Простата МКБ D40.0

Определение -
Доброкачествената хиперплазия на простатната жлеза представлява уголемяване (разрастване) на жлезата, което може да предизвика притискане на уретрата и смущения в нормалното уриниране. Като резултат най-често се наблюдава забавяне на уринния ток и по-често уриниране, особено нощем. Заболяването се среща сред възрастни мъже между 60 и 80 годишна възраст.

Етиология -
Хиперплазията на простатата в голяма степен се дължи на нарушеното равновесие на половите хормони в организма на мъжа.
Мъжкият организъм през целия си живот произвежда основно тестостерон и малки количества естрогени. С напредването на възрастта, количеството на активният тестостерон в кръвта спада, обуславяйки пропорционално по-високи нива на естрогените, а увеличеното количество естрогени в простатната жлеза предизвиква засилен клетъчен растеж.
Дихидротестостеронът, който се образува от тестостерона в тъканта на простатната жлеза вероятно също играе роля в контрола на растежа на жлезата.

Патогенеза -
Уголемената простатна жлеза притиска силно преминаващата през средния и дял уретра и води до затруднено отделяне на урината. Пикочният мехур е принуден да работи срещу съпротивление, в следствие на което стената му задебелява и става по раздразнителна. Това води до съкращаване на мехура, дори когато той съдържа малки количества урина, което се изявява като често уриниране. В последствие мехурът отслабва, изгубва способността да се изпразва докрай и известно количество урина се задържа в него. Стесняването на уретрата и непълното изпразване на пикочния мехур предизвикват повечето от симптомите, свързани с доброкачествената хиперплазия на простатата.

Клинична картина -

Най-честите симптоми на заболяването са:

1. Затруднено уриниране
2. Затруднен старт на уринирането
3. Слаба, колеблива, често прекъсваща струя на уринния ток
4. Намален дебит на уринния ток
5. Чести позиви за уриниране и често уриниране, особено през нощта
6. Отделяне на капки урина след като е приключил актът на уриниране

Оплакванията се появяват постепенно, като тяхната изразеност не е в пряка връзка със степента на уголемяване на жлезата. Понякога мъжът може да не подозира, че страда от притискане на пикочния канал до момент, в който се оказва напълно неспособен да уринира. Това състояние се нарича остра задръжка (ретенция) на урината и може да бъде провокирано от прием на някои лекарства, алкохол или ниски температури.

Усложнения -
Задръжката на урина и преразтягането на пикочния мехур предразполагат към пикочни инфекции, увреждане на пикочния мехур и бъбреците, образуване на камъни в пикочния мехур, инконтиненция (неспособност за задържане на урината) и др.

Диагноза - Основнo изследване е ракталното туширане - през ануса на пациента се изследва с два пръста на едната ръка простатната жлеза. Простатата е разположена непосредствено пред предната стена на ректума (правото черво) и това позволява нейното опипване през ануса и правото черво. При това изследване се получава информация за състоянието на жлезата: големина, твърдост, разрастване, болезненост, съотношение с околните органи и т.н. За поставяне на диагнозата е необходимо извършването на следните лабораторни и инструментални изследвания:

• общи кръвни и биохимични изследвания - дават информация за наличие на възпалителен процес в организма, функцията на бъбреците;
• изследвания на урина - могат да открият възпалителни или туморни клетки в урината, както и наличие на кръв;
• ехография на простатната жлеза - при това изследване се придобива ценна информация за големината, структурата и измененията в жлезата;
• венозна пиелограма - това е вид рентгеново изследване на отделителната система; след венозно инжектиране на рентген-контрастно вещество, контрастът достига по кръвен път бъбреците, преминава в образуващата се урина и в зависимост от това колко време след инжектирането се правят рентгенови снимки, се изобразяват различни отдели на пикочо-половата система, включително и частта на уретрата , преминаващата през простатната жлеза; това изследване не изобразява директно самата простата;
• цистоскопия - това е инвазивно изследване, при което в уретрата и пикочния мехур се въвежда тънка тръбичка с оптика и източник на светлина. Образът се възприема от камера и се изобразява на екран. При това изследване лекарят визуално и директно оглежда вътрешната стена на пикочния канал, частта на уретрата, която преминава през простатната жлеза и вътрешната повърхност на стените на пикочния мехур. Цистоскопията дава най-точна информация за степента на стесняването на пикочния канал поради заболяване на простатната жлеза (включително доброкачествена простатна хиперплазия);
• биопсия - при това изследване под ехографски контрол чрез специална игла и спринцовка се "всмуква" малко парченце от тъканта на жлезата, от участък, който лекарите преценят като болестно променен. Тази тъкан след това се изследва на микроскоп от специалист патолог и дава изключително ценна и окончателна информация относно възпалителния или невъзпалителния характер, доброкачествеността или злокачествеността на процеса.

Лечение -
Методите на лечение на доброкачествена хиперплазия на простатата се делят на консервативни и хирургични.

1. Консервативно лечение - Съществуват два вида лекарства, които се прилагат за лечение на доброкачественото разрастване на простатата - алфа блокери и медикаменти, блокиращи образуването на дихидротестостерон в простатата.
- алфа-блокерите отпускат гладката мускулатура на кръвоносните съдове, простатната жлеза и шийката на пикочния мехур и по този начин се облекчава стесняването на пикочния канал, причинено от нарастването на жлезата;
- блокерите на дихидротестостерона инхибират (потискат) ензима, който превръща тестостерона в дихидротестостерона и така забавя разрастването на простатните клетки. Към консервативните методи на лечение спада и балонната уретропластика.

2. Оперативно лечение - Прилагат се основно следните типове хирургични операции за лечение на доброкачествената простатна хиперплазия: трансуретрална резекция (ТУР) и отворена операция.
Важно е и лечението на пикочните инфекции с антибиотици.