Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV], проявяваща се като инфекциозни и паразитни болести МКБ B20

Инфекцията, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит, протича с изразен клиничен полиморфизъм.

Заболяването често протича с неспецифични признаци (повишена температура, изразена адинамия, общо неразположение, увеличение на лимфните възли, диария) в комбинация с различни опортюнистични инфекции, неопластични образувания, вторична бактериална суперинфекция и други.

При болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV], проявяваща се като инфекциозни и паразитни болести, е налице характерната за инфекцията обща симптоматика в комбинация с различни опортюнистични инфекции.

Развитието на тези инфекции се дължи на прогресивно отслабващата имунна защита и индивидуална имунологична резистентност на пациентите, във връзка с проникването на вирусите в техните лимфоцити и последващото им разрушаване (вирусът проявява изразен лимфотропизъм).

Т-лимфоцитите са една от главните защитни линии срещу развитието на различни по тежест и етиология инфекции, като намалението на техния брой се асоциира с развитие на опортюнистични инфекции.

Заразяването се осъществява най-често по полов път, като рискови са лицата, практикуващи необезопасен секс, често сменящи сексуалните си партньори и употребяващи наркотични вещества и спиртни напитки системно.

Освен по полов път друг често наблюдаван механизъм на предаване на инфекцията е кръвният път, включващ употреба на нестерилни медицински пособия, честа хемотрансфузия, венозна употреба на наркотични вещества и други.

Третият основен път на заразяване е вертикалният, от заразената майка на плода, като е възможно и предаване посредством кърмата в някои случаи (необходими са задълбочени, обстойни и мащабни проучвания за доказване на предаването на заразата чрез майчиното мляко).

След проникване на вирусите в човешкия организъм последните навлизат в клетките, по чиято повърхност се откриват така наречените CD4-рецептори, които се откриват с висока плътност в Т-лимфоцитите, но също така и в Лангхансовите клетки на кожата, Купферовите клетки на черния дроб, нервните клетки и други.

Проникването на вируса се съпровожда с характерни промени, водещи в крайна сметка до загиване на клетката.

Прогресивното намаление на броя на Т-лимфоцитите е причина за потискането на индивидуалната имунологична резистентност, проявяващо се често под формата на различни опортюнистични инфекции, паразитози, вирози и други.

Най-често се наблюдават следните инфекциозни заболявания:

1. Бактериални инфекции

Проявяват се под формата на вторични бактериални инфекции, като е възможно изолиране на един причинител, но също така често се изолират повече от един причинител, като се засягат различни органи и структури в организма:

• кокови бактериални инфекции: причинители най-често са Staphylococcus aureus, Streptococcus, Neisseria
• ентеробактериални инфекции: Escheriachia coli, Klebsiella, Shigella, Salmonella и други
• инфекции на кожата и меките тъкани с различни причинители
• микобактериална инфекция: M. tuberculosis, M. bovium, атипични микобактерии, като развитието на туберкулоза на фона на HIV инфекция се характеризира с висок риск от множество тежки увреждания, малък терапевтичен потенциал и неблагоприятна прогноза

Подробна информация за различните вторични бактериални инфекции, развиващи се в резултат от понижената имунна защита след заразяването с вируса на човешкия имунодефицит може да намерите на:

• Болест, предизвикана от HIV, с прояви на микобактериална инфекция
• Болест, предизвикана от HIV, с прояви на други бактериални инфекции

2. Вирози

Вирусните инфекции често засягат храносмилателната и дихателната система, кожата и меките тъкани, като много често протичат с полиорганни увреждания и тежки нарушения в многобройни физиологични процеси:

• херпесни вирози: причинител често са herpes simplex вируси тип 1 и 2 с клиничните прояви на рецидивиращ афтозен стоматит, кожно-лигавични лезии, менингоенцефалити или с картината на генерализирана херпетична инфекция
• вирусни инфекции, ангажиращи лимфната система: причинителите водят до инфекциозна мононуклеоза (с причинител Epstein-Barr virus), цитомегалвирусна инфекция (с причинител Cytomegal virus)
• хепатитни вирози: предимно тип B и C
• други вирози: много по-рядко се изолират представители на аденовирусите, реовирусите, ротавирусите и други

Подробна информация за различните вирусни заболявания, развиващи се в резултат от имунната супресия поради инфекция с HIV може да намерите на:

• Болест, предизвикана от HIV, с прояви на цитомегал-вирусно заболяване
• Болест, предизвикана от HIV, с прояви на други вирусни инфекции

3. Микози

Опортюнистичните инфекции с гъбички се срещат изключително често, засягат предимно лигавиците и кожата в областта на ръцете и краката, но при прогресията на болестта засягат нервните структури и показват склонност към генерализация, като в много случаи представляват терапевтично предизвикателство:

• кандидоза: причинител са различните представители на род Candida, а характерните клинични прояви включват засягане на определени структури и протичане под формата на орофарилнгелана или езофагиална форма
• криптококоза: причинител е Cryptococcus neoformans, като инфекцията протича с картината на хроничен гноен или серозен менингит
• хистоплазмоза: причинител най-често е Histoplasma capsulatum, а характерните клинични прояви включват тежка пневмопатия или генерализирана инфекция
• аспергилоза: причинител е обикновено Aspergillus fumigatus и най-често протича като белодробен аспергилом

