Пневмония при други болести, класифицирани другаде МКБ J17.8

Пневмонията представлява възпалително заболяване на белите дробове, най-често причинено от различни видове бактерии, вируси и гъбички. В зависимост от вида на причинителят, както и от клиничното протичане, пневмонията основно се разглежда като остра или хронична.

Директното увреждане на белодробната тъкан води до характерните симптоми на заболяването. Съществуват множество класификации за представяне на различните видове пневмонии.

В статията пневмония, при други болести, класифицирани другаде ще разгледаме пневмония като усложнение на някое от следните инфекциозни заболявания:

• Орнитоза
• Ку-треска
• Ревматична треска
• Спирохетна, некласифицирана другаде

Честота

Пневмонията е една от най-честите заболявания в световен мащаб. Тя може да бъде диагностицирана като усложнение на някое друго заболяване или като първична инфекция. Понякога при някои пациенти дори, може да протече асимптоматично за дълъг период от време. Това е характерно за атипичните пневмонии, често срещащи се при имунокомпрометирани пациенти (ХИВ-позитивни).

Орнитозата, позната още като пситакоза или "папагалска болест" е едно сравнително често инфекциозно заболяване, което в повечето случаи е съпроводено с пневмония. Това заболяване е диагностицирано за първи път в Европа през 1879 г. След известен период от време лекари и учени са открили, че орнитозата се среща основно при хора, които са имали близък контакт с различни видове птици. Именно затова е наречена "папагалска болест". Заболяването се среща целогодишно по целия свят, като повечето диагностицирани случаи са спорадични.

След въвеждането на някои основни хигиенни и карантинни мерки за вносни птици през 80-те години на миналия век броят на заболелите от орнитоза е драстично по-малък. Според проведени проучвания по разпространението на заболяването, ежегодно в САЩ се диагностицират едва 16 случая годишно.

Понякога диагностицирането на орнитозата може да представлява трудност и да остане нерегистрирана.
Ку-треската от друга страна е едно по-често срещащо се състояние, причинено от бактериален агент.

Среща се по целия свят, самият причинител е изключително устойчив и вирулентен. Източник на инфекция могат да бъдат контаминирано мляко, месо. Едни от основните преносители на заразата са различни видове кърлежи. Важно за разпространението на инфекцията е,че тя не се предава от човек на човек. Има единични случаи, но те са изключително редки. На опасност от заразяване са изложени хората, работещи и имащи пряк контакт в различни видове животни (фермери, земеделци, ветеринари).

Ревматична треска е едно от най-тежките усложнения при деца на възраст средно между 5 и 15 години. Треската се среща основно при деца, тъй като се причинява от бета-хемолитични стрептококи, които са най-честите причинители на остър фарингит и тонзилит при тях.

Причина

Орнитоза

Орнитозата е зоонозно, инфекциозно заболяване, което е причинено от бактерии, наречени Chlamydia psittaci. Заболяването е известно още като папагалска болест, тъй като основен източник на инфекцията за хората различни видове птици, най-често папагали, гълъби, врабчета, кокошки и др. Честотата на заболяването е ниска, в сравнение с други инфекциозни заболявания.

Тъй като, при повечето инфектирани, заболяването протича с общи грипоподобни симптоми, то често остава недиагностицирано. Пситакозата може да се срещне на всички места, където птиците се отглеждат като домашни любимци или в големи ограничени популации (птицеферми). Обикновено заболяването е разпространено в тропическите страни (Аржентина).

Заразените птици не винаги са с изявена симптоматика, но често се наблюдава промяна в тяхното държание. Хламидиалните бактерии могат да бъдат пренасяни от заразени птици в продължение на месеци, преди да се появят някакви външни признаци. Често при птиците инфектирането се изразява със симптоми като летаргия, отслабване, треперене, затруднено дишане.

Ку-треска

Ку-треската е силно инфекциозно заболяване, причинено от бактериите Coxiella burnetii. Инфекцията не е толкова разпространена, дори сравнително рядко, но често се открива при заразени животни като говеда, овце и домашни бозайници. Преносители на заразата са различни видове кърлежи, които предават инфекцията чрез директен контакт. Друг механизъм на заразяване е чрез прием на мляко или контакт с урина или изпражнения от заразени животни.

