Делир, непредизвикан от алкохол и други психоактивни вещества МКБ F05

Делирът е сериозно нарушение в умствените способности, което води до объркано мислене. Началото на делириума обикновено е бързо — в рамките на часове или няколко дни. Делир, непредизвикан от алкохол и други психоактивни вещества, често може да се свърже с един или повече допринасящи фактори, като тежко или хронично заболяване, промени в метаболитния баланс (като ниско съдържание на натрий), медикаменти, инфекция, хирургична намеса, алкохолна или наркотична интоксикация.

Признаците и симптомите на делириума обикновено започват след няколко часа или броени дни. Те често се колебаят през целия ден и може да има периоди с липса на кaквито и да било индикации. Симптомите се влошават през нощта, когато е тъмно и нещата изглеждат по-малко познати за болния. Първичните признаци включват:

• Невъзможност да останат фокусирани върху дадена тема или да сменят безразборно теми.
• Задълбават в една идея, вместо да отговарят на въпроси или да водят разговор.
• Лесно се разсейват от незначителни неща.
• Влошена способност за мислене (когнитивно увреждане). Включва отслабена памет, особено на последните събития.
• Дезориентация — например, не знаят къде са, нито кои са.
• Затруднено говорене или припомняне на думи. Срещат проблем с разбирането на речта, както и трудност при четене или писане.
• Стига се до виждане на неща, които не съществуват (халюцинации).
• Забавено движение или летаргия.
• Нарушени навици на сън, включително обръщане на цикъла ден — нощ, спят през деня и бодърстват през нощта.
• Емоционалните смущения са представени от тревожност, страх или параноя, депресия, изпитват неспокойство, възбуда или проявяват агресивно поведение.

Видове делириум:

1. Хиперактивен делириум. Вероятно най-лесно разпознаваемият тип, може да включва безпокойство, възбуда, бързи промени в настроението или халюцинации и отказ да им помагат с грижите.
2. Хипоактивен делириум. Това може да включва неактивност или намалена двигателна активност, мудност, анормална сънливост или замаяност.
3. Смесен делириум. Това включва както хиперактивни, така и хипоактивни признаци и симптоми. Човекът може бързо да превключи от хиперактивно към хипоактивно състояние.

Мозъчен синдром

Неврокогнитивните разстройства са група състояния, които често водят до нарушена умствена функция. Биологичният мозъчен синдром е бил терминът, който описва тези състояния, но сега неврокогнитивните разстройства са по-често използваният термин. Неврокогнитивните нарушения най-често се срещат при по-възрастни хора, но могат да засегнат и по-млади хора. Намалената умствена функция включва:

• проблеми с паметта
• промени в поведението
• затруднено разбиране на езика
• проблеми при извършване на ежедневни дейности

Тези симптоми могат да бъдат причинени от невродегенеративно състояние, като болест на Alzheimer или друг вид деменция. Невродегенеративните заболявания водят до нарушаване структурата на мозъка и нервите с течение на времето, от което пък следва постепенна загуба на неврологичната функция. Неврокогнитивните разстройства могат да се развият и в резултат на мозъчна травма или злоупотреба с вещества. Лекарите обикновено успяват да определят основната причина за неврокогнитивните разстройства въз основа на докладваните симптоми и резултатите от диагностичните тестове. Причината и тежестта им определят най-подходящия курс на лечение.

Дългосрочната перспектива за хората с неврокогнитивни разстройства зависи от причината. Когато заболяването причинява такъв вид разстройство, състоянието често се влошава с времето. В други случаи намалената умствена функция може да бъде само временна, така че пациентите могат да очакват пълно възстановяване.

1. Острият органичен мозъчен синдром е наскоро появяващо се състояние на психично увреждане, в резултат на интоксикация (състояние на отравяне на организма), предозиране на наркотици, инфекция, болка и много други физически проблеми, засягащи психичния статус. В медицински контекст "острото" означава "от скорошно начало". Острият органичен мозъчен синдром често е временен. Това обаче не гарантира, че няма да се повтори или да се превърне в хроничен, т.е. дългосрочен. По-специфичен медицински термин за острата подгрупа от органични мозъчни синдроми е делириум.
2. Хроничният органичен мозъчен синдром е дългосрочен. Например, някои форми на хронична зависимост от наркотици или алкохол могат да причинят органичен мозъчен синдром поради дълготрайните или постоянни токсични ефекти върху мозъчната функция. Други често срещани причини за хроничен органичен мозъчен синдром, са различните видове деменция, които са резултат от трайно увреждане на мозъка, причинено от инсулти, болест на Алцхаймер или други причини, които не са обратими.

Симптомите обикновено варират в зависимост от причината. Когато състоянието възникне в резултат на невродегенеративно заболяване, хората могат да изпитат:

• загуба на паметта
• объркване
• безпокойство

Други симптоми, които могат да се появят при хора с такива нарушения, включват:

• главоболие, особено при тези със сътресение или травматично увреждане на мозъка
• неспособност за концентриране или фокусиране
• краткотрайна загуба на паметта
• проблеми при изпълнение на рутинни задачи, като шофиране
• трудност при ходене и балансиране

Рискът от развитие на неврокогнитивни разстройства зависи от начина на живот и ежедневните навици. Работата в среда с експозиция на тежки метали може значително да повиши риска. Тежки метали, като олово и живак, могат да увредят нервната система с течение на времето. Също така, вероятността е по-висока при хора над 60 г., със сърдечно-съдови заболявания, диабет.

