Болест, предизвикана от HIV, с прояви на други бактериални инфекции МКБ B20.1

При болест, предизвикана от HIV, с прояви на други бактериални инфекции, се наблюдава развитие на различни вторични опортюнистични инфекции с бактериални агенти в хода на инфекцията с вируса на човешкия имунен дефицит.

Заболяването се причинява от вируси HIV-1 и HIV-2, принадлежащи към лентивирусите, представители на семейство Retroviridae.

Заразяването с ХИВ се осъществява по кръвен, полов или вертикален път, като спорове съществуват по отношение от възможността на заразяване на новороденото посредством майчината кърма. Ежедневният контакт не крие рискове от заразяване с инфекцията.

След попадане в организма ретровирусите атакуват клетките, по чиято повърхност има специфични рецептори (CD4 рецептори), каквито са лимфоцитите, кожните, чернодробните, нервните клетки и други. В резултат се засягат редица органи и системи с развитие на полиморфни клинични прояви.

С напредване на процеса се наблюдава прогресивно намаление на броя на имунните клетки, което представлява благоприятстващ развитието на опортюнистични инфекции и злокачествени заболявания фактор.

Подробна информация за състоянието може да намерите на:

• Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV]
• СПИН

Списъкът на възможни бактериални агенти, причинители на вторична инфекция при пациенти с ХИВ инфекция е дълъг и включва:

• Кокови бактериални инфекции

Най-често се причиняват от стафилококи, стрептококи, ентерококи и други, най-често Staphylococcus aureus, Streptococcus haemophilus.

Често водят до развитие на кожни промени, като импетиго, целулит, рецидивиращ стафилококов фоликулит. Ранните промени могат да включват булозно импетиго в аксиларните и ингвиналните области, по-късните включват акнеиформен фоликулит по лицето и трункуса, фурункулоза или ектима, импетигинизирана екзема.

При генерализиране на инфекцията е възможно влошаване на състоянието с развитие на сепсис.

• Ентеробактериални инфекции

Най-честите причинители са представители на голямото семейство на ентеробактериите, а именно салмонели, ешерихии, шигели и други.

Инфекциите протичат предимно със засягане на стомашно-чревния тракт и развитие на различни по тежест ентероколит, гастрит и други възпалителни увреждания на интестиналната лигавица.

Водят до диария с или без наличие на кръв и слуз във фекалните маси, промени в апетита, гадене и повръщане, повишено образуване на газове.

• Бартонелна инфеция

Причинява се от бактериите от род Bartonella и протича като бациларна ангиоматоза (bacillary angiomatosis, epithelioid angiomatosis).

Наблюдават се ангиомоподобни лезии, които могат да се срещнат по кожата, мукозата или вътрешните органи. Характеризират се с асимптомни кожни васкуларизирани образувания, понякога с дисеминация. Могат да нараснат до нодули, наподобявайки сарком на Kaposi, но при нараняване лесно кървят. Срещат се предимно при HIV-инфекцията, но са описани и при здрави хора.

Заболяването може да се разпространи по хематогенен и лимфен път със засягане на костния мозък, костите, слезката и черния дроб.

• Treponema pallidum, причиняваща сифилис

Имунната супресия е рискова фактор за развитие и на сифилис при пациентите с ХИВ инфекция. Наблюдава се влошаване на общото състояние с развитие на генитални улцеративни промени, негативен или слабо изразен антигенен отговор към Treponema pallidum, обикновено болезнен и дълго персистиращ твърд шанкър, кратък латентен период с бърза прогресия към третичен сифилис.

Поставянето на диагнозата при болест, предизвикана от HIV, с прояви на други бактериални инфекции, се основава на данните от многобройни изследвания.

Епидемиологичната анамнеза, физикалните находки и лабораторните изследвания често имат неспецифичен характер. За диагностициране на вторичната опортюнистична инфекция са необходими главно микробиологични изследвания.

При данни за увреждания на висцералните органи и/или централната нервна система е уместно извършване на образна диагностика (рентгенография, ехография, компютърна томография).

Диференциалната диагноза е широка, но резултатите от микробиологичните изследвания стесняват спектъра на възможните причинители.

Лечението се състои в контрол на ХИВ инфекцията с подходяща комбинация от антивирусни лекарства (инхибитори на протезата, нуклеотиди и нуклеозиди, инхибитори на обратната транскриптаза и други) и симптоматични средства, като основната цел на терапията е забавяне на прогресията и подобряване качеството на живот на пациентите.

Опортюнистичните бактериални инфекции се повлияват ефективно от приложение на антибиотици, като подходящите средства се подбират след извършване на антибиограма и определяне на чувствителността на съответния етиологичен агент.

Използват се различни групи медикаменти, като бета лактами, квинолони, тетрациклини, макролиди и други в подходяща доза.

Ефективно средство при наличие на сифилис е един от основните представители на бета лактамите, а именно пеницилин.

Подробна информация може да намерите в раздел Лечения:

• Лечение на СПИН
• Антибиотици
• Пеницилин

Прогнозата се определя индивидуално в зависимост от тежестта на опортюнистичната инфекция, имунния статус на болния и отговора спрямо приложената лечебна схема.

Профилактиката е насочена към ограничаване на разпространението на инфекцията, предизвикана от вируса на човешкия имунен дефицит, като за целта масово в световен мащаб се провеждат информационни кампании.