За заболяването е характерно, че преди клиничната изява има дълъг инкубационен период от средно 9-40 дни. Хората са силно уязвими на ку-треска и обикновено заболяването протича със силно изявена клинична симптоматика.

Самите причинители, бактериите Coxiella burnetii са облигатни вътреклетъчни патогени.

Най-характерно в клиничната проява на ку-треската е, че тя протича като атипична пневмония при 50% от пациентите. При останалите хора, заболяването обикновено е безсимптомно или при някои се проявяват леки, грипоподобни симптоми.

При липса на лечение, заболяването може да хронифицира, като последиците обикновено се появяват месеци след острата форма, и са силно увреждащи общото състояние на пациента.

Ревматична треска

Ревматичната треска е едно от сравнително честите и тежко протичащи усложнения на остър фарингит. Причинители на първичната инфекция са бета-хемолитични стрептококи (S. pyogenes). При неправилно проведено лечение, може да се стигне до ревматична треска.

Най-често са засегнати деца на възраст между 5 и 15 години, въпреки че, може да засегне хора на всякаква възраст. Заболяването обикновено протича тежко, като може да засегне жизненоважни органи и системи. Ревматичната треска може да причини трайно увреждане на сърцето и да доведе до настъпването на сърдечна недостатъчност. От сърцето, най-често се засяга ендокардът и сърдечните клапи, с развитието на сърдечен порок (клапна инсуфициенция).

Не е изяснен точният механизъм, по който настъпват тежките увреди на различните органи и системи при ревматичната треска. Предполага се, че в структурата си бета-хемолитичните стрептококи съдържат протеин, подобен на този, който се намира в човешкото тяло, в частност съединителната тъкан. След прекарана инфекция, имунната система на организма, която се е справила с локалната инфекция на гърлото, започва да атакува и уврежда различните структури (кожа, стави, сърце)

Спирохети

Спирохетите са грам-отрицателни, подвижни, спирално извити бактерии. Те не образуват спори и не притежават ресни. Подвижни са, благодарение на аксиалните филаменти.

Те са силно взискателни спрямо хранителните среди, в които се развиват. Те са строги анаероби.
Към семейството на спирохетите се причисляват различни бактерии, сред които са причинителите на сифилис, Лаймска болест, лептоспироза, възвратен тиф и др. При белодробно засягане, тези заболявания могат да протичат с придружаваща пневмония.

Тези микроорганизми са силно вирулентни, като едни от факторите на патогенността им са продураценето на ензим хиалуронидаза, както и повърхностно разположените протеини адхезини, които им подпомагат прилепването към клетките на гостоприемника.

Предаването на различните инфекциозни заболявания, които спирохетите причиняват обикновено става чрез кръвопреливане, от болна майка на плода и много рядко по друг начин. Лаймската болест се причинява от бактериите Borrelia burgdorferi, която също е причислена към семейството на спирохетите. Инфекцията представлява ендемична зооноза с резервоар диви гризачи, птици, вълци и други диви животни. Заболяването също е разпространено и в Европа, като резервоар на инфекцията са кърлежите.

Симптоми

Тъй като в статията пневмония при други болести, класифицирани другаде се разглеждат заболявания, които имат както сходства, така и много различия в своето протичане. Всяко едно инфекциозно заболяване, разгледано по-горе започва с известен инкубационен период, който се характеризира с липсата на проявени симптоми. Белодробното засягане от тези състояния не е при всички пациенти, но е сравнително честа клинична проява. Обикновено бактериалните причинители на тези заболявания се посочват, че водят до развитието на атипична пневмония. Някои от неспецифичните симптоми, с които се проявяват всички видове пневмонии са:

• Главоболие
• Отпадналост
• Умора
• Фебрилитет
• Кашлица

Орнитоза

След инкубационен период от 5 до 19 дни, симптомите на папагалската треска започват да се появяват, като тежестта им варира значително при различните пациенти - от безсимптомно протичане, до тежка пневмония. Съмнение за орнитоза може да се има при клинична изява на триадата:

• Тежка белодробна инфекция (пневмония)
• Епистаксис (кървене от носа)
• Спленомегалия (уголемена слезка)

През втората седмица на заболяването, симптомите могат сериозно да нарушат общото състояние на пациентите. Други прояви на папагалската треска са конюнктивит, задух и неврологична симптоматика.

