Хиперплазия на простатата МКБ N40

Доброкачествената хиперплазия на простатата, известна още като доброкачествена простатна хипертрофия, аденофиброматозна хипертрофия на простатната жлеза и позната още като уголемена простата, е заболяване с изключително висока честота.

Хиперплазията на простатата представлява състояние, което се характеризира с нарастване размерите на жлезата, при което тя започва да притиска долните пикочни пътища.

Състоянието зачестява с напредване на възрастта, като рядко предизвиква видими клинични оплаквания преди навършване на 40 години. Състоянието засяга всеки втори мъж на възраст между 50 и 60 години и достига честота до 90 процента във възрастта над 80 години.

Разпознаването на ранните симптоми на заболяването и предприемането на адекватни мерки за ранно лечение и забавяне прогресията на болестта намалява риска от развитие на различните по вид и тежест усложнения, свързани с простатната хипертрофия.

Важна особеност е разграничаване на състоянието на туморните новообразувания, засягащи простатната жлеза, като хиперплазията не е нито неоплазма, нито представлява преканцероза, предшестваща и благоприятстваща развитието на рак на простатата.

Причини и рискови фактори за развитие на простатна хиперплазия

Простатната жлеза нараства в два периода при съзряването на мъжете (около пубертета) и с напредването на възрастта (вторият период на растеж обикновен настъпва около 25 години).

Доброкачествена простатна хипертрофия настъпва обикновено във втората фаза на растеж на жлезата, като с нарастване на размерите на простатата се притиска уретрата, предизвиквайки характерните прояви на болестта.

Полезна и подробна информация за анатомичните характеристики и особености на жлезата може да откриете в раздел Анатомия: Простатна жлеза (glandula prostata).

Не е напълно изяснена конкретната причина, водеща до развитие на хиперплазия на простата, но се предполага, че влияние оказват редица фактори, повлияващи от своя страна хормоналния баланс при мъжете и предизвикващи по този начин поява и прогресия на състоянието.

Най-често се обсъждат следните фактори като възможни причини за развитието на болестта:

• възраст: уголемяването на простата рядко предизвиква симптоми преди навършване на 40 години, като по-често се наблюдава след 50 годишна възраст
• генетична предиспозиция: наличието на роднина с простатна хиперплазия повишава рисковете от поява на заболяването при конкретния индивид, като не се съобщава за пряка корелация при ранно появила се простатна хипертрофия при близки родственици и по-ранна изява на болестта при пациента
• наднормено тегло или затлъстяване: наличието на наднормено тегло или затлъстяване оказва въздействие върху хормоналния баланс и по този начин повишава рисковете от по-ранна изява на болестта. От друга страна поддържането на нормално за възрастта и височината тегло в комбинация с регулярни физически упражнения и подходяща за състоянието двигателна активност намалява риска от поява и забавя появата на заболяването във времето
• подлежащи хронични заболявания: някои заболявания с хроничен характер, като например захарен диабет, сърдечно-съдови увреждания (стенокардия, сърдечна недостатъчност, аритмична болест, исхемична болест на сърцето) могат да повишат риска от поява на болестта
• прием на медикаменти: някои лекарства, като например бета блокери, калциеви антагонисти, антихолинергични средства и други могат да окажат въздействие върху хода на болестта и да ускорят прогресията на простатната хипертрофия
• вредни навици: някои вредни навици, като например прием на големи количества съдържащи кофеин напитки, газирани и алкохолни напитки, нездравословно хранене могат да окажат въздействие с времето върху хода на болестта

Обикновено за появата на заболяването оказват въздействие комплексни фактори, като при отделните мъже се комбинират по различен начин. С напредване на възрастта рисковете от поява на болестта нарастват във връзка с нарастване честотата на сърдечните заболявания и приеманите в борбата с тях медикаменти, както и се наблюдава тенденция към покачване на теглото с напредване на годините, като всички тези фактори оказват неимоверно влияние върху хода на простатната хиперплазия.

Характерни симптоми при хиперплазия на простатата

Доброкачествена хиперплазия на простатата започва незабележимо, протичайки дълго време без оплаквания. Когато настъпи стесняване на пикочния канал и затруднения при изтичане на урината, се проявяват първите типични прояви, като постепенно настъпва задълбочаване на симптомите.

Проявите обикновено се дължат на обструкция, блокаж на уретрата и невъзможност за изпразване на пикочния мехур от една страна и на напрежението, което се упражнява върху стените на пикочния мехур от натрупаните количества урина и невъзможността за пълно изпразване.