Объркано състояние

Този вид делир, непредизвикан от алкохол и други психоактивни вещества, се състои от холинергичен дефицит, комбиниран с допаминергична хиперактивност (твърде висока производство на допамин). Холиенргичният ефект описва значението на ацетилхолинът, който помага за предаването на нервните импулси. Значението на други невротрансмитери, като серотонин и норадреналин, за делириума в момента е по-малко ясно. Взаимодействията между тези невротрансмитери, холинергичните и допаминергичните системи играят важна роля за делириума. Освен това, метаболитни нарушения, такива като хипогликемия, хипоксия или исхемия, също могат директно да увредят невронната функция и по този начин да намалят производството или освобождаването на невротрансмитери.

Делирът може да бъде причинен и от първично нарушение, което произхожда извън мозъка, като възпалително заболяване, травма или хирургична процедура. В такива случаи, системният възпалителен отговор води до повишено производство на цитокини (клетки, участващи в имунната система) и предизвика възпалителна реакция в мозъка. Освен този вреден ефект върху невроните, цитокините могат също да увредят синтеза и освобождаването на невротрансмитери. Изглежда, че възпалителните процеси играят роля в причиняването на делириум при пациенти с първични заболявания на мозъка (особено невродегенеративни). Стрес фактори, които подтикват симпатиковата нервна система да освободи повече норадреналин и хипоталамо-хипофизарно-адренокортикалната ос, за да освободи повече глюкокортикоиди, също може да активира глията.

Инфекциозна психоза

Инфекциите, разпространяващи се в кръвния поток и делириумът като последица, е често срещано при критично болни пациенти. Поради тежките случаи в интензивно отделение, около 80% от болните на механична вентилация и 50% на спонтанно дишане, са в делир. Някои изследвания доказват, че по време на системната възпалителна реакция към инфекциите, има комплексни механизми, в резултат на които настъпва остра мозъчна дисфункция. Системното възпаление може да наруши целостта на централната нервна система чрез повишено производство и освобождаване на цитокини, взаимодействащи с нервни влакна. Очевидно активирането на имунната система може да предизвика остра мозъчна дисфункция и сепсисът, следователно, е основен рисков фактор за делириум.

Органична реакция

Намаленото ниво на желязо, мед, цинк, аскорбинова киселина и други, могат да доведат до състояния на делириум. Ето защо се твърди, че тези биохимични промени, индивидуално или в комбинация с други биохимични и имунологични, могат да доведат до когнитивно увреждане по време на възпаление и при тежки или предразполагащи случаи, допринасят за клинична проява на делириум. Предполага се, че зоната на мозъка, която е най-уязвима към ефектите от тези промени, е лимбичната система и по-специално таламусът, хипоталамусът и хипокампусът. Повече за анатомия на мозъка може да се прочете в статията:

• главен мозък (encephalus)

Психоорганичен синдром

Състои се от психопатологичен комплекс от симптоми, причинени от органични мозъчни нарушения, които включват намаляване на паметта и интелекта. Психоорганичният синдром често е съпроводен с астения (безсилие, отпадналост). Психоорганичен синдром се появява по време на мозъчна атрофия. Има много причини, включително цереброваскуларни заболявания, увреждания на ЦНС от травматично влияние върху мозъка, интоксикация, излагане на органични разтворители като толуен, хронични метаболитни нарушения, тумори и абсцеси на мозъка, енцефалит, както и могат да бъдат намерени в случаи на заболявания, придружени от гърчове. Психоорганичен синдром възниква във всяка възраст, но е най-силно изразена в напредналата.

В зависимост от нозологичната единица, основните симптоми на психоорганичния синдром се изразяват по различен начин. Например, при атрофични случаи като болестта на Alzheimer симптомите са по-скоро насочени към разстройство на паметта, докато при болестта на Pick психичните разстройства са по-често изразени.

Пациентите с психоорганичен синдром често се оплакват от главоболие, замаяност, загуба на памет и концентрация, умора, депресия, тежка тревожност, намалена интелектуална способност, нестабилност при ходене, задух, чувствителни са към шум и топлина. Лечението на психогенния синдром е насочено към основното заболяване. Ноотропите като Piracetam са имали положителен ефект върху пациентите. Витамин терапия, антиоксиданти, невротропни и церебропротективни (предпазващи мозъка) също са ефикасни. Когнитивните и поведенчески симптоми са хронични и имат слаб отговор към лечението.

Много от симптомите на делир, непредизвикан от алкохол и други психоактивни вещества, са подобни на някои психични разстройства, включително шизофрения, депресия, болест на Alzheimer и психоза. За да се осигури точна диагноза, се правят допълнителни уточняващи образни изследвания на пациентите, които включват:

1. Компютърна томография (КТ) — използва серия от рентгенови снимки за създаване на изображения на черепа, мозъка, синусите и очните кухини, може да се използва за изследване на меките тъкани в мозъка.
2. Ядрено-магнитен резонанс на главата (ЯМР) — използва мощни магнити и радиовълни, за да произведе детайлни изображения на мозъка. Тези снимки могат да покажат признаци на мозъчно увреждане.
3. Позитрон емисионна томография (PET) — използва специално оцветяващо вещество, което съдържа радиоактивни маркери. Тези маркери се инжектират във вена, след това се разпространяват в цялото тяло, като изобразява всички засегнати области.
4. Електроенцефалограма (ЕЕГ) — измерва електрическата активност в мозъка.