил и други, оказват влияние за неговото възникване и развитие и го нареждат в топ три на най-честите карциноми сред мъжете. Подмолното протичане на заболяването го прави трудно откриваемо.

При много от засегнатите липсват каквито и да е признаци за болестта, при други състоянието наподобява доброкачествената хипертрофия на простатата (често уриниране, затруднено стартиране на уринирането, по-слаба струя и други), а обикновено наличието на алармиращи признаци (болка, кръв в урината или спермата, подуване) се асоциират със значително напреднал карцином на простатата, засягане и на околните структури и наличие на метастази.

Своевременното лечение при рак на простатата и диагностицирането му в ранните етапи на болестта, когато процесът все още се ограничава само в простатната жлеза и няма данни за метастази в регионалните лимфни възли или други органи, значително подобрява прогнозата.

Терапията обикновено е комплексна и включва различни лекарствени средства, оперативни техники и други методи за лечение, като се препоръчва наблюдение на пациентите и продължително проследяване на някои лабораторни показатели с цел бърза и адекватна реакция при рецидив на тумора.

Полезна и изключително подробна информация за рисковите фактори, причини за поява, различните етапи на болестта и диагностичния подход за откриването на тумора може да намерите на:

• раздел Здравни проблеми: Рак на простатата
• раздел Заболявания: Злокачествено новообразувание на простатата

Лечение при рак на простатата: локална терапия

С напредване на медицината към днешна дата са разработени различни техники и средства за локално повлияване на туморния процес, а някои от масово използваните в миналото техники са подобрени и пригодени за безопасна употреба с многократно по-нисък риск от изява на различни по тежест нежелани ефекти.

Локалната терапия обикновено се прилага в случаите, при които карциномът на простата е ограничен в рамките на жлезата и не засяга разположените в съседство структури, както и при липсата на близки и далечни метастази.

Целта на локалната терапия е минимално увреждане на разположените в близост тъкани и органи и целенасочено действие към болестното огнище.

Често локалната терапия се съчетава с някои от методиките, прилагани за системен ефект, като целта е подобряване на ефективността на терапевтичния подход, отстраняване на карцинома и подобряване на състоянието на болния.

Към едни от най-често прилаганите в съвременната медицина локални методи за лечение при рак на простатата, се включват:

• хирургично лечение (операция): за хирургично лечение при рак на простата се прилагат различни оперативни техники, като едни от най-предпочитаните включват роботизирана лапароскопска радикална простатектомия, лапароскопска радикална простатектомия, ретропубична отворена радикална простатектомия. Всяка от тях се различава по вида на използвания инстурментариум, големината на разрезите (при лапароскопските и роботизираните операции разрезите са много по-малки в сравнение с отворената операция), периода за възстановяване, риска от нежелани ефекти. Хирургичното лечение се предпочита при добре локализирани и заемащи единствено простатната жлеза тумори. Често простатектомията се съчетава с лъчетерапия, а в някои случаи и с хормонална терапия за постигане на оптимални резултати. Едни от основните рискове, които крие хирургичното лечение, включват кървене, вторично инфектиране, еректилна дисфункция, инконтиненция на урината (неволево изпускане на урина, загуба на контрол над уринирането), като тежестта им варира при различните пациенти. Еректилната дисфункция и инконтиненцията на урина са едни от най-често наблюдаваните нежелани ефекти от операцията, с които пациентите се сблъскват
• лъчетерапия: облъчването с високоенергийни лъчи е често прилаган метод за лечение при рак на простатата, като в зависимост от особеностите на използваната методика, се различават най-общо 2 основни вида, а именно лъчетерапия с външен лъч или с вътрешно облъчване (брахитерапия), всяка от които се подразделя на различни видове в зависимост от особеностите на използваната методика. Най-общо външното облъчване използва фотони и се асоциира с по-висок риск от облъчване и засягане и на разположените в съседство тъкани и структури, докато при брахитерапията източникът на радиация се поставя на желаното място (в случая простатата). В някои случаи двата вида се комбинират за постигане на по-добър ефект. Възможни нежелани реакции в резултат от лъчетерапията включват чревни увреждания, инконтиненция на урината, еректилна дисфункция, включително и импотентност, което налага предварително обмисляне на репродуктивните планове
• криотерапия: криотерапията, криохирургията или криоаблацията използва ниските температури за постигане на желания ефект и унищожаване на раковите клетки. Извършва се под анестезия, като се прилага обикновено при пациенти, при които лъчетерапията и оперативното лечение по една или друга причина не се препоръчват
• фокална терапия: използва методиките на хайфу (HIFU) или това е високоинтензивен фокусиран ултразвук, фокалната криоаблация, както и необратимата електрокорпорация (нано нож). Фокалната терапия се прилага при малки по размери и ограничени само в простатната жлеза тумори, като се отличава с добра ефективност на фона на относително добър безопасен профил (нисък риск от нежелани ефекти). Високоинтензивният фокусиран ултразвук използва насочена и с висока интензивност ултразвукова енергия, чрез която се постига локална хипертермия (загряване) и разрушаване на туморната тъкан, като позволява изключително прецизно навигиране и облъчване само на засегнатите и увредени тъкани без никакво увреждане на третираната зона. Препоръчва се извършване от специалист с дългогодишен опит в областта в специализирано за целта лечебно заведение с цел оптимизиране на лечението и минимизиране на рисковете

Решението за извършване на лечение при рак на простатата се взима от екип от специалисти след внимателно обсъждане състоянието и статуса на пациента и подбор на подходяща за него терапевтична схема.

В някои случаи към локална терапия се прибягва след продължително активно наблюдение и проследяване на пациента и промени в някои лабораторни показатели и туморни маркери, насочващи към прогресия на процеса.

Като цяло локалните средства за лечение при простатен карцином се отличават с по-добра безопасност и висока ефективност при локализирани в жлезата карциноми.

При наличие на засягане на околните тъкани и метастази се обсъжда провеждане на системна терапия или комбиниране на локалните и системните методики.

Лечение при рак на простатата: системна терапия

При много от пациентите се налага прилагане на системен подход и използване на някои от методиките за постигане на системен ефект.

Това обикновено се налага при пациентите с авансирал карцином, който прораства извън пределите на простатната жлеза, засягайки разположените в съседство тъкани и структури, както и при наличието на близки (например в регионалните лимфни възли) и далечни метастази (кости, черен дроб). За повишение на ефективността на терапията и постигане на по-добри резултати и прогноза често тези методи се съчетават с някои от средствата, използвани за локално лечение.

Системните методи и средства крият по-висок риск от изява на нежелани ефекти, тъй като се въздейства върху целия организъм, поради което е необходимо предварително подробно обсъждане на опциите за лечение и разясняване на пациента възможните странични ефекти от приложения терапевтичен план.

Към терапевтичните средства и методи, използвани за системна терапия при простатен карцином, се включват:

• хормонална терапия: в някои случая се обозначава и като терапия с лишаване от андроген, тъй като в основата на лечението стои потискане на механизмите за снабдяване на организма с мъжките полови хормони, известни като андрогени. Редица тумори на простата се подхранват и поддържат, разрастват и прогресират благодарение на продуцирания от организма тестостерон, а в по-редки случаи и някои други мъжки хормони. По тази причина прилагането на методики за намаляване или потискане продукцията на андрогени ще доведе до глад на тумора и неговата смърт. Хормонална терапия се прилага при бавен туморен растеж и авансирал карцином, както и при рецидив и завръщане на тумора след проведено инициално локално лечение. Често се прилага в комбинация с лъчетерапия, като се назначава малко преди или малко след провеждане на облъчването. За провеждане на хормоналната терапия се прилагат две основни методики, а именно хирургична (извършва се орхиектомия или оперативно отстраняване на тестисите и жлезите, продуциращи тестостерон) и медикаментозна (прилагане на лекарства, които потискат продукцията на тестостерон). Хормоналната терапия се прилага с повишено внимание, тъй като крие висок риск от изява на различни по тежест и със системен характер нежелани ефекти, като например липса на либидо, горещи вълни, гадене, захарен диабет, сърдечно-съдови заболявания и инциденти, остеопоротични промени и други
• химиотерапия: химиотерапията се провежда с помощта на комбинация от лекарства с противотуморни свойства. Използването на комбинация (комбинирана терапия) се отличава с по-добра ефективност и по-нисък риск от развитие на лекарствена резистентност в сравнение с монотерапията (използване на само един препарат). Разработени са многобройни схеми, стандартизирани и внедрени с времето в клиничната практика, въпреки че химиотерапията отстъпва място на локалните методи за повлияване и хормоналната терапия във връзка с многобройните нежелани ефекти, свързани с нейното приложение (потискане на костния мозък, различни хематологични увреждания, развитие на опортюнистични инфекции, алопеция и други)
• имунотерапия: при имунотерапията се прилагат средства, с чиято цел се стимулира собствената имунна система да открие и атакува раковите клетки. Към момента само в някои страни се откриват единични регистрирани и одобрени лекарствени препарати и методики, като в ход са редица научни проучвания за одобрение на други средства. В основата на метода е откриване и изолиране на незрели имунни клетки при лица с авансирал простатен карцином, моделирането им по начин, който да доведе до способност да разпознават и атакуват раковите клетки и обратното им връщане в организма (създават се обикновено индивидуални лекарства или ваксини, изготвени от собствените клетки, поради което се предполага, че ефектът ще е изключително добър). В тази методика има много потенциал, но все още са налице много неизвестни, необходими са много финансови средства за нейното реализиране и не навсякъде може да бъде приложена. Имунотерапията крие висок потенциал и в близкото бъдеще може да се окаже най-използваният метод за системно лечение при рак на простата

Внимателното подбиране на системен метод за лечение при рак на простата и съобразяване със състоянието на болния, възможните рискове от лечението и очакваната ефективност стои в основата на ефективния терапевтичен план.

Лечение при рак на простатата: терапевтичен подход в зависимост от стадия на тумора

Лечението при простатните тумори (както и при всяко неопластично образувание) се определя индивидуално, като водещите фактори включват стадий или етап на развитие на болестта, разпространение, наличие на близки и далечни метастази, засягане на разположени в съседство органи, общо здравословно състояние на пациента, някои индивидуални особености, риск от рецидив на тумора, нежелани ефекти, свързани с избрания лечебен метод.

Терапевтичният план се индивидуализира с цел постигане на оптимални резултати при всеки конкретен пациент. Липсва изпитана стандартна формула от лечебни мероприятия, приложима при абсолютно всички пациенти. Често терапията е комплексна и включва комбинация от локални и системни средства за лечение.

При много пациенти се препоръчва активно наблюдение и заемане на изчаквателна позиция, през което време се проследяват нивата на някои специфични лабораторни показатели и се извършва биопсия през определен интервал от време (между 6 месеца и една година). При първи данни за активиране на процеса се предприемат необходимите мерки.

Обикновено това са пациенти с малки по размери, локализирани изцяло в простатата тумори, които показват бавен растеж. При тях се препоръчва или активно наблюдение или провеждане на локална терапия (хирургия или лъчетерапия или комбинация от двете).

При по-възрастни пациенти, с налични подлежащи заболявания и увредено здравословно състояние в резултат от хроничните системни болести, обикновено се препоръчва активно наблюдение, докато при лица с умерени по размери или големи по размери тумори, или тумори с агресивно поведение (независимо от размера) се препоръчва своевременно провеждане на операция или лъчетерапия, тъй като при изчакване може да се затрудни лечението (в резултат от нарастване на размерите, засягане на съседни структури). При някои от тези пациенти на фона на лъчетерапията се провежда и хормонално лечение.

При локализирани авансирали тумори на простата се подхожда индивидуално, като се подбира най-добрият метод (по-често комбинация).

Няма изготвено стандартно лечение или стандартизирана схема от лечебни методики, приложими при абсолютно всички пациенти, поради което към всеки отделен болен се подхожда индивидуално.

В основата на ефективната терапия и добрата прогноза лежи провеждането на своевременно лечение при рак на простата, последващо проследяване на пациентите и дългосрочен мониторинг за евентуални признаци за рецидив на тумора.