Лечение при доброкачествена хиперплазия на простатата

Заболяванията на простатната жлеза показват висока честота, като особено характерни са с напредването на възрастта.

При мъжете в активна и напреднала възраст често се наблюдава така наречената доброкачествена простатна хиперплазия.

Състоянието протича с различни симптоми, като едни от най-честите включват често уриниране, промяна в струята (тънка, непостоянна струя, необходимост от прекратяване и стартиране отново на уринирането), чувство за пълнота на пикочния мехур, еректилна дисфункция и други.

Състоянието се дължи на уголемяване на простатата, в резултат от което се притиска преминаващата уретра и настъпват характерните симптоми. Уголемяването варира в различна степен, което в много случаи определя и тежестта на болестта. Често процесът прогресира незабелязано и едва при силно затруднено уриниране пациентите търсят медицинска помощ.

Едни от възможните усложнения на болестта включват инфектиране на пикочните пътища в резултат от задръжка на урина, хематурия (наличие на кръв в урината), формиране на камъни в пикочния мехур и други.

Полезна информация за състоянието, характерните прояви и усложнения, както и методите за поставяне на диагнозата, може да откриете в раздел Заболявания:

• Хиперплазия на простатата

Лечението при доброкачествена хиперплазия на простатата се определя индивидуално при всеки конкретен пациент в зависимост от здравословното му състояние, тежестта на заболяването, наличието или липсата на допълнителни усложнения, възрастта, индивидуалната поносимост, вредните навици и други. Най-общо се прилагат три вида терапия, включващи активно наблюдение и лайфстайл лечение, медикаментозна терапия и хирургично лечение, като са възможни и комбинации между тях.

Активно наблюдение и лайфстайл лечение при доброкачествена хиперплазия на простатата

При пациенти без изразени симптоми и без налични усложнения в резултат от хиперплазията на простатата често първоначално се препоръчва активно наблюдение и лайфстайл лечение, включващо някои малки промени в начина на живот и ограничаване на вредните навици.

При добре изразени прояви на болестта, както и при наличие на усложнения в резултат от състоянието, този терапевтичен подход не е подходящ и може да доведе до допълнително влошаване на състоянието.

Основната цел при този подход е ограничаване доколкото е възможно на вредните фактори, допринасящи за задълбочаването на симптомите, ранна терапия при поява на по-сериозни признаци и ранна превенция на усложненията.

Обикновено се препоръчва:

• чести профилактични изследвания: препоръчва се веднъж годишно (при наличие на симптоми може и по-често) да посещавате специалист (уролог) за провеждане на необходимите изследвания (физикални, лабораторни, образни) за преценка на вашето състояние. Честите профилактични изследвания позволяват ранна детекция при задълбочаване на болестта и преценка на рисковете от поява на усложнения
• консултация със специалист при задълбочаване на симптомите: ранната консултация със специалист при задълбочаване на симптомите позволява бързо овладяване на проявите с подходящи медикаментозни или оперативни средства и намалява риска от усложнения
• фитотерапия: фитотерапията включва прием на растителни продукти под формата на хранителни добавки, тинктури, запарки и други. Липсват достатъчно научни проучвания относно безопасността и ефективността от фитотерапия, поради което се препоръчва преди стартиране да се консултирате с вашия лекар и по негова преценка да предприемете или не подобен тип лечение. С най-голяма популярност сред растенията, оказващи евентуален благоприятен ефект при доброкачествена простатна хиперплазия, са сао палмето, червена детелина, пигеум, коприва, бета-ситостерол. Важно уточнение, че хранителните добавки не подлежат на строга регулация, подобно на медикаментите, поради което е по-добре да се консултирате с вашия лекар или фармацевт при избора на конкретен препарат
• промени в храненето: въпреки че липсва конкретна диета при хиперплазия на простатата се препоръчва здравословен и пълноценен хранителен режим (поради доказаните многопосочни ползи за здравето) и повишаване консумацията на соя (съдържащите се в нея изофловони оказват благоприятен ефект) и папая (поради високото съдържание на ензима папаин, показващ изключително добри противовъзпалителни ефекти). Набавянето на необходимите дневни дози цинк с храната (или с хранителни добавки) подпомага оптималното функциониране на простатната жлеза. Особено богати на цинк са сусам, нахут, пшенични кълнове и житни култури, чесън, стриди, раци, говеждо месо, ядки (кашу, тиквени семки, бадеми) и други
• промени на вредните навици: препоръчва се ограничаване на приема на алкохол и съдържащи кофеин напитки (като цяло, но особено вечер), отказ от тютюнопушене, редукция на теглото при наличие на наднормено тегло и затлъстяване, редовна, съобразена с физическото състояние на конкретния пациент двигателна активност