Подробна информация за микотичните инфекции, развиващи се на фона на потиснатия имунитет при пациенти с HIV инфекция може да намерите на:

• Болест, предизвикана от HIV, с прояви на кандидоза
• Болест, предизвикана от HIV, с прояви на други микози

4. Паразитози

Честотата на опортюнистичните инфекции, причинени от различни паразити, е по-ниска в сравнение с вирозите и микозите, но усложненията са по-тежки, терапевтичните възможности са по-ниски и рисковете за пациента са по-високи:

• пневмоцистоза: причинител е Pneumocystis carinii, а характерно за инфекцията е развитието на интерстициална пневмония, с характерните за нея прояви и риск от развитие на респираторен дистрес синдром
• токсоплазмоза: причинител е Toxoplasma gondii, като фактор за предаване на инфекцията са представителите на семейство котки, който са крайни гостоприемници, а инфекцията протича с развитието на различни увреждания, като окулопатия, хепатит, менингоенцефалит, белодробни увреждания
• криптоспоридиоза: причинител на болестта са представители на Cryptosporidium, като характерен за болестта е хроничният диариен синдром и ентеропатия, водещи до дехидратация, малабсорбция на важни нутриенти, изразена редукция на теглото

Подробна информация за съпттстващите HIV инфекцията паразитози, както и за проявите при неуточнена опортюнистична инфекция или други (които не са опоменати в тази рубрика) може да намерите на:

• Болест, предизвикана от HIV, с прояви на пневмония, предизвикана от Pneumocystis carinii
• Болест, предизвикана от HIV, с прояви на множествени инфекции
• Болест, предизвикана от HIV, с прояви на други инфекциозни и паразитни болести
• Болест, предизвикана от HIV, с прояви на неуточнени инфекциозни и паразитни болести

За поставяне на диагнозата е необходим комплексен подход, който включва данни от епидемииологичната анамнеза (принадлежност към определена рискова група), клиничния преглед (характерни прояви за съответната инфекция и наличие на общи неспецифични прояви, насочващи към инфекция с HIV), лабораторните изследвания (пълна кръвна картина, промени в белия и/или червения кръвен ред), микробиологични и вирусологични изследвания за доказване на причинителя на опортюнистичната инфекция, като при необходимост се прилагат и образни изследвания (компютърна томография, рентгенография, ехография) за установяване на наличните увреждания в структурите на вътрешните органи и нервната система.

Полезна информация може да намерите в раздел Медицински изследвания:

• ХИВ - изслдеване
• СПИН - изследвания

Диференциалната диагноза е широка и включва разграничаване от идентично протичащи заболявания с инфекциозен или неинфекциозен (автоимунен, неопластичен) характер.

Лечението при болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV], проявяваща се като инфекциозни и паразитни болести, е комплексно с индивидуална насоченост в зависимост от общото състояние на болния и наличието на придружаващи заболявания.

При прогресивно намаление броя на Т-лимфоцитите се стартира терапия на пациента, насочена към забавяне прогресията на HIV инфекцията и подобряване на състоянието и качеството на живот.

Използват се различни медикаменти, обикновено в комбинации (най-често три, четири или пет медикамента) за намаляване на риска от развитие на лекарствена резистентност.

Най-често се използват следните групи антивирусни средства:

• нуклеозиди и нуклеотиди, инхибитори на ензима обратна транскриптаза
• ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза
• протеазни инхибитори

Подробна информация за отделните представители, рисковете, свързани с приложението им, механизма им на действие и други може да намерите в раздел Лечения (Лечение на СПИН).

На фона на терапията, прилагана във връзка с HIV инфекцията, се провежда и съответното лечение на придружаващите опортюнистични инфекции, което включва:

• антибиотици: след извършване на антибиограма се назначават подходящи представители в достатъчно високи дози и продължителност
• антивирусни лекарства: в зависимост от съответната вироза се прилагат препарати с предимно антихерпесна активност (ацикловир), антихепатитна активност (ламивудин) и други
• противогъбични средства: използват се представители на различни групи в зависимост от конкретния причинител, като най-широко приложение намират азолите (кетоконазол), амфотерицин В, нистатин

При необходимост се прилагат симптоматични средства, като например аналгетици, антипиретици (средства за лечение при висока температура) и други. При пациенти в тежко общо състояние към терапията може да се включи (само под медицински контрол) кортикостероид по схема.

Прогнозата е в пряка зависимост от тежестта на състоянието на пациента и клиничната фаза на HIV инфекцията, в която се намира (терминалната фаза на СПИН се характеризира със сто процента леталитет за по-малко от две години).

Профилактиката срещу инфекциозните и паразитните болести при пациенти с HIV инфекция включва повишаване на личната и битовата хигиена, ограничаване на контакта с животни и рискови лица, чести скринингови изследвания.

Полезна информация може да намерите на:

• раздел Здравни проблеми: СПИН
• раздел Заболявания: Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV]