Болест, предизвикана от HIV, с прояви на микобактериална инфекция МКБ B20.0

Инфекциите, предизвикани от вируса на човешкия имунен дефицит, протичат с потискане на имунната система, което от своя страна представлява предразполагащ фактор за развитие на различни по тежест опортюнистични инфекции.

При болест, предизвикана от HIV, с прояви на микобактериална инфекция, известна още като болест, предизвикана от HIV, с прояви на туберкулоза, се наблюдава по-тежко протичане и влошаване на състоянието на пациента в резултат от двете инфекции, тъй като всяка от тях влошава протичането на другата.

Честотата на микобактериалните инфекции е неколкократно по-висока сред пациентите с подлежаща имунна супресия.

ХИВ инфекцията се причинява от РНК вирусите, представители на голямото семейство ретровируси, отличаващи се с характерни морфологични особености, наличие на специфични ензими и протеини.

Болестта представлява антропоноза и поразява само хората с единствени източници на заразяване болните и безсимптомните (видимо здрави) носители на вируса.

Предаването на заразата се осъществява по няколко основни механизма, а именно:

• кръвен: рискови контингенти са венозните наркомани, при честа хемотрансфузия, след използване на контаминирани (нестерилни) медицински и/или стоматологични инструменти
• полов: рискови контингенти са лицата, често сменящи своите полови партньори, които не използват предпазни средства (презервативи) по време на полов акт, като по-често се наблюдава сред хомосексуални (или бисексуални) мъже, поради високата възприемчивост на аналната лигавица
• вертикален: предаване на болестта от заразената майка на плода

Не е възможно заразяване с ХИВ инфекция по въздушно-капков, контактен или стомашно-чревен път и ежедневния, нормален контакт не крие рискове.

След своето проникване в организма вирусните агенти засягат клетките, по чиято повърхност са разположени CD4 рецептори, каквито са клетките на белия кръвен ред (лимфоцити), някои от чернодробните и кожните клетки, глиалните клетки и други. Многообразието от клетки, които поразяват ретровирусите е причина за клиничния полиморфизъм на заболяването.

Болестта преминава през няколко основни фази като крайната включва развитие на синдром на придобита имунна недостатъчност, по-известен като СПИН.

Ретровирусната инфекция води до прогресивен спад в броя на имунните клетки, като под определено критично ниво се наблюдава висок риск от развитие на различни по етиология опортюнистични инфекции, често с бактериален характер.

Туберкулозата от своя страна се причинява от микобактериални агенти, като заразяването се осъществява по въздушно-капков път. Еднократен и краткосрочен контакт с инфектирано лице не представлява съществен риск за лицата с активна имунна система, но при пациентите с ХИВ инфекция дори краткият контакт с болен от туберкулоза може да доведе до заразяване.

Болните с ХИВ инфекция са изложени на многократно по-висок риск, като при тях заболяването показва бърза прогресия, за разлика от лицата с висока индивидуална имунологична резистентност, при които първоначално се наблюдава продължителна латентна фаза.

Коинфекцията обикновено се причинява от атипични представители на микобактериите, като инкубационният период е вариабилен.

В много случаи развитието на туберкулоза при пациенти с ХИВ инфекция е индикатор за навлизане в терминалната фаза на СПИН.

Клиничните прояви на двете заболявания показват редица общи симптоми с нехарактерен вид, като например:

• редукция на теглото (повече от десет процента за три месеца)
• поддържане на по-висока телесната температура, втрисане, изпотяване през нощта
• увеличаване на изолирани групи лимфни възли или генерализирана лимфонодулопатия
• увеличение на черния дроб и/или слезката
• диария (често хронична), гадене, промени в апетита
• грипоподобни прояви, кашлица, болки в гърдите
• промени по кожата: наличие на папули, нодули, улкуси, плаки
• общо неразположение, отпадналост, слабост
• главоболие, нарушена концентрация, мравучкания, изтръпване

Туберкулозата обикновено ангажира върховите дялове на белите дробове, но при подлежаща ХИВ инфекция се наблюдава засягане на средните и долните сегменти.

Микобактериалната инфекция рядко ангажира само дихателната система, като в зависимост от тежестта на имунната супресия се засягат повече или по-малко структури. Тежкият имунен дефицит повишава риска от генерализиране на инфекцията и полиорганни увреждания.

Подробна информация може да намерите на:

• Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV]
• СПИН
• Туберкулоза

Своевременното диагностициране на ХИВ инфекцията и започване на подходяща терапия с антивирусни лекарства намалява риска от развитие на туберкулоза и преминаването от латентна в активна форма на болестта, тъй като забавя прогресията на ретровирусната инфекция и спомага за запазване и поддържане активността на имунната система.

Диагностицирането на болест, предизвикана от HIV, с прояви на туберкулоза, се осъществява с различни методики и включва анамнеза, физикален преглед, данни от лабораторните, микробиологичните и образните изследвания.

Подробна информация може да намерите в раздел Медицински изследвания:

• СПИН - изследвания
• ХИВ - изследване
• Проба на Манту (туберкулинов кожен тест)

При данни за органни увреждания или при наличие на позитивен туберкулинов кожен тест е необходима образна диагностика (рентгенография, компютърна томография) за установяване на степента на засягане на съответните структури.

Лечението при болест, предизвикана от HIV, с прояви на микобактериална инфекция, включва своевременна терапия на ретровирусната инфекция с подходяща комбинация от антивирусни лекарства в подходящ дозов режим.

Прилагат се в комбинация за продължителен период с цел ограничаване рисковете от развитие на медикаментозна резистентност.

Подробна информация за различните терапевтични схеми може да намерите в раздел Лечения:

• Лечение на СПИН

Все още не е разработено дефинитивно лечение на инфекцията с ХИВ, но наличните препарати показват висока ефективност, забавяйки прогресията на инфекцията, подобрявайки качеството на живот на болните и удължавайки тяхната преживяемост.

Усилията на специалистите са насочени към разработване на високоефективни препарати, с добър профил на безопасност (ниска токсичност) и осигуряващи унищожаване на вирусите от организма.

Туберкулозата се повлиява от приложение на подходяща комбинация (двойна, тройна или четворна) от следните медикаменти:

• етамбутол
• рифампицин
• изониазид
• стрептомицин
• пиразинамид

Продължителността на терапията е минимум шест месеца, като е необходимо проследяване и наблюдение на пациентите, поради възможността от възникване на нежелани лекарствени взаимодействия между противовтуберкулозното лечение и медикаментите, използвани при ХИВ инфекция.

Освен изброените медикаменти се използват при необходимост антибиотици, кортикостероиди, симптоматични средства като аналгетици, медикаменти за лечение при висока температура, витаминни добавки.

Дългосрочната употреба на изониазид крие риск от развитие на недостатъчност на пиридоксин (витамин В6), поради което е необходим допълнителен прием.

При данни за контакт с болен от туберкулоза се препоръчва своевременна медикаментозна профилактика, най-често с изониазид в продължение на няколко седмици.

Прогнозата при болест, предизвикана от HIV, с прояви на туберкулоза, е сериозна, тъй като състоянието е една от водещите причини за леталитет сред болните от ХИВ инфекция.

Основните профилактични мерки са насочени към ограмотяване на населението за сериозността на проблема, повишаване на здравната култура и предпазването от заразяване с вируса на човешкия имунодефицит.