Болест, предизвикана от HIV, с прояви на други инфекциозни и паразитни болести МКБ B20.8

При болест, предизвикана от HIV, с прояви на други инфекциозни и паразитни болести, се наблюдава развитие на различни по тежест и етиология опортюнистични инфекции на фона на прогресивно спадащата имунологична резистентност при пациентите с инфекция, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит.

Причинителите на ХИВ принадлежат към лентивирусите от голямото ретровирусно семейство, като източници на инфекцията са само хората, болни или видимо здрави (безсимптомни) носители на вирусите.

Основните пътища за заразяване включват:

• кръвен: при трансфузия на контаминирана кръв или кръвни продукти, венозни наркомани, извършване на медицински или стоматологични манипулации с нестерилни инструменти, медицински работници в лаборатории за изследване и доказване на ХИВ във връзка с тесния им контакт с кръв
• полов: при незащитен полов контакт (липса на презервативи), честа смяна на сексуалните партньори, като особена рискова група са хомосексуалните мъже във връзка с по-високата възприемчивост на аналната лигавица
• вертикален: заразяване на плода от инфектираната бременна жена

След проникване на вирусните агенти в организма, последните поразяват различни видове клетки, като особено висок афинитет проявяват към белите кръвни клетки.

Заболяването преминава през различни фази, като постепенно прогресира намалението в броя на имунните клетки, което от своя страна създава благоприятни условия за възникване на различни по тежест и етиологични причинители опортюнистични инфекции, злокачествени заболявания и други състояния.

Причинители могат да бъдат различни вируси, бактерии, протозои, гъбички, като често се наблюдават полиорганни увреждания и множествени нарушения.

Често се наблюдават и множествени инфекции с повече от един етиологичен причинител.

При голям процент от пациентите с ХИВ инфекция развитието на опортюнистични инфекции е индикатор за прогресия на болестта и навлизане в крайната, терминална фаза на синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН).

Тежестта на вторичните инфекции е пропорционална на намалението на броя на имунните клетки.

С висока честота при пациенти с изразен имунен дефицит се наблюдава развитие на токсоплазмоза.

Етиологичните агенти (Toxoplasma gondii) са представители на род Toxoplasma и са интрацелуларни едноклетъчни еукариоти. Отличават се с характерни морфологични особености и жизнен цикъл, като крайните гостоприемници са семейство котки, от които с най-високо клинико-епидемиологично значение са домашните котки.

Човек се заразява случайно, най-често по алиментарен път (при поглъщане на попаднали в хранителни продукти, вода или по контактен път ооцисти), като предразполагащи фактори са ниската лична хигиена, консумацията на недостатъчно топлинно обработено месо, при хемотрансфузия или големи хирургични интервенции, както и в лабораторни условия (при работа с материали, контаминирани с ооцисти).

При лица с висока индивидуална имунологична резистентност заболяването често протича безсимптомно или с лека, грипоподобна симптоматика.

При лица с ХИВ инфекция протичането е по-агресивно и може да доведе до тежки увреждания и усложнения в дългосрочен план.

Различават се няколко основни форми на болестта в зависимост от засегнатите органи, а именно очна (развитие на хориоретинит, увеит, иридоциклит), хепатална (развитие на хепатит с асцит, иктер, хепатомегалия), белодробна (тежка пневмония), нервна (развитие на менингоенцефалит с характерните за него прояви).

При дисеминиране на инфекцията е възможно засягане на много структури, което значително намалява терапевтичните възможности и влошава прогнозата.

Полезна информация може да намерите на:

• Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV]
• СПИН
• Токсоплазмоза

Диференциалната диагноза е широка и включва разграничаване на състоянието от протичащи с аналогична симптоматика инфекциозна или неопластични заболявания, като например инфекциозна мононуклеоза, туберкулоза, болест на Хочкин.

Поставянето на диагнозата включва клинико-епидемиологичните данни, микробиологични и лабораторни изследвания, СПИН - изследвания, ХИВ - изследване, серологично и паразитологично доказване на Toxoplasma gondii.

Лечението при болест, предизвикана от HIV, с прояви на други инфекциозни и паразитни болести, е комплексно и насочено от една страна към ретровирусната инфекция и от друга страна към опортюнистичните инфекции.

За забавяне прогресията на инфекцията, предизвикана от вируса на човешкия имунен дефицит се прилага комбинирана антивирусна терапия в оптимална доза и продължителност.

Токсоплазмозата се повлиява благоприятно от приложение на комбинация от сулфонамиди и антипротозойни средства, като при необходимост могат да се включат и различни антибиотици и химиотерапевтици.

Подробна информация може да намерите в раздел Лечения:

• Лечение на СПИН
• Антивирусни лекарства
• Антипротозойни средства

При успешно приключване на лечебния курс пациентите подлежат на дългосрочно наблюдение, проследяване и профилактични серологични изследвания.

Не съществува дефинитивно лечение на ХИВ инфекцията, целта е овладяване на хода на болестта, подобряване качеството на живот и удължаване на преживяемостта.