Болест, предизвикана от HIV, с прояви на други микози МКБ B20.5

Вирусът на човешкия имунен дефицит (ХИВ) представлява РНК вирус с характерни морфологични и структурни особености, като предизвиква заболяване само при хората, засягайки редица органи и структури в организма.

Заболяването се причинява от човешките имунодефицитни вируси HIV1 и HIV2. HIV1 е по-разпространеният от двата вируса и е основният причинител на пандемията от СПИН (синдром на придобита имунна недостатъчност).

Заразяването се осъществява по кръвен, полов или вертикален път, като след проникването си в организма вирусните агенти поразяват клетките с разположени по повърхността си специфични рецептори (CD4 рецептори), каквито са клетките от белия кръвен ред, кожните, чернодробните, нервните и редица други клетки.

HIV инфекцията води до увреждане функциите на имунната система, което предразполага към развитие на опортюнистични инфекции и злокачествени заболявания, като много често се описват микотични инфекции, чиято тежест варира в широки граници.

Тяхната изява се предразполага при спад на имунните клетки под определено критично ниво.

Подробна информация за инфекцията с вируса на човешкия имунен дефицит може да намерите на:

• раздел Заболявания: Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV]
• раздел Здравни проблеми: СПИН

При болест, предизвикана от HIV, с прояви на други микози, се наблюдават различни гъбични заболявания на фона на ХИВ инфекцията.

Успоредно с неспецифичните прояви на ретровирусната инфекция, каквито са повишена телесна температура, слабост и общо неразположение, диария, липса на апетит, увеличение на изолирани групи лимфни възли, редукция на теглото и други, се наблюдават прояви, характерни за съответното гъбично заболяване.

За развитието на различни микози освен наличието на имунна супресия спомагат и травмирането на съответния участък, наличието на хронични заболявания (като захарен диабет), продължителният прием на медикаменти, ниска лична хигиена и други.

• Дерматофития

Тази микоза се среща при голям процент (по различни данни при една трета) от заразените с вируса на ХИВ лица и най-чест причинител е Trichophyton rubrum (но също и Epidermophyton floccosum, Microsporum gipseum, Trichophyphyton verrucosum и други) с локализация по лицето, ръцете, стъпалата, ноктите. Водят до изразен сърбеж, изсушаване и зачервяване на кожата, залющване, промени по ноктите и други.

• Криптококоза

Причинява се от диморфните гъбички от род Cryptococcus (най-често C. neoformans и C. gatti) и се манифестира като кожна инфекция с възможна прогресия към генерализирана форма на болестта.

Представлява потенциално фатална опортюнистична инфекция, тъй като при пациенти с изразен имунен дефицит може да прогресира до криптококов менингит, който засяга централната нервна система и е едно от най-честите усложнения при лица със СПИН.

Микозата протича под различна форма в зависимост от засегнатите органи и структури, като освен церебрална криптококоза и развитие на менингит, е възможно засягане на белия дроб, кожата, костите, стомашно-чревния тракт.

• Хистоплазмоза

Причинители са гъбичките от род Histoplasma (най-често Histoplasma capsulatum, по-рядко Histoplasma duboisii).

При пациенти с ХИВ инфекция микозата може да причини хронично увреждане на белия дроб с прояви, идентични на тези при туберкулоза. Наблюдават се грипоподобни прояви, кашлица, наличие на кръв в храчките, затруднено дишане, бронхолитиаза, обструктивна пневмония.

Дисеминирането на процеса се характеризира с полиорганни увреждания, влошаване на прогнозата и малки терапевтични опции.

• Кокцидиоидомикоза

Етиологичните агенти са представители на род Coccidioides (най-често C. immitis или C. posadaii) и първоначално заболяването често засяга белите дробове.

Проникването в кръвния и/или лимфния ток води до разпространение на процеса и различни органни увреждания.

Освен белия дроб често се засягат кожата (уртикария и полиморфен обрив), централната нервна система (вратна ригидност, повишено вътречерепно налягане, парализи, зрителни нарушения), а при мъжете и простатата.

Диагнозата при болест, предизвикана от HIV, с прояви на други микози, се поставя на базата на епидемиологичните и клинични данни.

Етиологичната диагноза се поставя с вирусологични и серологични изследвания (СПИН - изследвания, ХИВ - изследване).

Микотичните опортюнистични инфекции се доказват чрез културелна посявка и микробиологични методики. За изолирането на причинителите се използват материал от кръв, храчка, ликвор, урина и други.

При наличие на поражения върху централната нервна система и вътрешните органи е необходима образна диагностика (компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс) за определяне на тежестта им.

Лечението включва приложение на антивирусни лекарства за забавяне прогресията на ХИВ инфекцията, а също и противогъбични средства за овладяване проявите на микозата. Използват се различни антимикотици в зависимост от вида и локализацията на гъбичното заболяване, като обикновено лечението е продължително.

Прилагат се симптоматични средства (аналгетици, антипиретици, противосърбежни средства), витаминни добавки и при необходимост кортикостероиди, антибиотици и други.

Прогнозата се определя индивидуално, като дисеминираните микози се отличават с тежко протичане, малки терапевтични възможности, лоша прогноза и висок леталитет.