Атрофия на простатата МКБ N42.2
Болестите на простатната жлеза са изключително често срещани при мъжете, особено с напредване на възрастта и при излагане на определени рискови въздействия. В масовия случай настъпва увеличение на размерите на жлезата (хиперплазия, хипертрофия), което от своя страна води до поява на характерните за състоянието прояви (дизурия, характерни нарушения в уринирането и сексуалната активност, болка), но при малък процент от пациентите, под въздействието на комплексни и многообразни фактори, може да настъпи намаление размерите на жлезата и развитие на атрофия на простатата.
Намалението на обема (размерите, големината) и секретиращата способност на простатната жлеза (функционалната активност, ендокринната функция) се нарича атрофия на простатата.
Състоянието показва ниска честотата, въпреки което е необходима повишена бдителност и ранно разпознаване на проявите, тъй като често се асоциира с развитието на някои форми на рак на простатата.
Причини, особености и симптоми на болестта
Атрофията на простатата е най-честият имитатор на аденокарцином на жлезата, като по много от диагностичните показатели двете заболявания си приличат.
Атрофията на простатната жлеза бива два основни вида, а именно дифузна и фокална, като за нейното развитие влияние оказват редица фактори.
Причините за появата и развитието на атрофия на простатата са най-често нарушен хормонален баланс, притискане на жлезата отвън, хронични възпалителни процеси, премахване на тестисите и други.
По косвен начин при нарушение на хормоналното равновесие, тя може да се причини и от йонизиращо въздействие. В напреднала възраст атрофията на простатната жлеза се дължи на старчески промени, които настъпват в целия организъм.
Причина или допълнителен фактор за развитие на болестта може да се окаже провеждането на химиотерапия, лъчетерапия или хормонална терапия при наличието на неопластично заболяване.
Редица особености на болестта все още не са напълно изяснени. През последните години честотата на атрофията на простатата нараства във връзка с все по-честото използване на биопсията като диагностичен метод.
Клиничната картина на това заболяване варира при отделните пациенти, като при някои са налице оскъдни, неспецифични прояви, докато при други са налице многостранни и с висока интензивност изменения.
Атрофията на простатата се проявява с уринарни и сексуални оплаквания. Често са налице различни по вид и тежест дизурични нарушения, промени в навиците за уриниране, а в някои случаи и промени във вида на урината. Болните имат отслабена или пълна липса на ерекция, а количеството на еякулата е малко. Сексуалните оплаквания се манифестират с импотентност и некроспермия (наличие на голяма част мъртви сперматозоиди). При млади пациенти (въпреки че заболяването рядко се среща при мъже под 40 години) състоянието не позволява изпълнение на репродуктивните планове.
В някои случаи в резултат от нарушения хормонален баланс може да се развие гинекомастия (уголемяване на млечните жлези, развитие на гърди от женски тип), промени в окосмяването, намаляване на мускулната маса, развитие на затлъстяване от хормонален тип и други.
Тъй като това заболяване е най-честият имитатор на аденокарцином на простатата ранното разпознаване на болестта е от ключово значение за последващата терапия.
Поставяне на диагнозата при атрофия на простатата
Диагностицирането на атрофия на простатата изисква комплексни методики и индивидуален подход, тъй като болестта много често протича идентично и показва сходни изменения лабораторно и при образни изследвания като на някои форми на рак на простатата. Различаването на двете състояния има ключово значение при изготвянето на индивидуалния терапевтичен план, ефективността от приложените лечебни мероприятия и прогнозата при отделните пациенти.
Най-често се прилагат следните диагностични подходи:
- анамнеза и физикален преглед: разпитът на пациента рядко е особено информативен и има по-скоро насочващ характер, като може да подпомогне изясняването на давността на заболяването, въздействието на определени рискови фактори, наличието на диагностицирани други подлежащи заболявания както на урогениталния тракт, така и системни. Физикалните находки обикновено са оскъдни, рядко се установява леко до умерено увредено общо състояние. С важно информативно значение и висока диагностична стойност са резултатите от извършването на ректално туше. При палпация на простатната жлеза последната се характеризира с намаление на размерите в различна степен, промени в консистенцията и хомогенността
- лабораторни изследвания: обикновено при голям процент от пациентите се назначава пълен набор от лабораторни изследвания, включващи изследване на кръв, уринен анализ, анализ на семенна течност, простатен секрет. Пълната кръвна картина рядко показва особени отклонения, уринният анализ се извършва за изключване на подлежащи заболявания на урогениталния тракт, а при изследването на простатен секрет и семенна течност обикновено се откриват характерни изменения, насочващи към атрофия на простатата
- образни и инструментални методи на изследване: макар и с високо информативно значение, образната диагностика в някои случаи може да подведе медицинските специалисти, тъй като заболяването много наподобява по своите характеристики наличието на някои форми на рак на простатата. Резултатите от ехографията на простатата, компютърната томография и/или ядрено-магнитен резонанс, в комбинация с лабораторните данни и находките от ректалното туше обикновено са достатъчни на опитните клиницисти за изясняване на диагнозата. При наличие на диагностични затруднения, противоречиви резултати или съмнения за подлежаща неоплазия, може да се назначи извършване на биопсия и хистологично типизиране на получения материал
Диференциалната диагноза при атрофия на простатата включва основно различаване на състоянието от някои видове рак на жлезата, тъй като при голям процент от останалите увреждания на простатата са налице увеличение на размерите и характерни находки при лабораторните и образните изследвания.
Лечение при атрофия на простатата
Лечението при атрофия на простатата е трудоемко, често недостатъчно ефективно и със симптоматичен характер.
Липсва верифицирано, единно лечение, което да доведе до обратно развитие на атрофията, като основните терапевтични мерки са насочени към забавяне или прекратяване прогресията на атрофичните изменения, подобряване на общото състояние, възстановяване на сексуалната функция и намаляване риска от развитие на усложнения и неопластично израждане.
Терапевтичният план се определя индивидуално в зависимост от тежестта на атрофичните изменения при всеки отделен пациент, тежестта на симптомите, наличието на усложнения и подлежащи увреждания, възрастта и индивидуалните особености.
Най-често се прилагат симптоматични средства за лечение на дизуричните оплаквания, подобряване на сексуалната активност и подобряване на наличните други симптоми на болестта.
Допълнително, по преценка на лекуващия медицински екип, може да се назначи подходяща хормонотерапия за забавяне прогресията на болестта и възстановяване на част от функционалната активност на жлезата.
При наличие на други подлежащи заболявания, особено на урогениталния тракт, се предприема целенасочена терапия и овладяване на техните прояви, тъй като могат да причинят допълнително увреждане на простатата.
При необходимост може да се назначат подходящи физиотерапевтични процедури, методики от алтернативната медицина (акупунктура, акупресура, лечебен масаж, йога) и други.
Атрофичните изменения в простатата са необратими и все още лисва създаден метод за тяхното възстановяване, поради което е необходимо предварително разясняване на особеностите на болестта и подходът при нейното овладяване на пациентите за създаването на реалистични цели.
Прогнозата при атрофия на простатата се определя индивидуално, като макар рядко да настъпват сериозни усложнения, състоянието се отличава с не особено благоприятна прогноза във връзка с необратимия характер на промените и необходимостта от доживотна заместителна терапия и симптоматично овладяване на проявите.
Библиография
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/20815946/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1866955/
https://www.scielo.br/scielo.php?script=sci_arttext&pid=S1677-55382010000400003
https://librepathology.org/wiki/Atrophy_of_the_prostate_gland
https://archivesofpathology.org/doi/pdf/10.1043/1543-2165(2003)127%3C840%3AIAOTP%3E2.0.CO%3B2
Коментари към Атрофия на простатата МКБ N42.2