Най-често са налице оплаквания от страна на долния уринарен тракт, включващи:

• полакиурия (често уриниране): налице е значително увеличение честотата на уриниране, с наличие на позиви осем или повече пъти дневно, като е характерно напрягането за стартиране на уринирането (включване на коремните мускули)
• внезапни позиви за уриниране: характерна проява е наличието на внезапен позив за уриниране и невъзможност за задържане на урината
• промени в струята на урината: налице е по-слаба струя, раздвояване на струята в края на уринирането, често прекъсване и стартиране на уринирането, промени в траекторията на урината, а след приключване на уринирането често е налице отделяне на капки урина
• никтурия (нощно уриниране): никтурията е особено характерна при пациентите с простатна хипертрофия, като терминът означава повишаване на честотата на уринирането нощно време
• инконтиненция на урината: при някои пациенти в хода на болестта се описва невъзможност за волево задържане на урината, изпускане на урината
• ретенция на урината: възможно е при сериозно нарастване размерите на жлезата или като част от усложненията невъзможност за стартиране на уринирането и остра задръжка на урината, състояние, изискващо спешна медицинска намеса и поставяне на катетър
• болка: често пациентите съобщават за болка и/или парене при уриниране, болка при полов акт, болка при еякулация
• неефективно изпразване на мехура: в пикочния мехур остава остатъчна урина, което създава благоприятни условия за развитие на инфекция, литиаза, възпалителни промени и други и е причина за честите позиви за уриниране
• промени във вида на урината: възможна е промяна в цвета (става по-тъмна, поради задръжката на урината) и миризмата (по-силна, неприятна, наситена) на урината. Рядко се описва и наличие на кръв в урината

Тежестта на клиничните прояви не показва пряка корелация с тежестта на заболяването. Много често при леки промени са налице тежки оплаквания, като е възможна и обратната ситуация, при която са налице тежки и сериозни изменения със значително нарастване на жлезата, а клиничните прояви са леки и оскъдни.

Редовните профилактични изследвания след навършване на 40 години играят ключова роля за ранното откриване на болестта и намаляване рисковете от поява на свързаните с нея усложнения.

Усложнения при простатна хиперплазия

Погрешното диагностициране, липсата на лечение, неправилният терапевтичен подход, както и някои подлежащи хронични заболявания повишават значително рисковете от развитие на различни по вид усложнения, свързани с простатната хиперплазия.

С напредване на болестния процес от една страна се увеличават рисковете от развитие на усложнения, а от друга намаляват терапевтичните възможности за консервативно лечение. Към едни от най-честите усложнения, развиващи се в хода на простатната хиперплазия се включват:

• ретенция на урината: при много от пациентите се развива ретенция на урината, която се изразява в невъзможност за спонтанно уриниране. Състоянието налага катетеризиране с цел дрениране на натрупаните количества урина и облекчаване напрежението в пикочния мехур. При някои от пациентите катетеризацията не дава желания ефект и се налага оперативна намеса
• инфекции на уринарния тракт: невъзможността и затрудненията за пълно изпразване на пикочния мехур и застоят на урина създават благоприятни условия за развитие, размножаване и разпространение на различни патогени (най-често бактерии) и развитие на различни по вид, тежест и терапевтични възможности уринарни инфекции
• камъни в пикочния мехур: застоят на урина в пикочния мехур създава благоприятни условия за развитие на литиаза и формиране на конкременти в пикочния мехур, които от своя страна повишават риска от развитие на възпаление, инфекция, раздразнение на пикочния мехур, обструктивни прояви, наличие на кръв в урината
• увреждане на пикочния мехур: задръжката на урина с времето води до увреждане на мускулните стени на пикочния мехур, повишавайки риска от различни по вид увреждания на пикочния мехур, най-често с възпалителен характер, но се отваря и входна врата за проникване и развитие на подходяща бактериална флора
• увреждане на бъбреците: налягането в пикочния мехур в резултат от ретенцията на урина повишава риска от увреждане на бъбреците и разпространение на евентуална налична инфекция от пикочния мехур в бъбреците

Честотата на тези усложнения е относително ниска, тъй като болестта се открива в сравнително ранни етапи. Като цяло усложненията, при своевременна медицинска намеса, не крият висока опасност за здравето на пациента, с изключение на острата ретенция на урина и бъбречните увреждания.

Важно уточнение е, че простатната хиперплазия не се счита нито за злокачествено новообразувание, нито за преканцероза (предшественик на рака). Счита се, че подлежащата хиперплазия на простатата не увеличава риска от развитие на простатен карцином.

Диференциална диагноза

За назначаване на оптимален терапевтичен план, съобразен с индивидуалните особености, тежест на болестта и риск от усложнения при отделните пациенти е необходимо различаване на простатната хиперплазия от някои идентично протичащи заболявания.