Допълнителна полезна информация за алтернативните методи на лечение при леките форми на болестта може да откриете в раздел Алтернативна медицина (Алтернативно лечение на доброкачествената простатна хиперплазия).

При активното наблюдение вашият лекар ще ви разясни признаците, за които е необходимо да сте бдителни и да се свържете с него при тяхната поява. Обикновено това са чести позиви за уриниране, усещане за пълнота на пикочния мехур след посещение на тоалетната, слаба струя при уриниране, затруднено стартиране на уринирането, задръжка на урина, необходимост от спиране и повторно започване на уринирането и други.

При първи прояви на задълбочаване на състоянието е необходимо да се консултирате със специалист, като обикновено следващата стъпка включва подходяща медикаментозна терапия.

Лекарства, използвани за лечение при доброкачествена хиперплазия на простатата

Медикаментозната терапия е опция на избор при пациенти с умерени по тежест прояви на доброкачествена простатна хиперплазия, както и пациенти, при които лайфстайл терапията не е довела до добри резултати и се наблюдава задълбочаване на проявите.

Медикаментозна терапия се назначава и при пациенти с риск от развитие на усложнения в резултат от подлежащи заболявания с хроничен характер (захарен диабет, бъбречни увреждания, ендокринни заболявания и други).

Най-често в клиничната практика се използват три фармакологични групи лекарства, като две от тях се използват за лечение на хиперплазията, а третият вид е по-скоро за облекчаване на някои от симптомите на болестта.

Лекарствата за лечение при хиперплазия на простатата включват:

• алфа-адренорецепторни антагонисти (алфа блокери): представители на тази често използвана при простатна хиперплазия фармакологична група са тамсулозин (един от най-предпочитаните представители), теразосин, алфузозин и други. Тези лекарства водят до релаксация (отпускане) на гладката мускулатура и по този начин облекчават симптомите, свързани с увеличените размери на простатната жлеза. Основното предимство при употребата на алфа блокери е бързият ефект и облекчение, но е необходимо да се имат предвид и някои от възможните странични ефекти, наблюдавани по време на терапията, като например умора, главоболие, замайване, кожни проблеми и други. Не се препоръчва употреба при тежки чернодробни увреждания, наличие на алергия към основната съставка, рак на простатата, хипотония, вертиго и други
• инхибитори на тестостерон-5-алфа редуктазата: лекарствата от тази група показват антиандрогенно действие и намаляват нивата на дехидротестостерон (хормон, отговорен за нарастването на размерите на простатната жлеза). Основните представители на групата са финастерид и дутастерид, като при редовна употреба в необходимия дозов режим водят до намаляване на обема и размерите на простатата и редуцират рисковете от развитие на свързаните с болестта усложнения. В допълнение намаляват и риска от необходимост от хирургично лечение. При преустановяване на терапията жлезата отново показва склонност към нарастване, поради което е необходим постоянен прием. Особено подходящи кандидати са възрастни пациенти със значителна хиперплазия на жлезата. Основните рискове при употребата им включват еректилна дисфункция, намалено либидо, тестикуларна болка, уртикария, замайване и други
• комбинирана терапия: комбинираната терапия се препоръчва при пациенти, при които самостоятелната употреба на алфа блокери или 5-алфа редуктазни инхибитори не е довела до необходимия ефект. При комбинирането на тези две групи лекарства се постига по-добър ефект, поради което са създадени готови комбинации в подходящи дози. По преценка на лекуващия лекар може да се стартира с комбинирана терапия, като е необходимо разясняване на пациента на евентуалните странични ефекти от терапията (комбинация от нежеланите прояви на двете групи лекарства)
• инхибитори на 5-фосфодиестеразата: силденафил и варденафил са препарати, които се използват за облекчение на някои от проявите при доброкачествена хиперплазия на простатната жлеза. По същество принадлежат към групата медикаменти, използвани за лечение на еректилна дисфункция, подобрявайки локалния кръвоток. Не се препоръчват при пациенти със сърдечно-съдови и чернодробни увреждания, като крият риск от поява на тахикардия, аритмия, внезапна сърдечна смърт, инфаркт, промени в кръвното налягане (хипотония, хипертония) и други, поради което следва да се приемат само след назначаване от специалист

Изборът на конкретен препарат, доза и начин на приложение се определят от лекуващия лекар в зависимост от тежестта на проявите и индивидуалните особености на пациента. За постигане на по-висок ефект от медикаментозната терапия често се препоръчва нейното комбиниране с лайфстайл терапия.

При липса на ефект от лекарственото лечение, прилагано поне шест месеца, влошаване проявите на болестта и риск от усложнения, се обмисля хирургично лечение.

Оперативно лечение при доброкачествена хиперплазия на простатата

При тежки форми на доброкачествена простатна хиперплазия със значително увеличение размерите на жлезата, както и при неповлияващи се от медикаментозно лечение форми и наличие на усложнения в резултат от състоянието се обмисля оперативно лечение.

Съвременната медицина предоставя голям набор от опции за хирургично лечение, които се различават по използваната методика, оборудване, сложност, инвазивност, риск от усложнения и други. Лекуващият медицински екип в колаборация с различни специалисти и след съгласието на пациента решава конкретния терапевтичен план и избора на конкретна оперативна методика.

Предпочита се употребата на минимално инвазивни хирургични техники във връзка с техния по-добър профил на безопасност и висока ефективност. Възстановителният период е много по-кратък, рисковете от усложнения са много по-ниски и като цяло манипулациите се понасят много добре от голям процент от пациентите.

Дали конкретният пациент е подходящ кандидат за минимално инвазивни оперативни техники се определя според размерите на простатата, тежестта и давността на състоянието, наличието на усложнения, възраст, подлежащи заболявания и други.

Едни от най-често прилаганите хирургични опции в клиничната практика включват:

• лазерна хирургия: лазерната хирургия намира все по-широко приложение за лечение на различни по вид и тежест заболявания, включително доброкачествена хиперплазия на простатата. Използват се различни по вид лазери, като основната цел е разрушаване и отстраняване на разрасналата се простатна тъкан. Методиката води до бързо облекчение на проявите на хиперплазия на фона на минимален риск от поява на усложнения и странични ефекти. Често се използват аблативни методики като например вапоризация (постига се изпаряване на простатната тъкан) и енуклеативни процедури, при които изцяло се премахват разрасналите се участъци от простатната жлеза. Процедурите са особено подходящи при мъже в активна възраст (не се наблюдават странични ефекти по отношение на сексуалната активност), както и тези, които не желаят да се подлагат на по-инвазивни хирургични интервенции. Лазерната хирургия е подходяща за пациенти с подлежащи сърдечни заболявания и увреждания на хемопоезата (нарушения в коагулацията, налагащи антикоагулантна терапия), тъй като при операцията не се наблюдава кръвозагуба
• трансуретрална микровълнова терапия: при тази процедура се използва силата на микровълновата енергия за унищожаване на простатната тъкан, като се прониква със специална апаратура през уретрата до достигане на простатната жлеза. Представлява минимално инвазивна процедура, която рядко изисква сериозна анестезия и продължава около час, след което пациентите могат да се приберат (не е необходима предварителна хоспитализация и болничен престой). Въпреки че тази терапевтична методика се прилага от много години, честотата на използване не е толкова висока във връзка с наличието на по-ефективни методики. Рядко се наблюдава развитие на по-сериозни усложнения (уринарни инфекции, засягане на уретрата, инконтиненция на урина и други)
• катетеризация: катетеризацията не предоставя лечение, а облекчение на проявите при мъже със силно проявени признаци на хиперплазия, при които по различни причини се налага изчакване или не се препоръчва оперативна намеса, дори и с минимално инвазивен характер. Катетеризацията може да се приложи при обостряне на проявите за постигане на бързо облекчение, при което катетърът се отстранява в рамките на няколко часа или да се приложи за по-продължителен период от време. При необходимост от катетеризация за повече от 24 часа е необходим строг контрол за намаляване на риска от проникване на инфекция или запушване на катетъра
• поставяне на стент: целта при тази терапевтична манипулация е поставяне на стент в простатата, така че тя да не може да нараства повече на размери и да притиска уретрата. Манипулацията има минимално инвазивен характер, като за целта могат да се използват или локални анестетици (местна упойка) или общо анестетици (пълна упойка). Подходящи кандидати за този тип интервенция са мъже с редица други подлежащи заболявания, при които по-сериозните оперативни интервенции са противопоказани. Подобрение на симптомите се наблюдава в рамките на около две седмици, като са възможни различни по вид странични ефекти (парене при уриниране, кръв в урината, силни позиви за уриниране и други), които обикновено отминават до четири седмици
• трансуретрална инцизия на простатата: сравнително рядко прилаган в клиничната практика метод, при който с помощта на специална ендоскопска апаратура се прониква през пикочния мехур и се правят малки разрези на определени места в простатната жлеза с цел разширяване на канала на уретрата и облекчаване на оплакванията. Използва се при малки и/или средни по размер жлези при пациенти, при които липсва ефект от медикаментозната терапия или са налице противопоказания за нейното приложение
• трансуретрална резекция на простатата: представлява един от основните методи, особено често използвани в близкото минало, считан за златен стандарт, който служи за сравнение при въвеждане на нови методики. С помощта на специална апаратура се прониква през пикочния канал до уголемената простатна жлеза и последната се резецира (изрязва) до външната обвивка (капсулата). Обикновено манипулацията показва добри резултати и бързо облекчение на симптомите, но изисква катетеризиране на пикочния мехур за определен период от време. Възможните странични ефекти и усложнения включват запушване на катетъра, проникване на инфекция, кървене и други
• отворена операция: отворена операция се извършва само при наличие на много големи размери на жлезата, големи конкременти в пикочния мехур и наличие на други усложнения. Представлява класически метод на конвенционалната хирургия, като се прониква през голям разрез в долната част на корема. Възможна е кръвозагуба с различен интензитет по време на интервенцията, усложнения от страна на оперативното поле (инфектиране) и други, поради което е необходимо да се вземат превантивни мерки

Независимо от избора на конкретна оперативна методика се препоръчва разясняване на пациента на възможните ползи и рискове от хирургичното лечение. При спазване на правилата за дезинфекция и антисептика, както и обстойното предоперативно изследване на болния рядко се наблюдава развитие на усложнения в следоперативния период.

Въпреки това са възможни кървене, инфектиране, засягане и увреждане в различна степен на разположени в близост тъкани, структури и нерви. За профилактика на кървенето се използват антикоагуланти предоперативно и кратко след операцията, а за превенция на вторичното инфектиране се провежда антибиотична терапия с подходящи широкоспектърни агенти в подходящи дози.

Ранното стартиране на лечение при доброкачествена хиперплазия на простатата, веднага след откриване на болестта, забавя прогресията на болестта и позволява активни мерки за превенция от развитието на различните по вид и тежест усложнения, свързани с болестта.