Интравенозна пиелография

Въведение

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждане на изследването? 

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Интравенозната урография, наречена още екскреторна урография, интравенозна пиелография и "цветна снимка" на бъбреците, е контрастно рентгеново изследване, което се прави с цел да се визуализират всички части на отделителната система, които при обикновено рентгеново изследване остават „невидими”.

Методът предоставя информация за големината, формата и позицията на бъбреците, пикочния мехур, уретерите и уретрата (уринарен тракт), както и за тяхната функция.

Екскреторната урография е високо информативен морфологичен и функционален метод, чието осъществяване е сравнително просто, бързо, евтино и възможно в клинични и амбулаторни условия.

При този вид изследване се инжектира венозно контрастно вещество и се правят серия от снимки през определен интервал от време.

Екскреторната урография се основава на способността на бъбрека да отделя водоразтворимото йодно контрастно вещество в резултат на което се получават снимки на бъбреците и пикочния тракт.

В някои случаи интравенозната урография може да се допълни или да се замени със следните методи — ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография на бъбреци.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Екскреторната урография се прави:

• За откриване на структурни промени в уринарния тракт;
• При наличие на хематурия (кръв в урината);
• За откриване причината за болки в кръста и долния отдел на корема;
• При рецидивиращи инфекции на пикочните пътища;
• За локализиране и измерване на туморни образувания по хода на уринарния тракт;
• Локализация и измерване на бъбречни конкременти (камъни) при бъбречнокаменна болест;
• Оглед за наранявания на уринарния тракт при травми;
• Откриване на постоперативни усложнения;
• Откриване на вродени аномалии на пикочните пътища;

Необходима ли е предварителна подготовка?

Преди да се подложите на интравенозна пиелография, съобщете на лекаря ако:

• Имате съмнения или сте бременна;
• Имате поставени контрацептивни средства (спирала);
• Имате алергия към йодни препарати, ужилване от насекоми и други;
• В последните 4 дни сте си правили друг вид контрастно рентгеново изследване или сте приемали препарати, съдържащи бисмут;
• Страдате от бъбречно заболяване или диабет;

Интравенозната урография изисква съответна предварителна подготовка на пациента, освен в случаите, когато се извършва по спешност:

• Преди да се извърши изследването е необходимо да се направи биохимичен анализ на кръвта, така че да се изключи наличието на бъбречна недостатъчност, при която е противопоказана екскреторната урография;
• Трябва да се спазва диета 2-3 дни преди изследването, като се избягват храни, предизвикващи газове — варива, сурови зеленчуци, газирани напитки, тлъсти меса;
• В последните 12 часа преди изследването се ограничат течностите, за да се получи по-висока концентрация на контрастната материя;
• В деня на изследването се спира приема на храна и течности;
• Непосредствено преди процедурата се отстраняват всички бижута и аксесоари;
• За да се изпразни пикочния мехур преди процедурата, трябва да уринирате;

Метод на провеждане на изследването:

Екскреторната урография се извършва в рентгенова лаборатория от лекар-рентгенолог и рентгенов лаборант.

Преди да се пристъпи към венозната урография, първо се прави рентгенография на корема без контраст.

След това се инжектира контрастният материал, който навлиза в кръвта и започва да се отделя през бъбреците.
За задържането на контраста в тях се използва колан, към който са прикрепени два балона, който се поставя така, че да притиска корема от двете страни.
Не се използва, ако наскоро сте претърпели коремна операция.

След инжектирането на контрастната материя се правят поредица от рентгенови снимки, на които се следи степента на отделяне на контраста от бъбрека.
На 5-та минута се контрастират чашките и легенчето, а на 15–20-та минута се визуализират уретерите и пикочния мехур.
Това дава възможност да се визуализират конкременти (камъни), стеснения или анатомични аномалии на отделителната система.

Изследването интравенозна пиелография обикновено отнема около час.
След това се препоръчва прием на голямо количество течности, което спомага за по-бързото отделяне на контрастната материя.

Какво ще усещате по време на изследването?

По време на рентгеновите снимки няма да усетите дискомфорт.

При инжектиране на контраста може да усетите затопляне и солен или метален вкус в устата.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Съпоставени с ползите от интравенозната пиелография, рисковете от облъчване са минимални.

Съществува известен риск от развитие на алергични реакции към контрастния материал.

Пациенти със следните заболявания са с повишен риск от внезапна бъбречна недостатъчност:

• диабет;
• множествен миелом;
• хронична бъбречна недостатъчност;
• сърповидно-клетъчна анемия;
• феохромоцитом;

Резултати от проведеното изследване:

Предварителните резултати от цветната снимка на бъбреците са известни веднага след края на изследването.
Пълните резултати може да отнемат 1-2 дни.

   Нормални стойности:

• Бъбреците, уретерите и пикочния мехур са нормални по форма, размери и позиция;
• Контрастният материал достига бъбреците в нормален период от време;
• Не се открива стоп на урина по хода на уринарния тракт;
• Простатната жлеза е нормална по форма, размери и позиция (при мъже);

   Отклонения от нормата:

• Бъбреците, уретерите и пикочния мехур може да са с променена форма, размери или позиция.
  Може да има липсващ бъбрек, допълнителен уретер или бъбрек;
• Контрастът достига бъбрека за повече време от нормалното;
• Установяват се туморна маса, кисти или абсцеси в бъбрека;
• Има задържане на урина;
• Вижда се нараняване на бъбрек, уретер или пикочен мехур;
• Увеличена простата (при мъже);

Отклоненията от нормата могат да се дължат на следните състояния:

• вродени аномалии на отделителната система, нефроптоза;
• бъбречна туберкулоза;
• хроничен пиелонефрит;
• бъбречнокаменна болест;
• хидронефроза (хидроуретер);
• травми на отделителната система;
• тумори на отделителната система;
• увеличена простата;

Кога не трябва да провеждате изследването?

Интравенозната пиелография не може да се извърши при:

• Невъзможност пациентътда остане неподвижен по време на процедурата;
• Наличие голямо количество задържани фекалии или газове в дебелото черво;
• Наскоро извършени изследвания с бариев контраст или при прием на препарати, съдържащи бисмут;

• Бременност;
• Тежка сърдечно-съдова, чернодробна и бъбречна недостатъчност;
• Алергия към контрастното вещество;
• Бъбречна криза;
• Тиреотоксикоза;
• Прием на метформин при пациенти с диабет;
• Феохромоцитом;