Погрешната диагноза и неправилното лечение могат да окажат неблагоприятно въздействие върху прогресията на болестта и значително повишават риска от различни по вид усложнения и дългосрочни последици.

Необходимо е отдиференциране на простатната хиперплазия от:

• други заболявания на простатата: необходимо е различаване от различните възпалителни, инфекциозни и неопластични заболявания, засягащи простатната жлеза, които в даден етап от своето протичане много наподобяват проявите при простатна хиперплазия
• заболявания на пикочния мехур и уретрата: някои болестни на уретрата и пикочния мехур, като например камъни в мехура или уретрата, уретрални стриктури, инфекции, засягащи тези отдели на отделителната система, цистит, уретрит и други могат да станат причина за погрешно диагностициране
• неврологични увреждания: при увреждания на централната нервна система, като например болест на Паркинсон, множествена склероза, увреждания на гръбначния стълб, както и редица увреждания, засягащи периферната нервна система, като например дефицит на витамин Б12, дългогодишен захарен диабет, увреждания в резултат от хроничен алкохолизъм и други могат да покажат идентични на простатната хиперплазия клинични прояви
• реакция вследствие подлежаща лекарствена терапия: продължителната медикаментозна терапия с определени препарати може да причини като страничен ефект различни по вид нарушения в уринирането. Такива например са алфа-адренергичните агонисти (включително псевдоефедрини, деконгестанти), калциеви антагонисти, антихолинергични средства, диуретици и други

Често за различаване на отделните болестни единици и минимизиране рисковете от погрешно диагностициране на болестта се назначават редица диагностични методи и тестове за изясняване и потвърждаване на диагнозата при всеки отделен пациент.

Поставяне на диагнозата при хиперплазия на простатата

Диагностицирането на простатната хипертрофия изисква комплексен подход и обработване на информацията, получена в хода на различните по вид изследвания и диагностични методики.

За поставяне на диагнозата се прилагат:

• анамнеза: подробният разпит на пациента може да насочи клинициста към степента на тежест и давността на проявите, наличието на подлежащи заболявания и рискови фактори, но обикновено има ориентировъчен характер и не може самостоятелно да послужи за диагностициране на болестта
• ректално туше: изключително широко използван метод за установяване наличието на увеличени размери на простатата. След поставянето на чисти ръкавици и лубрикант върху пръста лекарят, прониквайки в ректума, може да палпира увеличената простатна жлеза
• изследване на урина: анализът на урината подпомага разграничаването на простатната хипертрофия от някои идентично протичащи заболявания на отделителната система. При неусложнена хипертрофия на простатата обикновено не се установяват особени промени в урината, докато при наличие на инфекция се открива патогенна флора
• кръвни изследвания: стандартните кръвни изследвания се назначават за изключване на тежки бъбречни изменения, развили се в хода на прогресията на болестта (проследяват се нивата на креатинин, урея, белият кръвен ред и други)
• изследване на простатно-специфичен антиген (ПСА/PSA): високите нива на PSA в кръвта насочват към хиперплазия на простата, но не бива да се тълкуват самостоятелно, тъй като увеличение на концентрацията се наблюдава и при рак на простатата, при възпалителни и някои инфекциозни простатни заболявания. Методът често се използва рутинно в практиката при мъже над 50 години за скрининг на рак на простата, особено при наличие на рискови фактори и подлежащи заболявания
• уродинамични тестове: уродинамичните тестове подпомагат установяването тежестта на заболяването и наличните усложнения, като включват различни процедури, чрез които се правят заключения за нормалното изпразване на пикочния мехур, налягането на струята, наличието на остатъчна урина в мехура. Така например посредством урофлоуметрията се изследва скоростта и времето за отделяне на урината, както и количеството отделена урина
• ултразвуково изследване: ехографският метод на изследване дава важна информация за състоянието на жлезата. Рутинно се извършва трансабдоминална ехография, а при затруднения в диагностицирането и наличие на противоречиви резултати от проведените изследвания, може да се назначи трансректална ехография
• венозна урография: интравенозно се инжектира контрастно вещество и при последващо рентгеново изследване се визуализират наличните обструктивни промени
• биопсия на простатата: при малък процент от пациентите с хиперплазия на простатата за изключване на подлежащо раково заболяване на жлезата се налага извършване на биопсия, като се прониква трансректално, трансуретрално или трансперинеално, а полученият материал се подлага на хистологично изследване
• компютърна томография и ЯМР: тези образни методи на изследване се назначават при съмнения за карцином на жлезата

В масовия случай са достатъчни данните от анамнезата, ректалното туше, уринния анализ и кръвните изследвания, включително PSA. При наличие на противоречиви резултати и съмнения за диагнозата се назначават другите методи на изследване.

Лечение при хиперплазия на простатата

Терапевтичните мерки при простатна хипертрофия се определят индивидуално при всеки отделен пациент в зависимост от тежестта на проявите, давността и прогресията на болестта, наличието на подлежащи рискови фактори, увеличаващи опасността от поява на усложнения, подлежащи заболявания и други.

Като цяло при леките форми, протичащи с минимални прояви, е достатъчно активно наблюдение с назначаване по лекарска преценка на лекарствена терапия, промени в начина на живот и ограничаване на вредните навици.

При авансиралите форми, предизвикващи тежки симптоми и налични усложнения, обикновено се налага оперативна намеса.

Медикаментозно лечение

При леките до умерени форми на простатна хиперплазия най-често се назначават някои от следните лекарствени препарати в комбинация с подходящи мерки за намаляване на теглото, намаляване консумацията на алкохол, кофеин, газирани напитки, преминаване към здравословен хранителен режим, достатъчно физическо натоварване и други.

Опции на избор са:

• алфа блокери (алфа-адренорецепторни антагонисти): често използвана група, като най-популярни представители са тамсулозин, алфузозин, теразосин. Показват бързо настъпване на желания ефект и облекчение на проявите, като водят до мускулна релаксация и намаляване проявите на притискане на уретрата
• инхибитори на тестостерон-5-алфа редукатзата: лекарствата от тази група проявяват антиандрогенно действие и намаляват нивата на отговорните за хипертрофията на жлезата хормони. Основни представители на групата са дутастерид и финастерид, които при редовна употреба забавят прогресията на болестта и намаляват необходимостта от хирургична намеса
• комбинирана терапия: при липса на ефект от самостоятелно приложение на алфа блокери или инхибитори на тестостерон-5-алфа редуктазата се преминава към комбинирана лекарствена терапия
• инхибитори на 5-фосфодиестеразата: лекарствата от тази група се използват за облекчаване на някои от проявите на простатната хиперплазия, подобрявайки локалния кръвоток и облекчавайки проявите, свързани с еректилна дисфункция. Важна особеност е рискът при употреба от лица с подлежащи сърдечни заболявания и чернодробни усложнения
• фитотерапия: въпреки липсата на достатъчно доказателства за ефективността от приема на лечебни растение и билки за забавяне прогресията на хипертрофията на простатата, по медицинско предписание могат да се включат някои препарати, съдържащи сао палмето, бета-ситостерол, коприва, червена детелина и други
• ограничаване на вредните навици: препоръчва се намаление до пълно въздържание от прием на алкохол, съдържащи кофеин напитки, газирани напитки, увеличаване на физическата активност и други мерки, оказващи цялостен благоприятен ефект върху здравословното състояние

Тези мерки се съчетават с редовни профилактични изследвания и активно наблюдение на състоянието на простатната жлеза.

При липса на ефект от медикаментозната терапия, риск от усложнения и тежки, неповлияващи се симптоми, се преминава към оперативно лечение.

Оперативно лечение

В зависимост от състоянието на пациента се подбира подходяща оперативна методика, като целта е посредством минимално инвазивни техники да се постигнат оптимални резултати.

Най-често се прилагат:

• лазерна хирургия: съвременен, безопасен, често използван метод с минимален риск от поява на усложнения, като се прилагат различни техники (енуклеативни процедури, вапоризация и други). Методът е подходящ при пациенти в активна възраст, както и при лица с подлежаща сърдечна патология
• трансуретрална микровълнова терапия: представлява минимално инвазивна процедура, която показва добри резултати и нисък риск от усложнения, но е заместена от наличието на по-ефективни техники
• трансуретрална резекция на простатата: считана за златен стандарт в близкото минало манипулация, при която чрез трансуретрален достъп се прониква до простатата и последната се изрязва до капсулата
• трансуретрална инцизия на простатата: рядко прилагана методика, при която ендоскопски се прониква и достига до простатата, като се правят малки инцизии (разрези) за разширяване на уретралния канал
• поставяне на стент: методът се предпочита при лица, неподходящи за други оперативни интервенции, като се поставя стент в простата, който не позволява нейното нарастване и съответно притискане на уретрата
• отворена операция: този класически конвенционален хирургичен метод се прилага само при наличие на много големи размери на простатата, както и при подлежащи усложнения

Полезна и подробна информация за различните лечебни методи на състоянието може да откриете в раздел Лечение: Лечение при доброкачествена хиперплазия на простатата.

Ранното диагностициране и предприемане на подходящи мерки значително подобрява прогнозата при хиперплазия на простатата, забавя прогресията на болестта и намалява рисковете от развитие на усложнения.