Феохромоцитом

Феохромоцитом: това е рядък невроендокринен тумор, който обикновено води до повишена секреция на катехоламини (предимно адреналин и по-малко норадреналин). Най-често (в 80% от случаите) води началото си от хромафинни клетки в медулата (сърцевината) на надбъбречните жлези и по-рядко извън нея - (в 20% от случаите). В повечето случаи се касае за доброкачествено разрастване на медуларната тъкан. Рядко (в около 10%) може да се наблюдават и злокачествени форми, при които средната преживяемост е под 5 години. При малигнените форми се секретира и допамин. Феохромоцитомът може да се наблюдава във всяка възраст, но пиковите инциденти са между 30 и 50 годишна възраст. Заболеваемостта е еднаква при мъжете и жените. В около 30% от феохромцитомите се диагностицират като част от наследствени синдроми. Най-честият признак на феохромоцитома е появата на трудно поддаваща се на лечение артериална хипертония, която в 60% от случаите е усложнена от хипертонична криза. Едновременно с настъпилата хипертонична криза се наблюдават още главоболие, сърцебиене, обилно потене, световъртеж. Друг характерен признак на заболяването е побледняването на лицето, което е резултат на силната симпатикусова стимулация. Наблюдават се още студени крайници, тремор на ръцете, силно безпокойство, раздразнителност, нервност, състояния на страх и ужас, коремни или гръдни болки, понижено тегло (по-често), ускорен сърдечен ритъм, гадене, повръщане, запек, повишени нива на кръвната захар, задух, нарушения в зрението и съня. Симптомите се появят по време на хипертоничните атаки, които се получават, когато туморът отделя хормони. Кризите обикновено продължават от 15 до 20 минути. Те могат да увеличат честотата, продължителността и тежестта си, когато туморът нараства.

Феохромоцитомът може да се наблюдава при:

• Новообразувания - множествена ендокринна неоплазия тип 2 (Multiple endocrine neoplasia type 2 - MEN-2), множествена ендокринна неоплазия тип 2B (Multiple endocrine neoplasia type 2B - MEN-2B), паращитовиден аденом, медуларен карцином на щитовидната жлеза.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - неврофиброматоза тип 1 (болест на фон Реклингхаузен/von Recklinghausen disease), синдром на Фон Хипел-Линдау (Von Hippel-Lindau - VHL), туберозна склероза, синдром на Стърдж-Вебер (Sturge-Weber syndrome).
• Психични и поведенчески разстройства - стрес, страх, наркотична абстиненция, паническа атака.
• Външни причини за заболеваемост и смъртност - прекомерна употреба на някои лекарства (деконгестанти).
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - увреждане на гръбначния мозък.