Ку-треска

Инкубационният период на ку-треската е средно около 2-3 седмици. Заболяването започва с леки грипоподобни симптоми, като с течение на времето, общото състояние на пациентите рязко се влошава. Пневмонията при ку-треската протича тежко, като в краен етап може да доведе до тежък респираторен дистрес синдром. Някои от съпътстващите клинични прояви на заболяването са:

• Гадене с повръщане
• Диария
• Мускулни и ставни болки
• Треска (висока телесна температура, над 39 градуса)
• Силна гръдна болка

Ревматична треска

Характерното за ревматичната треска, че винаги се предхожда от остра инфекция на горните дихателни пътища, причинена от бета-хемолитичен стрептокок. Зачервеното гърло, болка при преглъщане, треска, болки в ставите при деца, са признаци на сериозна стрептококова инфекция, при което задължително е нужна консултация с лекар.

Диагноза

Диагнозата на основното заболяване понякога може да представлява трудност за лекарите, тъй като проявата им в повечето случаи е неспецифична. Въпреки това, след подробно снета анамнеза и физикален преглед, лекарите се ориентират към генезата на заболяването, и какви изследвания да назначат.

Кръвни изследвания

При изследване на венозна кръв, при почти всички инфекциозни заболявания се наблюдава повишаване на стойностите възпалителните маркери. Тъй като, причинителите на състоянията са бактериални агенти, в повечето случаи, самите стойности са силно завишени, за разлика от вирусните инфекции. Възпалителните маркери са:

• Левкоцитоза/Лимфоцитоза
• СУЕ (Скорост на утаяване на еритроцитите)
• CRP (С-реактивен протеин)

Микробиологично изследване

Микробиологичното изследване служи за доказване на конкретния бактериален причинител на инфекциозното заболяване. Като материал за изследване се използват храчка, гърлен секрет, кръв и урина. Използват се специфични хранителни среди, които благоприятстват бактериалния растеж. След няколко дни се позитивира изследването, като някои бактерии са силно взискателни към своето развитие. При тях се използват специфични биохимични тестове за доказване.

Образно изследване

За доказване на белодробното засягане от инфекцията се използват различни образни методи на изследване, сред които са рентгенографията и КТ (Компютърна томография) на гръден кош.

Диференциална диагноза

Следните инфекциозни заболявания, които също могат да протичат с придружаваща пневмония или със сходна симптоматика са:

• Бруцелоза
• Бактериална пневмония
• Туларемия
• Грип
• Туберкулоза

Лечение

Първото звено в лечението на пневмония при други болести, класифицирани другаде е уточняване на причинителя на заболяване. Тъй като и при четирите състояния, разгледани в статията, причинителите са различни бактерии. Единствените лекарствени средства, които пряко действат върху развитието и разпространението на бактериалните инфекции са антибиотиците. Обикновено при установяване на заболяването се започва с интравенозно приложение на широкоспектърен антибиотик. За предпочитане е, той да е от следните групи:

• Пеницилини - амоксицилин, пиперацилин
• Цефалоспорини - цефтриаксон
• Хинолони - ципрофлоксацин, левофлоксацин
• Тетрациклини - доксициклин

Други средства за справяне с инфекцията са различните противовъзпалителни средства. Най-често се прилагат НСПВС (Нестероидни противовъзпалителни средства), чието приложение е насочено срещу ограничаване разпространението на инфекцията.

Усложнения и прогноза

Тъй като усложненията на разгледаните по-горе заболявания в повечето случаи са тежки, с развитието на необратими патологични промени, е важно навременното и адекватно лечение на основното заболяване. Някои от най-сериозните усложнения могат да бъдат развитието на остра дихателна недостатъчност или засягане на сърдечния клапен апарат от инфекцията. Затова, агресивното антибиотично лечение, при тези пациенти е първо средство на избор.