Болест, предизвикана от HIV, с прояви на пневмония, предизвикана от Pneumocystis carinii МКБ B20.6

При болест, предизвикана от HIV, с прояви на пневмония, предизвикана от Pneumocystis carinii, се наблюдава развитие на интерстициална плазмоклетъчна пневмония на фона на общите прояви на инфекцията, предизвикана от вируса на човешкия имунен дефицит.

ХИВ инфекцията се причинява от РНК ретровируси, отличаващи се със специфични, характерни структурно-морфологични особености, наличие на характерни протеини и ензими.

Болестта принадлежи към така наречените антропонозни заболявания (поразяват само хората), като източниците на предаване на болестта са болните с клинично разгърната симптоматика и безсимптомните носители на вируса.

Предаването на инфекцията се реализира по три основни механизма, а именно вертикален или трансплацентарен (от инфектираната бременна жена на плода), кръвен и полов.

Вирусните агенти проникват в организма и поразяват клетките с разположени по повърхността CD4 рецептори (бели кръвни клетки, някои от чернодробните и кожните клетки като Купферовите и Лангхансовите клетки, глиалните и други клетки).

Ретровирусната инфекция преминава през различни клинични фази, водейки в крайна сметка до прогресивно намаление на броя на белите кръвни клетки и отслабване на имунната защита, което представлява предразполагащ фактор за развитие на различни опортюнистични инфекции.

Причинител на белодробните увреждания е едноклетъчният еукариотен микроорганизъм Pneumocytistis carini, който е паразит със слаба вирулентност и патогенност, което е причина за съществуването на продължителна латентна инвазия сред доста голяма част от хората със запазена имунологична резистентност.

При наличие на имунна супресия инфекцията показва агресивен характер и бърза прогресия на клиничната симптоматика.

Развитието на пневмоцистоза при пациенти с ХИВ инфекция обикновено е индикатор за навлизане на пациентите в крайната, терминална фаза на състоянието, известна като синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН).

Клинично изявената пневмоцистоза се развива при наличие на различни предразполагащи фактори, каквито са недоносеност и недохранване на новороденото, тежки и продължителни инфекциозни заболявания в детска възраст, вродени и придобити имунодефицитни заболявания вследствие на проведена имунотерапия (болни от СПИН, неоплазми, органна трансплантация).

В основата на пневмоцистната инфекция стои развитието на дихателна недостатъчност поради запълване на белодробните алвеоли с паразити и пенест ексудат, което води до тежко нарушение на газообмена.

Най-ранните симптоми при болните с пневмоцистна пневмония са недостиг на въздух и втрисане, суха упорита кашлица, стягаща болка в гърдите, ускорена сърдечна дейност, обща отпадналост и неразположение, безапетитие. С напредване на процеса уврежданията се задълбочават, общото състояние на болния се влошава значително.

Крайните фази на състоянието се характеризират с развитие на тежка асфиксия, вследствие запълване на алвеолите и бронхите с ексудат.

Състоянието крие рискове от развитие на различни по тежест усложнения, като едно от най-тежките е респираторен дистрес синдром.

Освен пулмоналната система е възможно засягане и на други органи и системи, като например гастроинтестинален тракт, костен мозък, лимфни възли, централна нервна система.

Полезна информация може да намерите на:

• Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV]
• СПИН
• Пневмоцистоза

Диагнозата при болест, предизвикана от HIV, с прояви на пневмония, предизвикана от Pneumocystis carinii, се поставя въз основа на резултатите, обработени и анализирани след провеждането на редица изследвания:

• разпит и преглед на пациента
• промени в лабораторните показатели
• микробиологични, вирусологични, серологични изследвания
• СПИН - изследвания, ХИВ - изследване
• образна диагностика

От физикалните изследвания се установяват фебрилитет, тахипнея, интерстициални пневмонични сенки, рентгенологично визуализиране (като пеперуда с разперени криле или зимно заскрежено стъкло), бедна аускултаторна находка, включваща отслабено дишане с крепитации, по-рядко бронхоспазъм, а кръвната картина е почти без изменения.

Патоанатомичните изследвания показват, че белите дробове са сиви и без въздух. Хистологично се доказва уплътнение на алвеоларните септи и инфилтриране с плазматични клетки.

Диференциалната диагноза включва разграничаване от други, протичащи идентично заболявания, като например цитомегал-вирусна инфекция, микоплазмени инфекции, туберкулоза и други.

Лечението е насочено от една страна към забавяне прогресията на болестта, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит и от друга страна към овладяване на проявите на пневмонията.

Прилагат се антивирусни лекарства в подходяща комбинация и дозов режим (целта е намаляване на рисковете от възникване на резистентност спрямо прилаганите медикаментозни средства).

Проявите на пневмонията, причинена от Pneumocystis carinii, се повлияват от приложение на антипротозойни медикаменти, антибиотици, при необходимост и кортикостероиди.

Симптоматично се прилагат средства за лечение на високата температура, аналгетици, витаминни добавки и други.

Прогнозата се определя до голяма степен от своевременното диагностициране на състоянието, повлияването от приложената терапевтична схема, тежестта на проявите, общото здравословно състояние на пациента. Навлизането в крайната, терминална фаза на СПИН, е лош прогностичен фактор.